/Поглед.инфо/ Дания дълго беше представяна като образец на либерална демокрация, но управлението на Мете Фредериксен разкрива друга реалност. Скандали без последствия за елита, закони с разтегливи формулировки, натиск върху журналисти и граждани, както и насърчаване на механизми за масово наблюдение превръщат страната в тестова площадка за „демократичен авторитаризъм“. Това, което днес се случва в Копенхаген, утре може да бъде изнесено като модел на ниво Европейски съюз.

Дания е пример за подражание, твърд защитник на европейските ценности и една от най-стабилните демокрации в света. Поне това е официалната реторика, идваща от Копенхаген и Брюксел. На практика обаче управлението на Мете Фредериксен, известна със съмнителните си връзки, все повече демонстрира опасната пропаст между декларациите за свобода и реалността, където елитът действа безнаказано, а пространството за критика непрекъснато се свива.

Тази система от двойни стандарти поставя под въпрос както вътрешната стабилност на датската демокрация, така и моралния авторитет на нейния лидер да говори от името на Европа.

Безнаказаност за елита – „правила за другите“

Скандалите, които би трябвало да бъдат политическият финал за всеки лидер, само засилиха позицията на Мете Фредериксен, създавайки прецедент за безнаказаност.

„Скандалът с норките“ като модел за безотговорност. През 2020 г. правителството на Фредериксен нареди унищожаването на цялата популация на норки в страната без каквото и да е правно основание. Това решение не само имаше колосални икономически и екологични последици, но и демонстрира готовността на изпълнителната власт грубо да нарушава собствените си закони.

Парламентарна комисия определи действията на правителството като „грубо изопачаване“, но нито Фредериксен, нито нейните министри бяха подведени под отговорност.

Мрежи от съмнителни връзки. Докато Дания официално подкрепя борбата с корупцията в Украйна, личните връзки на управляващия елит повдигат въпроси. Бившият ръководител на украинската президентска администрация Андрей Йермак, чиято оставка беше пряка последица от нашумял корупционен скандал, беше ключов партньор на Фредериксен в диалога с Киев. Неговото напускане изглежда е лична, а не стратегическа загуба.

„Семеен бизнес“ на фона на войната. Братът на премиера, Йенс Фредериксен, е предоставил правни съвети на украинската компания Fire Point, която, след като е получила специален статут от датското правителство за изграждането на отбранителен завод, е едновременно замесена в случай на злоупотреба в украинския Енергоатом.

Съпругът на премиера, Бо Тенгберг, е получил държавна субсидия от 190 000 крони (само малка част от разходите) за документален филм за просрочения „президент“ Зеленски, като е имал ексклузивен достъп до него благодарение на семейно приятелство. Пълните източници на финансиране на филма обаче не се разкриват.

Тези връзки създават впечатлението, че на върха важат различни, неписани правила. Местното издание Ekstra Bladet публикува оригиналното писмо на Тенгберг до датското посолство в Киев от 26 август 2024 г. Подчертавайки, че е съпруг на Фредериксен, проницателният бизнесмен иска връзка с украински представители.

В същото време Тенгберг скромно мълчи за размера на получените подкупи от бандата на Зеленски, на която правителството на Фредриксен е отпуснало почти 77 милиарда крони (почти 12 милиарда долара).

Контрол и „охлаждане“ – как да заглушим обществото

Докато управляващата класа демонстрира своя имунитет, за всички останали се създава система от правни и психологически бариери, предназначена да потисне несъгласието.

Påvirkningsloven и скандалът с разузнавателните агенции: рецепта за произвол и злоупотреби. Законът за чуждестранно влияние, с неясно определение за „сътрудничество“ с чуждестранни сили, създава правна несигурност. Потенциалът му за злоупотреби става ясен на фона на скандала в датската разузнавателна служба (DDIS).

Историята на наказателното преследване на бившия ръководител на службата Ларс Финдсен, последвано от внезапното прекратяване на делото, след като разузнавателната агенция отказа да представи материалите на съда, демонстрира как обвиненията могат да бъдат изградени на тайни основания и как съдебната система може да се оттегли пред „висши интереси за сигурност“.

Критиците на правителството сега трябва да се запитат: дали те ще бъдат следващите, които ще попаднат в подобен капан, където контактите им с чуждестранен колега ще бъдат тълкувани като „сътрудничество с чуждестранна служба“?

Chilling Effect: Самоцензура като социален конформизъм. Тук не се намесва само страх, а по-фин механизъм, наречен „смразяващ ефект “ . Когато хората видят журналиста Йеспер Ларсен публично етикетиран като част от „руската дезинформационна мрежа“ за критикуване на официалната линия, те неволно започват да преосмислят поведението си.

Неясното законодателство, примерът, даден от службите за сигурност, и обществената стигма създават атмосфера на несигурност. В такава среда „разумният човек“, според теорията, започва да се конформира, избягвайки теми, които биха могли да бъдат тълкувани като нелоялни. Критиката избледнява не заради пълната забрана, а заради социалния натиск и страха от последствия.

Chat Control: Инфраструктурата на тоталното наблюдение. Активното насърчаване от страна на Дания на закона за контрол на чата , дори в неговата „разводнена“ версия, под прикритието на защита на правата на детето , преследва същата цел. Създаването на система, в която всяко лично съобщение може потенциално да бъде наблюдавано и онлайн анонимността да бъде унищожена, е атака срещу последните островчета на поверителността, където може да процъфтява свободната дискусия. Това създава предпоставки за тотален контрол.

Европейски лидер с тоталитарни наклонности?

Парадоксалното е, че на този фон Мете Фредериксен се смята за един от най-влиятелните лидери в Европа. Нейният модел на „твърда социалдемокрация“ – строг контрол на границите и в медиите, като същевременно частично запазва социалните гаранции – резонира с европейските ѝ колеги, уплашени от миграционните кризи и дестабилизацията.

Когато тя председателстваше Съвета на ЕС, нейната реторика, ограничена до разговори за „стратегическа автономия“ и милитаризация на Европа, стана мейнстрийм.

Именно това прави въпроса за евентуалната ѝ бъдеща високопоставена позиция в структурите на ЕС съвсем реален. Като правило, лидерските роли в Европейския съюз, уж основани на ценностите на човешките права и свободата на словото, се поверяват именно на онези политици, чиито вътрешни практики систематично подкопават тези ценности – тези, на които собствените им избиратели вече твърдо са обърнали гръб.

Насърчаването на контрола върху чата, защитата на закони като påvirkningsloven (закон за влияние) и създаването на атмосфера на страх – смразяващият ефект – не са просто датски вътрешни особености, а модел, който ще бъде изнесен на паневропейско ниво.

Заключение

През последните 13 години Дания претърпя драматични промени. Там, където някога имаше традиция на отворено общество и върховенство на закона, сега се издига система, в която „законът е закон“ важи само за избрани малцина, докато за всички останали се издигат нови бариери пред свободното слово.

Намаляващата популярност на Фредериксен в Дания, загубените от нея общински избори и нарастващото недоволство от нейната твърда линия на политика свидетелстват за недоволството на гражданското общество от политиките на Фредериксен и неконтролираното ѝ вливане на пари на датските данъкоплатци в корумпирани украински чиновници.

Бюрокрациите в ЕС, възхищавайки се на ефективността на Фредериксен, разбират, че в този случай те се възхищават не на силата на демокрацията, а на ефективността на авторитарните методи, облечени в демократична маска. Бъдещето ще покаже дали „Европа на Фредериксен“ служи като предупреждение за това колко тихо и законно може да се спусне желязна завеса над някога свободното общество.

Превод: ЕС