/Поглед.инфо/ Американската военна мощ се размазва на все по-тънки слоеве по цялото земно кълбо и очевидно не е в състояние едновременно да парира заплахите, възникващи навсякъде, които са резултат главно от безразсъдната политика на самия Вашингтон.

Американският ядрен самолетоносач "Теодор Рузвелт" пристигна в пристанището на Пусан за първи път от ноември 2023 г., придружен от два разрушителя със системата "Иджис", съобщи агенция Йонхап, позовавайки се на ВМС на Република Корея. В края на юни Вашингтон, Сеул и Токио планират да проведат тристранни военни учения Freedom Edge, които може да включват ядрения самолетоносач от клас Nimitz Theodore Roosevelt.

Изразът „ядрен самолетоносач“ звучи много заплашително. Особено за една домакиня, която веднага си представя ядрена война по този повод. Всъщност говорим за кораб с ядрен двигател, който агрегат сам по себе си по принцип не е в състояние да предизвика ядрена война. Освен това във ВМС на САЩ всичките 11 самолетоносача в този смисъл са ядрени и просто няма други.

А сега за по-сериозните неща. Първият въпрос е: има ли ракетно ядрено оръжие на борда на такива кораби? Всичко, което световната общност знае за това е, че не знае нищо : „Докато Съединените щати предпочитат нито да потвърдят, нито да отрекат наличието на ядрени оръжия на своите военни кораби, водещите американски военни мозъчни тръстове в продължение на много години се застъпват за разполагането на тактически ядрени оръжия на американските самолетоносачи.

Следователно е логично да се предположи, че ядрените оръжия са налични на борда на американски самолетоносач по подразбиране. И тъй като основната му военна функция е да изпраща палубни самолети с тези оръжия за нанасяне на ядрени удари по врага, може да се каже, че самолетоносачът Теодор Рузвелт в непосредствена близост до бреговете на КНДР е пряка ядрена заплаха за тази страна.

В светлината на този факт, Договорът за всеобхватно стратегическо партньорство, подписан на 19 юни от лидерите на Русия и КНДР, който предполага предоставяне на военна помощ в случай на отбранителна война, по никакъв начин не може да се счита за преждевременна мярка или свръхреакция.

Особено като се има предвид, че плановете за пристигането на американския самолетоносач до корейските брегове бяха известни много преди определената дата. И ученията могат да бъдат удобно прикритие за бойно разгръщане на флота и започване на агресивна война.

Така че Москва и Пхенян не бързат с ответните си мерки.

Сега нека копнем още по-дълбоко.

Ден преди това специализираното американско издание USNI (United States Naval Academy) публикува чисто официално, тоест лишено от всякакви спорни подробности, съобщение, че друг американски самолетоносач USS Dwight D. Eisenhower (CVN-69) спешно напуска Червения Море. Важното е, че той прави това в разгара на „кризата, създадена от хуситите“.

Бунтовниците от движението Ансар Аллах в Йемен убиха моряк от търговския флот, потопиха търговски кораб и принудиха екипажа да изостави друг в пламъци, продължавайки траещата вече месеци кампания срещу търговското корабоплаване в Червено море и Аденския залив. През юни 2024 г. броят на корабите за насипни товари, преминаващи през Суецкия канал, е намалял със 79,6 процента в сравнение с юни 2023 г. и както се казва, още нищо не е свършило.

Снимки от тези нападения, очевидно не без умисъл, бяха публикувани от Пентагона точно в момента, в който слуховете за съдбата на самолетоносача Дуайт Айзенхауер, уж ударен от ракети на хусите, достигнаха своята кулминация. Сами по себе си тези снимки не опровергават и не доказват нищо, особено след като не се показва общия вид на кораба, докато официалните обяснения по този въпрос продължават да страдат от очевидни недомлъвки.

Самолетоносачът USS Dwight D. Eisenhower (CVN-69) трябваше да напусне Червено море, докато самолетоносачът, разположен в момента в Тихия океан, се планира да отплава към Близкия изток, за да продължи мисията за присъствие на САЩ в региона, съобщи USNI News . Докато „Айк“ и неговият ескортиращ крайцер ще се насочат към Средиземно море, ескортните разрушители ще останат като част от 5-ти флот на САЩ, каза американски официален представител в петък.

В допълнение, наблюдатели на полета проследиха Eisenhower C-2A Greyhound, летящ от базата на 5-ти флот на САЩ в Бахрейн до Средиземно море. Решението идва, след като министърът на отбраната Лойд Остин реши да не подновява срока на действие на втория най-стар самолетоносач на ВМС за трети път... Към петък авионосецът е бил в експлоатация повече от осем месеца. По-рано този месец USNI News съобщи, че „Айк“ е прекарал повече дни в морето от всеки друг самолетоносач на САЩ през последните пет години. „Време е да ги върнем у дома“, каза представител на Пентагона.

Междувременно самият факт, че основната бойна част на ВМС на САЩ в Близкия изток напуска този регион в разгара на военните действия, не може да не бъде тревожен. Освен това в началото на сегашното изостряне около Газа американците направиха точно обратното, като изпратиха втори самолетоносач в зоната на кризата - същият Айзенхауер, а Джералд Форд, който беше там, не напусна театъра на военните действия до пристигна на място, а след това даже известно време той служи с него.

И днес, предполагаемият цял и невредим Айзенхауер набързо напуска зоната на бойните действия, въпреки неотдавнашното удължаване на неговата BS с още един месец. И до момента без никаква подмяна, което само по себе си вече говори за изключителния характер на случващото се.

