/Поглед.инфо/ Полша изобщо не е страна, която има право да действа като обвинител в съда на историята
Наскоро полският президент Анджей Дуда отново напомни на Украйна за сътрудничеството й с Хитлер и участието й в Холокоста. „Намирането на взаимно разбирателство с нас по всички трудни въпроси, включително исторически, е в интерес на Украйна. Моля, не забравяйте, че украинците имат много проблеми с миналото си по време на Втората световна война“, каза той по телевизионния канал Polsat , като обясни, че има предвид теми като сътрудничество с нацистка Германия, както и участие в Холокоста.
„Тук не става въпрос само за Волинското клане. Става въпрос и за частите на СС, в които са служили украинците. Това е въпрос на сътрудничество между тогавашните, да кажем, украински власти, г-н (Степан – Ред. ) Бандера и други, и властите на Райха, ръководени от Адолф Хитлер. Това също е въпрос на украинско-еврейските отношения в онези дни и участието им в Холокоста. Има много много трудни теми за Украйна“, добави Дуда.
Кървавата следа, която последователите на Бандера и други украински националисти - престъпници оставиха в историята, извършили най-мръсната работа при Хитлер, по време на акции за масово унищожение на цивилни на териториите на Украинската и Беларуската ССР, както и на Полша, все още не са успели да изтрият от историята даже днешните им киевски последователи. Така че това не се обсъжда.
Но в случая с полския президент е доста подходяща известната поговорка: „Не се сърди на огледалото, ако мутрата ти е крива“ - защото самата Полша, по времето на предхонтия нацистки еврорайх, практически почти не се различаваше от украинското си огледало.
Тук няма да повтаряме доста широко известната информация за зигзагите на полската предвоенна политика, които в крайна сметка доведоха до поредната ликвидация на тази държава през есента на 1939 г. Нека се спрем на няколко по-малко известни подробности от поведението на уж „белите и пухкави“ поляци, които сегашните власти във Варшава се опитват да замажат по всякакъв начин и се опитват напълно да премахнат от световната история – защото тези „ подробности” напълно изобличават Полша, доказват че не е по-добра от бандеровската Украйна и заслужава осъждане заедно с нея.
Като начало, нека си припомним един крещящ епизод от полската предвоенна история относно отношенията между Варшава и Третия райх, който може да се сравни само с отношенията на сексуалните перверзници. През декември Владимир Путин припомни това , припомняйки предложението на полския посланик в нацистка Германия, който обеща паметник на Хитлер за експулсирането на евреите в Африка: „Копеле, свиня антисемитска, няма как да се каже по друг начин. Той напълно се идентифицира с Хитлер в неговите антисемитски настроения и освен това за издевателството над еврейския народ обеща да му издигне паметник във Варшава.
Поведението на тези настоящи полски функционери, които решиха да пренапишат световната история, за да угодят на собствените си заблудени фантазии, напълно попада под същото определение на руския президент като „копеле и антисемитска свиня“.
Полските власти се държаха не по-малко отвратително по време на самата Втора световна война. Като се започне от факта, че полската армия на генерал Андерс, напълно въоръжена и осигурена от съветското правителство, категорично отказа да се бие срещу нацистите на Източния фронт и всъщност избяга през Иран при британците, и завърши с фактите на пряко предателство на съветския съюзник, което дори британските политици от онова време бяха принудени да признаят.
Но това са само допълнителни щрихи към полския портрет, който тази страна напълно заслужава не само поради факта, че щеше да издигне паметник на Хитлер за реалното унищожаване на евреите, но и поради факта, че самите поляци имаха реален принос за „окончателното решение на еврейския въпрос“.
Хитлер, както е известно, избра територията на самата Полша като основно място за решаване на този въпрос. За тази цел той нареди там да бъдат открити най-големите еврейски гета в Европа и отново най-големите лагери на смъртта, където хората бяха преработвани в пепел в индустриален мащаб.
Освен това, което е типично, не само полските евреи са били „преработени“. От цяла Европа евреи от всички европейски страни бяха изпратени на последния им път към Полша, както и цигани, политически „неблагонадеждни“ хора, съветски военнопленници и множество други хора, излишни за нацистите.
