/Поглед.инфо/ Вече съм писал за плановете на Пекин да превърне Китай в основната фондова площадка на света чрез постепенната консолидация на фондовите борси на Шанхай, Шенчжен и Хонгонг. Но борсите и реалната икономика на Китай живеят в паралелни вселени.

Китай в дългов капан

В момента Китай отбелязва 40 години от началото на икономическите реформи. Четвърт век високите темпове на икономическия ръст в Китай бяха естествен резултат от мощното развитие на стопанството на страната, която се превърна в „световната работилница“ и бързо усвоява световните пазари. В началото на ХХIвек действащите по-рано източници на икономическо развитие на Китай започват да се изчерпват. От една страна световният пазар се насища с китайски стоки, а от друга започват да изчезват такива конкурентни преимущества на Китай като евтината работна ръка (заплатата на китайците се повиши съществено). Основно средство за компенсация на отслабването на действията на предишните двигатели на икономическото развитие на Китай става в крайна сметка нарастването на различните видове дълг.

Според доклад на компания „МакКинси“ за дълговата ситуация по света, обнародван в началото на 2015 г., следва, че през 2002 г. съвкупният дълг на Китай е равен на 2,1 трлн. долара,през 2007 г. се увеличава до 7,4 трлн., а през 2014 г. достига до 28,2 трлн. Долара. За периода 2002-2014 г. той се увеличава 13,4 пъти. Под съвкупен дълг се има предвид сумарният дълг на основните сектори на стопанството. Относителното равнище на съвкупния дълг на Китай през 2007 г. е равен на 158% от БВП (средният показател на света за тази година е 269%). През 2014 г. показателят на относителното равнище на дълг на Китай достига до 282% (практически е равен със средния показател за света 286%).

Ръстът на китайския дълг се случва и след публикуването на доклада. Повечето експерти смятат, че съвкупният дълг на Китай вече е пресякъл 300% от БВП. А с отчет на кредитите на развитото в Китай сенчесто банкиране съвкупният дълг в китайската икономика може да превиши 600% от БВП. В света е трудно да се намери страна, която да има толкова голямо равнище на дълг. А тук става дума за страната с най-големия БВП на света, ако се смята паритетът на покупателната способност на валутата. Обслужването на дълг, имащ равнище дори от 300% от БВП е проблематично, а при равнище от 600% от БВП е вече невъзможно. Просто пример. Да предположим, че дългът на страната се обслужва изхождайки се от лихва 5% годишно. При относително равнище на дълга, равно на 100% от БВП за обслужването на дълга са необходими 5% от БВП. Именно с такава величина трябва да расте икономиката, за да остане на повърхността. Ако относителното равнище на дълга е равно на 300% от БВП, то за да се излезе на повърхността е необходим ръст на БВП от 15% годишно. Ако е 600% от БВП – не по-малко от 30%.

Китай попадна в дългов капан, затова темповете на икономическия ръст стават фикс-идея за китайското ръководство. Но дори и с тези 6% от годишния прираст на БВП, които са планирани от Пекин в близка перспектива, Китай няма да бъде спасен. МВФ неведнъж предупреждава, че в Китай ръстът на кредитирането ще настигне ръста на БВП на страната. Аналитиците от „Дойче банк“ заявиха, че възможността за идване на криза в КНР днес е два пъти по-висока от всяка друга страна по света заради извънредния дълг.

Благополучието на Китай в последните години се поддържа за сметка на пълзящото нарастване на дълга на вътрешния пазар (кредити, държавни и общински облигации, дългови книжа на компаниите), но вътрешните източници на заемане са близки до изчерпване. Пекин е принуден да залага все повече на вътрешни източници, в това число и привличайки средствата на чуждестранните инвеститори с помощта на фондовите борси.

Неведнъж е имало загуби при развитието на фондовия пазар на Китай, откакто през 1990 г. в страната са учредени две фондови борси – в Шанхай и в Шенчжен. През 2001 г. е регистрирано падение на фондовите индекси и на двете борси, което с известни прекъсвания продължава до 2005 г. След това започва фондова еуфория, която се сменя със серия резки падения през 2007-2009 г. След това има отново период на относително спокойно развитие, след което последват резки спадове през 2015 и 2016 г.

Китайският народен социализъм

Ще приведа някои фрагменти от кратката история на фондовия пазар на Китай. През 2005-2007 г. се наблюдава бурно развитие на пазара. От началото на 2006 до началото на 2007 г. фондовите индекси скачат с повече от 145%. Появява се този мощен тласкач на фондовия пазар – редовия китайски гражданин. По едно време основен обект на инвестиции за замогващите се китайци става недвижимото имущество. В началото на века на пазара на недвижимото имущество се надува балон. Всичко приключва с пукането му. След това вниманието на замогващия се китаец, наричан понякога „инвеститор на дребно“, се превключва на фондовия пазар. Общото количество „инвеститори на дребно“ се измерва в много милиони, за което косвено може да се съди по броя на откритите сметки на борсите. В пика на борсовата активност през 2007 г. броят на сметките достига до 118,7 млн. Според оценките, тогава зад това астрономическо количество сметки се крият около 40 млн. китайски граждани. С отчет на членовете на семействата пряко или косвено с операциите на фондовите пазари на Китай е свързана около десета от населението му. Този феномен може да се нарече народен социализъм с китайска специфика.