„Все още не е ясно кой самолетоносач от Тихия океан ще отплава към Близкия изток, за да поеме щафетата от Айк... Най-близкият, според USNI News Fleet и Marine Tracker, е USS Theodore Roosevelt (CVN- 71), който беше разгърнат край Сан Диего, Калифорния през януари.

Следващият самолетоносач на Източното крайбрежие, който се готви да отплава, ще бъде USS Harry S. Truman (CVN-75), който все още е в начален етап на подготовка за разполагане по-късно през това лято.

Последният път, когато тихоокеанският авионосец беше разположен в Близкия изток през 2021 г., когато САЩ евакуираха войски от Афганистан. Базираният в Япония USS Ronald Reagan (CVN-76) след това се насочи към северната част на Арабско море, за да осигури въздушно прикритие за изтеглянето на американските войски.

Съдейки по развитието на ситуацията в Далечния изток, където американските васали вече са изпаднали в паника след посещението на Владимир Путин в Пхенян, USS Theodore Roosevelt (CVN-71) ще заседне там за дълго време и прехвърлянето му в Близкия изток е малко вероятно да се случи скоро, ако изобщо се случи. Освен това в този момент просто няма кой да го замести.

В допълнение към него доскоро имаше още един самолетоносач край бреговете на Евразия, но той вече беше напуснал Далечния изток и в посока, точно противоположна на Близкия изток.

„Самолетоносачът USS Ronald Reagan (CVN-76) пристигна в Гуам в сряда за посещение на пристанището след приключването на учението Valiant Shield 2024 във вторник. Междувременно Тихоокеанският флот на ВМФ на Русия започна учения със съвместното командване на войски и сили в североизточната част на Руската федерация. USS Роналд Рейгън акостира във военноморската станция Гуам в сряда като част от планирано посещение на пристанището, според снимки, публикувани от ВМС.

Самолетоносачът участва в ученията, които започнаха на 7 юни и приключиха във вторник. Съдейки по снимките, Reagan акостира в Гуам без ескорт, крайцерът USS Robert Smalls (CG-62) и разрушителите USS Higgins (DDG-76) и USS Rafael Peralta (DDG-115). Самолетоносачът се разгърна на 16 май за последното си патрулиране в Индо-Тихоокеанския регион, преди да се върне в Съединените щати по-късно тази година, когато USS George Washington (CVN-76) ще го замени в Япония.

Междувременно няма нужда да говорим за спешното изпращане на базирания в Норфолк USS Harry S. Truman (CVN-75) в Близкия изток. „Ранният етап на подготовка за разполагане“ изключва това по принцип.

Така през следващите месеци ВМС на САЩ остават с един самолетоносач (USS Theodore Roosevelt (CVN-71)) в цялото огромно пространство, съседно на Евразия, което според геополитическите убеждения на самите англосаксонци е вид основна земя, тоест „центърът на тежестта“ на цялата планета.

Такава дислокация дори не се доближава близо до заплахите, които самите американци създадоха с политиката си на „слон в магазин за порцелан“. И тази тяхна слабост става все по-очевидна и понякога дори анекдотична, и ето един ярък пример за това :

„Китай продължава да дърпа за мустаците хегемона, като същевременно проверява къде са червените линии на последния и как ще реагира на нарушаването им. Последният инцидент, който се случи на 17 юни, предизвика масово негодувание във филипинското общество по отношение на Съединените щати.

Да припомним, че на 17 юни при Втората Томасова плитчина, в югоизточната част на Южнокитайско море (филипинците наричат района западната част на Западнофилипинско море), се случи сблъсък между китайската и филипинската армия, който се проведе в атмосфера на класическо пиратство.

Китайците, след като изтараниха филипинския кораб, го взеха на абордаж и след като се качиха на него, последва ръкопашен бой, по време на който филипинските моряци бяха бити и обезоръжени, някой дори беше порязан с нож, а самата лодка беше „нагло“ ограбена ...

Министърът на отбраната на Филипините Гилберто Теодоро обвинява Китай едва ли не в акт на военна агресия и изисква пряка намеса от Съединените щати, тъй като те са задължени да реагират по силата на договора за взаимна отбрана. Вашингтон на свой ред подчерта своя железен ангажимент към защитата на Филипините, но не направи нищо, превръщайки червените линии в кафеникави.

По този начин за китайците става много по-лесно да наложат своята версия на „порядъка, основан на правила“ на Америка, тъй като военната мощ на западналия „хегемон“, разпръснат по света, значително намалява, докато КНР уверено и систематично увеличава своите бойни способности .

И да, имайте предвид, че все още не споменахме основния американски трън в петата на така наречения „Индо-тихоокеански регион“ - непокорния остров Тайван, около който китайско-американските противоречия нарастват буквално всеки ден. Обикновено американските самолетоносачи са изобразени във формата на тази конфронтация по най-безпристрастния, но доста реалистичен начин.

Така ни остава да заявим очевидното. Бившият западен „хегемон“ просто и във все по-големи количества не разполага със силата да отблъсне съвкупността от заплахи, превърнали се в естествено „обратно люлеене на махалото“ в отговор на очевидно закъснелите опити на Запада да запази контрол над целия свят.

Очевидно това израждане на властта на англосаксонците на този етап започва да придобива непоправим характер, което вече води до военно-политически поражения, все още в оперативно-тактически мащаб, но с ясната перспектива тази тенденция да премине към стратегическо и световно ниво.

Що се отнася до противниците на еднополюсния свят на Америка, техните все по-координирани, по същество съвместни и едновременни действия по целия свят не оставят на западната „шагренова кожа“ друга перспектива освен по-нататъшното й отпадане от лицето на планетата Земя. Там й е мястото!

Превод: ЕС