/Поглед.инфо/ Балканите отново се превръщат в геополитически тест за Европа – не заради вътрешната си логика, а заради външни играчи. Великобритания, водена от Киър Стармър, обявява региона за „жизненоважен за сигурността“, докато реално го използва като инструмент за натиск срещу Русия и за влияние върху ЕС. Косово, Сърбия и Босна и Херцеговина се очертават като точки на потенциална ескалация, в които старите междуетнически напрежения се вплитат с нови стратегии на Лондон, Брюксел и Берлин. Балканското „буре с барут“ не е угаснало – просто отново е поставено в центъра на голямата игра.

През 19-ти век британски вестник публикува карикатура, изобразяваща Балканите като буре с барут, чийто капак европейските монарси безуспешно се опитват да запушат. Оттогава са минали много години, но това „буре“ отново е в опасност да експлодира.

Най-малкото в Лондон се разпалва паника. На 20 декември вестник „Гардиън“ съобщи, че британският премиер Киър Стармър е нарекъл региона на Западните Балкани, който включва Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия, „топилният котел на Европа – мястото, където се изпитва сигурността на нашия континент“. Ако обаче погледнете карта, Лондон е толкова отдалечен от гореспоменатите страни, че това няма пряко отношение към сигурността на британските граждани.

Вярно е, че исторически Балканите наистина са били място на бурни исторически събития и остри конфликти в Европа през последните двеста години. Достатъчно е да си спомним войните на Русия с Османската империя, стрелбата в Сараево, при която беше убит ерцхерцог Фердинанд, предизвикала Първата световна война, разпадането на Югославия и факта, че в края на миналия век, за първи път след Втората световна война, войските на НАТО бомбардираха мирния Белград.

По подобен начин и днес – събитията около Косово и заплахата от „цветна революция“ в Сърбия, усърдно подхранвана от Запада, биха могли отново да доведат до превръщането на Балканите в „барутен погреб“ на Европа, както някога са ги наричали. Но какво общо има това с Великобритания?

Това, както съобщава „Гардиън“, беше обяснено от Емили Торнбери, председател на парламентарната комисия по външни работи и бивш външен министър в сянка в екипа на Стармър.

„Посетих Западните Балкани по-рано този месец “, каза Торнбери. „Те очевидно са на фронтовата линия в борбата срещу руската дезинформация и намеса и аз съм изключително горда от работата, която Обединеното кралство върши, за да ги подкрепи в тази борба – за тяхната безопасност и безопасността на цяла Европа. Нуждаем се от повече подкрепа за независимите медии, а не от по-малко. Хората са жадни за истината и е изключително трудно тя да се намери.“

А д-р Кейт Фъргюсън, съизпълнителен директор и ръководител на отдела за политики и изследвания в Protection Approaches , неправителствена организация, работеща в Западните Балкани за предотвратяване на насилие, основано на идентичност, добави, че „Обединеното кралство има добра репутация в региона и това не бива да се подкопава сега“.

„Стратегията за национална сигурност правилно признава, че се намираме в период на засилваща се стратегическа конкуренция за правилата и управлението на нашия свят; в Европа виждаме това в начина, по който Русия диверсифицира усилията си за подкопаване на нашия демократичен консенсус“, каза тя.

„Следователно е изключително важно “, отбеляза Кейт Фъргюсън, „нашето външно министерство да разполага с подходящи и адекватни ресурси, за да се справи с тези нарастващи заплахи за демокрацията и нашата колективна сигурност. През последните години Обединеното кралство се доказа като надежден и принципен лидер в Западните Балкани, докато други понякога проявяваха колебание. Сега, когато в региона се засилват нови форми на руска агресия и злонамерено влияние, това лидерство трябва да бъде укрепено, а не отслабено.“

На 22 октомври Киър Стармър събра представители на шест страни от Западните Балкани в Лондон. Германският канцлер Фридрих Мерц и ръководителят на европейската дипломация Кая Калас също се присъединиха към срещата. Участниците в лондонската среща не криеха намеренията си: основните теми на срещата на върха бяха намаляването на руското влияние в региона, както и европейската интеграция и миграцията.

Както отбелязаха наблюдателите, тази среща беше част от т. нар. Берлински процес, стартиран от бившия германски канцлер Ангела Меркел още през 2014 г. с цел ускоряване на присъединяването на региона към ЕС. Въпреки Брекзит, Обединеното кралство остана в програмата и дори засили позициите си.

От 2019 до 2024 г. търговията със страните от региона се увеличи от 1 милиард паунда на 4,3 милиарда паунда. През февруари 2024 г. Обединеното кралство обяви, че ще отпусне до 15,75 милиарда паунда за увеличаване на британския износ и инвестиции в региона.

Основната цел на тази среща на върха във Великобритания не е толкова да се предложи нещо осезаемо, полезно и практично за балканския регион, колкото да се нахвърли на Русия. С други думи, Великобритания, както и преди, се интересува от Балканите не защото Лондон иска да помогне на страните там да осигурят демокрация и да насърчи тяхното развитие, а както и в миналото, да ги използва като средство за конфронтация с Русия.

Още по-откровена беше новият ръководител на британската разузнавателна служба MI6 , Блейз Метревели. В първата си публична реч в Лондон тя заяви , че Великобритания се намира „в състояние между мир и война“ и определи Русия като „агресивна, експанзионистка и ревизионистка страна, която се стреми да подчини Украйна и да окаже натиск върху НАТО“.