Мнозина от „инвеститорите на дребно“ и до сега добре помнят февруари 2007 г. В понеделник 26 февруари, индексът Shanghai Composite за първи път приключва над 3000 точки. Китай ликува. На следващия ден, 27 февруари 2007 идва „черният вторник“ за китайския фондов пазар – за ден Shanghai Composite губи близо 9%, което става най-сериозното падане за последните 10 години. По-късно, в същата година, се случват дори още по-дълбоки падания на индексите (с 21% на 30 май и с 18% на 23 ноември).

Новият пристъп на борсова паника се случва лятото на 2015 г. От средата на 2014 до средата на 2015 г. пазарът израства със 150%. А след това през юли е регистриран срив от 34% по отношение на максимумите, достигнати месец по-рано. В абсолютни измерения загубите на капитализация през юли 2015 г. достигат до три трилиона долара (сума, еквивалентна почти на два годишни БВП на Русия). Сривът на Шанхайската фондова борса дори се сравнява със срива на Нюйоркската през октомври 1929 г., който дава тласък на световната икономическа криза.

Всички експерти признават, че фондовият пазар на Китай е прегрял. Но нито финансовите регулатори на Китай (Народната банка, Комисията по регулирането на пазара на ценните книжа, Комисията по регулиране на банковата дейност и др.), нито висшите власти на страната не предприемат нищо. Когато сривът започва, властите действат в авариен режим. Правителството въвежда забрана за Първично публично предлагане, а народната банка на Китай на свой ред увеличава обема на средствата, достъпни за държавната агенция China Securities Finance Corporation, която осигурява ликвидност за участниците на пазара. Агенцията отделя за поддръжката на пазара минимум 80 милиарда долара. Освен това властите препоръчват на китайските брокери да използват собствени средства за поддръжката на фондовия пазар на страната за сметката на изкупуването на акциите на местните компании. Повече от 500 големи компании на следващия ден след началото на срива (8 юли) преустановяват търговете на ценни книжа заради риск от банкрут. Отдава се обаче спирането на по-нататъшния срив.

2016 г. започва за Китай с нов сериозен срив. През януари индексът Shanghai Composite губи 23%. На 29 февруари настъпва нов срив на фондовия пазар в Китай. В началото на март 2016 г. международната рейтингова агенция Moody's реши да намали перспективите за кредитния рейтинг на Китай от стабилен до отрицателен. Ако сривът през юли 2015 г. не създаде ефект на верижната реакция, то това се дължи най-вече на това, че китайският фондов пазар все още е доминиран от големите държавни компании. Сега около 70% от пазара на акции в Китай са държавните ценни книжа. Но за тях акционерният капитал е само малък източник на финансиране. Основното значение са кредитите на "големите четири" китайски държавни банки, решението за които приема партията. Да, разбира се, малкият и дори средният бизнес, който нямат защитна мрежа под формата на кредити на държавните банки или преките бюджетни вливания, са смъртни, а смъртността сред представителите им е висока. Държавните гиганти обаче стоят като монолити. Поне засега (зад техните монолитни фасади има много лоши баланси).

Китайската борса като казино

Като цяло борсите и реалната икономика в Китай живеят така, все едно са от различни светове. Това може да се види, ако сравним динамиката на индексите с динамиката на БВП. Например, през 2001-2005 г. пазарът е спада с 55%, докато БВП нараства с почти същата сума. В кризата от 2007-2009 г. индексите са намалели с 72%, но икономиката продължи да расте с двуцифрени темпове. За всяка борса можете да кажете, че изглежда като казино, но това се отнася най-много за китайската.

В тази ситуация ръководството на КНР има два основни варианта за действие. Или още повече да изолира борсата, превръщайки я в нещо като гето-казино за любителите на хазарта. Или, напротив, да се премахнат бариерите между борсата и икономиката – при това не само на китайските, но световните. Изглежда, че китайското лидерство избира втория вариант – поело е курс, за да превърне Китай в основен фондов пазар на света. И това ще има дългосрочни последици. Основните заплахи са две. Първо, капитализацията на бъдещия фондов пазар може да бъде несравнимо по-висока от сега, и следователно падането ще бъде по-тежко. Второ, проектът предполага свободен достъп до фондовия пазар на чуждестранни инвеститори и това заплашва с това, че след известно време китайската икономика ще стане китайска само по име.

Партийно-държавните лидери на КНР постоянно казват, че страната изгражда „социализъм с китайска специфика“. В Китай обаче отдавна няма социализъм . И ако страната стане световна фондова борса, няма да има и Китай. Ако в Пекин все още има останали истински комунисти, те трябва да знаят на икономическата теория на капитализма, създаден от Карл Маркс. Един от важните ѝ постулати е цикличното развитие на икономиката на капитализма, включително на фондовия пазар. И едно от първите изисквания на социалистическата революция е ликвидирането на борсите. Видимо в това и се състои същността на „социализма с китайска специфика“: въпреки класическото наследство на социалистическата мисъл, Китай ще строи социализъм на основата на фондовата борса.

Превод: Поглед.инфо