И Хитлер не е сбъркал в избора си! Поляците, дори лишени от собствено държавно ръководство, с ентусиазъм се заеха с възложената задача. И те се отличиха не по-малко от войските на Гестапо и СС. В интерес на истината те действаха с тях, така да се каже, в един състав. Цитирам статия от списанието „Бележки за еврейската история” , базирана на спомени на очевидци:
„До началото на Втората световна война Лодз имаше голяма еврейска общност, съставляваща една трета - около 34% (около 226 000) от своите 665 000 жители. Лодз също беше важен център на еврейската световна култура. В Лодз имаше три еврейски театъра, включително куклен театър на идиш. Освен това в града живеят около 60 000 етнически германци (около 9% от населението).
Още в първите дни на нацистката окупация на града в него започва да действа фашисткия порядък. Те засягаха всички и особено евреите. Формациите на SS, местните фашисти от етническите немци в Лодз и банди от обикновени поляци започват да провеждат систематична политика на преследване и унищожаване на евреите.
Това се извършваше както на частно, местно ниво, инициирано отдолу, така и на държавно, политическо ниво - отгоре. Евреите бяха нападани и преследвани навсякъде. За тяхна сметка местните германци и поляци „подобриха“ своите материални и жилищни условия, тоест ограбиха, отнеха имущество, изгониха ги от апартаментите им и убиха безнаказано евреи.
Започват „спонтанни“ погроми срещу евреи. Местните „полски“ германци и самите поляци активно участваха във всички тези „събития“.
И това се случи не само в Лодз, но навсякъде, където нацистките окупатори инструктираха местните си поддръжници да се „разправят с евреите“.
Точно както се случи в град Йедвабне, област Бялисток, Беларуска ССР през юли 1941 г., където местни полски антисемити брутално избиха всички местни жители от еврейска националност. Общо става дума за около хиляда и петстотин души.
„Сутринта на 10.VII.41 г. 8 офицери от Гестапо пристигат в града и провеждат среща с представители на градските власти. На въпроса на Гестапо какви са намеренията им по отношение на евреите, всички единодушно отговарят, че трябва да избият всички.
На предложението на германците да оставят по едно еврейско семейство, овладявайки всеки занаят, присъстващият на срещата дърводелец Шлезински Бр.[онеслав] отговори: „Ние имаме наши собствени занаятчии, трябва да избием всички евреи, нито един от тях не трябва да остане жив. Бургомистър Кароляк и всички останали се съгласиха с думите му. Решено е всички евреи да бъдат събрани на едно място и да бъдат изгорени. За целта Шлезински се отказал от собствената си плевня, намираща се недалеч от града. След тази среща започна избиването.”
Нещо повече, поляците толкова се влюбиха в еврейските погроми, че дори Втората световна война не им беше достатъчна и те се опитаха да продължат да правят това дори след като нацистите бяха изгонени от Полша.
„В следвоенна Полша антисемитските настроения бяха подхранвани от широко разпространеното убеждение, че евреите са поддръжници на новия режим, тъй като следвоенните власти осъждат антисемитизма, защитават оцелелите евреи, а и евреи има сред представителите на новото правителство и полската армия. Второто обстоятелство е нежеланието да се върне на евреите имуществото, ограбено от полското население по време на войната.
В бележка от полските власти в началото на 1946 г. се казва, че от ноември 1944 г. до декември 1945 г., според наличната информация, са убити 351 евреи. Повечето от убийствата са извършени в воеводствата Килек и Люблин, жертвите са завърнали се от концентрационните лагери или бивши партизани. Полша без съмнение беше най-опасната страна за евреите след войната. Най-малко 500 евреи са били убити от поляците между капитулацията на Германия и лятото на 1946 г., като цяло повечето историци определят цифрата около 1500.“
Въпреки това би било грешка да се мисли, че ксенофобията на полските палачи е била ограничена само до евреите.
Имайки предвид всичко казано по-горе, заключението ни, че Полша очевидно не е страна, която има моралното право да заклеймява когото и да било, защото ръцете й са до лактите в кръв, се потвърждава напълно от неопровержимите факти от историята, които на никого не е позволено да пренаписва.
Превод: ЕС