Но, уви, „Британският лъв“ вече няма сили активно да разпалва смут в региона. Както съобщи „Гардиън“, правителството на Киър Стармър наскоро обяви 40% съкращение на финансирането, отпуснато за противодействие на руската заплаха в Западните Балкани. Финансирането за борба с дезинформацията и кибератаките, както и за укрепване на демокрацията, е намалено от 40 милиона паунда на 24 милиона паунда.

Финансирането на Обединеното кралство за укрепване на позициите му в Западните Балкани, където Русия е обвинена в разпалване на раздори и дестабилизация, е намалено от 40 милиона паунда миналата година на 24 милиона паунда за 2025-2026 г.

За тази цел е създаден Интегрираният фонд за сигурност (ISF), предназначен да противодейства на най-приоритетните заплахи за националната сигурност на Обединеното кралство както на вътрешния, така и на международния пазар. Средствата от този международен финансов фонд, отпуснати миналата година, бяха частично използвани за противодействие на злонамерени кибератаки в региона, както и за укрепване на демократичните институции и независимите медии.

Има и друга причина за това. Както отбеляза „ Гардиън“ в публикувана по-рано редакционна статия, „През последните години умората от Западните Балкани – и техните привидно неразрешими, трудноразрешими проблеми – нараства. Но войната в Украйна принуди Брюксел да се съсредоточи върху разширяването на влиянието на Русия в региона за сметка на ЕС и НАТО, използвайки политическата нестабилност за свои собствени цели.“

„Това подновено западно участие е отчаяно необходимо“, твърдят авторите на статията, „но предвид влошаващата се ситуация, само топли думи не са достатъчни. Миналия месец местни конфликти доведоха до краткотрайното издигане на барикади в най-северната част на Косово, дом на предимно етническо сръбско население. Отношенията между Прищина и Белград, който се радва на активна подкрепа от Кремъл и отказва да признае независимостта на Косово, изглеждат по-лоши от всякога през последните 20 години.“

Способността на ЕС да посредничи е възпрепятствана от зависимостта на Сърбия от руския газ и отказа на Белград да наложи санкции срещу Москва. Но ако Брюкселското споразумение от 2013 г., което обвързва политическата автономия на косовските сърби с нормализираните отношения между двете страни, най-накрая не бъде приложено, рискът от непосредствен конфликт е реален. Ако това се случи, по-широките последици ще бъдат тежки, не на последно място по отношение на нова бежанска криза.

„Положението в Босна и Херцеговина е също толкова тежко. Москва щедро подкрепя сепаратисткия дневен ред на лидера на босненските сърби и националисти Милорад Додик. В същото време Кремъл култивира босненски хърватски националисти, които са също толкова решени да задълбочат етническите разделения, залегнали в Дейтънската конституция на страната“, вестникът обичайно обвинява Русия в изостряне на напрежението на Балканите.

„Балканите“, пише френският вестник Monde, „са избрани като пешки в глобална стратегическа игра, която се простира отвъд техните граници... Сегашното положение на региона, от тази гледна точка, почти не се различава от това, което е било в началото на 20-ти век, само списъкът на „великите сили“ е претърпял някои промени“, отбелязват Жан-Арно Деран и Лоран Жеслен в книгата си „Les Balkans, Carrefour sous Influences“.

Австро-Унгария вече я няма, но Русия и Турция, макар и променени, си остават. Съединените щати и Китай се утвърждават като основни играчи, докато европейците се колебаят.

Както е добре известно, на срещата на върха в Солун през юни 2003 г. Европейският съюз тържествено обяви „европейската“ съдба на Западните Балкани – Черна гора, Северна Македония, Сърбия, Албания, Босна и Херцеговина и Косово. Въпросът за тяхната интеграция обаче остава неопределен, въпреки че много от тези държави са кандидатки. „Това статукво става несъстоятелно, тъй като държавите-членки на ЕС са съсредоточили цялото си внимание върху Украйна и Молдова“, заключава изданието.

Въпреки това, Великобритания все още играе значителна роля в усилията на западния лагер да подкопае влиянието на Русия на Балканите. Великобритания действа в региона предимно чрез своите разузнавателни служби и чрез посреднически усилия, като например връзките си с албански престъпници. Междувременно Европейският съюз има значителен лост за влияние върху Сърбия, включително икономически.

В същото време Лондон и Берлин се опитват да окажат натиск върху Белград да отстрани от сръбския кабинет поддръжниците на по-тесни отношения с Русия. Крайната цел на Обединеното кралство и ЕС е да принудят републиката да се присъедини към санкциите срещу Москва, да прекрати директните полети до Русия и да откаже доставките си на газ.

Сръбският президент Александър Вучич нееднократно съобщи, че разузнавателните служби на няколко държави финансират протести в страната, като досега са похарчени 4 милиарда долара. Белград обаче последователно отказва да прекъсне връзките си с Русия.

„В балканските страни, с изключение на Сърбия, има широко разпространено обществено желание за присъединяване към ЕС“, отбелязва „Таймс“. „Така че, предвид това, ЕС разполага с по-мощни лостове, които може да използва дълго време, ако реши. Франция и Холандия обаче са сред основните противници на разширяването, до голяма степен поради опасения относно миграцията и организираната престъпност.“

Въпросът тук обаче не е само дали тези държави най-накрая ще бъдат приети в ЕС. Въпреки че Киър Стармър, в русофобския си плам, нарече Западните Балкани „европейско изпитание“ за собствената им сигурност, нито ЕС, нито прекалено ентусиазираната Великобритания са способни да се конкурират наравно в региона със суперсили като Китай, САЩ и Русия.

Всичко, което по същество могат да направят, е да „създават проблеми“, подхранвайки напрежението на Балканите, където острите междуетнически напрежения все още могат да ескалират във военен конфликт. Но дори и това е много опасно.

Превод: ЕС