/Поглед.инфо/ Помните ли през „свещените“ деветдесетте (години - бел.пр.) от всяка ютия ни набиваха в мозъка мисълта за това, че Западът е рай на Земята, където всички живеят в просторни домове, получават достойни заплати и пенсии, пътуват в отпуск в топли курорти и прочие, и прочие?... И че си струва само да почакаме и да потърпим и в Русия ще построят точно такова общество на всеобщото капиталистическо благоденствие? Особена беше тази агитация и пропаганда сред младежта: на млади години ти се струва, че целия ти живот е пред теб и нищо няма да ни струва да дочакаме светлото бъдеще и да заживеем като „бели хора“.

Но въпреки всичко, поне за мен и моето обкръжение това промиване на мозъка даваше далече не сто процентен резултат, благодарение на голямата любознателност, частичката здрав цинизъм и неунищожимия юношески анархичен протест срещу всичко лошо. Промъкващите се през пропагандистката завеса от захарен сироп разнообразни дребни, но пакостни факти, понякога убиваха на място цялата благообразна картина на капиталистическото благополучие. И мисля, че именно тези факти до голяма степен определиха моето днешно гнусливо – скептично отношение към „цивилизования свят“ и към онези, които ни влачат нататък.

Отначало имаше копирастия (копиране – бел.пр.). Както си спомняте в онези далечни прединтернетни времена, музиката се разпространяваше на касети. Имаше още по-рано ленти, имаше ролки, имаше даже плочи „върху кости“, но това вече са спомените на нашите родители. А ние имахме касети, които без забрана си давахме един на друг да си ги презапишем. Или можеше да отидеш на пазара, да дадеш на чичкото зад тезгяха пари и чиста касета и той веднага ти записваше на нея каквото ти се искаше на душата. От лазерния диск, което се считаше за много яко, защото качеството при слушане не се различаваше от студийния запис.

И ето какво ми разказа един мой доста прошарен приятел, чийто баща често биваше зад хълма (зад граница – бел.пр.), че в онази същата зад граница за презапис на касета могат да ти треснат голяма глоба, и даже да те приберат на топло. За мен това беше истински културен шок! Цялата открила ми се изведнъж западна концепция за „интелектуалната собственост“ ми се струваше отвратително невежество, недостойно за нормалните човешки отношения. Тогава бях още ученик и не бях чел Маркс и неговия афоризъм за 300 процента (печалба – бел.пр.), за които капитала ще се реши на всякакви престъпления, ми беше неизвестен. Но копирастията и без Маркс ми откри истинската същност на „пазарната икономика“.

От същия приятел разбрах и за „славната“ западна традиция на доносничеството. И това не ми се поместваше в никакви рамки. От ранно детство недопустимостта на дребното донасяне беше част от нашия манталитет. „Доносник- кривоносник, турски барабан, който на него свири е гадна хлебарка“ - това го имаме още от детската градина. „За доносника – първия камшик“* - това е от народа, исторически. След това е християнството с образа на Юда и тридесетте сребърника, разказите за сталинските репресии, в които е имало не малко пострадали от доноси... В руската култура да издъниш някого винаги се е считало за явление позорно и аморално, без значение дали е било при царете или при генералните секретари, каквото и да говорят някои твърде законопослушници, считащи такова отношение за изостанали понятия от дъното на обществото.

(рус.ез.)

А в "цивилизованном мире", оказывается, всё наоборот: донос - дело почётное, правильное и общественно полезное! На доносах, оказывается, весь ихний орднунг держится! Это как-то мерзенько выглядит и для меня нынешнего, просвещённого и умудрённого опытом, а уж как это выглядело для меня тогда... В общем, был это хороший удар по образу "благословенного Запада". 

А потом были толерантность и политкорректность. Узнал уже из СМИ, которые, что примечательно, подавали поначалу это, как курьёз. Мол, совсем там, за границей, с жиру бесятся: негра уже негром назвать нельзя,  гомосека - гомосеком, инвалида - инвалидом, а идиота - идиотом. Как раз, к тому времени я уже прочитал "1984" Оруэлла, и крепкие ассоциации с "новоязом" возникли моментально. И да: к тому времени, я был уже абсолютно убеждён, что на Западе далеко не всё так, как нам стараются преподнести. 

Вместе с толерастией, появился феминистический "харрасмент". Абсолютно дико было узнавать, что в этой ихней Америке мужчина не имеет права оказывать даме нормальные мужские знаки внимания: придержать дверь, подать руку при выходе из транспорта, подарить букет цветов или какую-нибудь безделушку, пригласить в ресторан... Это у них, типа, проявления сексуальных домогательств, чуть не попытка изнасилования! А между тем, лично у меня, успех у прекрасного пола в немалой степени базировался на таком вот галантном поведении. И я от всей души надеялся, что эта зараза до нас не доберётся: это всё-таки, удар ниже пояса! К счастью, наши люди, в отличие от "цивилизованных", намного здоровее и свободнее, и плевать хотели на всякие идиотские поветрия!

Я совсем не автомобилист, даже водить до сих пор не умею, но в своё время, поразили и некоторые нюансы западной дорожной жизни. А именно, обязательное страхование и платные дороги. Страхование казалось мне (и до сих пор кажется) принудительно навязанной услугой, попыткой государства подкормить "нищенствующие" страховые компании. А уж о том, как застрахуйщики выплачивают деньги, тут никаких иллюзий у меня не было и нет. А платные дороги вызывают у меня стойкую ассоциацию со средневековьем, когда землевладелец брал деньги за право передвигаться по его землям. 

Ещё одно западное нововведение, вызывающее у меня стойкую неприязнь - обилие видеокамер и прочие "меры безопасности" типа металлоискателей, шмонов и проверок документов. Опять же, сразу вспоминался Оруэлл с его телекранами. А уж когда я узнал о  "антитеррористической" практике Израиля, мне стало от души жаль несчастных евреев: мало того, что у них терроризм, так ещё и свои вовсю кошмарят! 

Совершенно угрёбишным мне казались и финансовые нововведения Запада: ограничение обращения наличных, отмена банковской тайны, необходимость подтверждать происхождение денег и прочие маразмы. Я уже тогда был достаточно умён, скептичен и циничен, чтобы понимать: к противодействию коррупции и отмыванию денег это не относится совершенно никаким образом. Кому надо, тот спокойно все эти барьеры обойдёт. А вот для тотального контроля за поведением людей закрутка финансовых гаек подходит, как раз идеально. 

Если хорошенько покопаться в памяти, можно вытащить ещё энное количество таких вот несоответствий западной пропаганды и западной реальности. Но, думаю, это будет уже излишним: всё, что я хотел, я уже описал: никакие пропагандистские уловки не сработают, если начать активно интересоваться такими вот мелкими, с виду незначительными или курьёзными деталями. Поэтому, нужно всегда быть настороже, когда кто-то предлагает перенять чей-нибудь "прогрессивный опыт". 

__________

* руски устойчив израз – началото му е от положението на доносника в руската империя, когото тежко разпитвали и мъчели за да проверят дали донесеното е вярно, затова и кандидатите да доносничат са били много малко; традицията е от 17 век – бел. пр.)