/Поглед.инфо/ Официалното посещение на лидера на КНДР и секретар на Трудовата партия на Корея Ким Чен-ун заедно със съпругата му Ли Сол-чжу в Китай, състояло се между 25 и 28 март, създава принципно нова ситуация. По време на преговорите в Пекин председателят на КНР Си Дзинпин заяви, че дружбата между двете държави е стратегическа и единствен правилен избор и че никакви външни фактори не трябва да променят това. Ким Чен-ун на свой ред увери, че е готов на диалог с Южна Корея и САЩ и последователно подкрепя ядреното разоръжаване на полуострова.

Немислимото се случва?

Значението, конкретните резултати и последствията от първото (от 2011 г.) пътуване в чужбина на Ким Чен-ун предстои да се анализира с отчет на това, че бе предшествано от сензация: Ким Чен-ун предаде през специалния пратеник на южнокорейския президент Мун Джей-ин г-н Чон Ъй-йон, посетил Пхенян на 5 и 6 март, предложение до президента на САЩ Доналд Тръмп за стремежа към лична среща, а главата на Белия дом незабавно прие това.

Само преди месец подобно нещо би било немислимо. Лидерите на КНДР от една страна и на САЩ и Южна Корея от друга, неочаквано за повечето политици и експерти решиха да сложат настрана взаимните заплахи и не просто да започнат преговори, от които дълго време се сдържаха (преди всичко САЩ), но в течение на месец и половина проведоха две срещи на високо равнище.

Съобщението за предстоящата американско-севернокорейска среща на високо равнище веднага доведе до предположения, че тя е предшествана от сериозна работа по линията на специалните служби на двете страни в строго секретен режим без уведомление на МВнР и другите национални ведомства. Няколко дни по-късно предположенията са потвърдени в статия на The New York Times, където подробно се описва тайната история на взаимодействие на главите на разузнавателните агенции на САЩ, КНДР и РК, а също се отбелязва същественото снижаване на ролята на Държавния департамент на САЩ във външната политика и нарастването на глада за кадри в него.

Разбира се, всяка страна има свое тълкуване на събитията. Вашингтон представя инициативата на Ким Чен-ун изключително като собствена победа, резултат от действието на режима на строги санкции и военно-политически натиск, които в края на краищата успяват да уплашат ръководството на КНДР, заставяйки го да капитулира. Пхенян обяснява решението си по противоположен начин – това са проява на добра воля и искрен стремеж към мир, от края на миналата година подкрепени от засилилия се отбранителен потенциал. Известно е, че Северна Корея през декември 2017 г. обяви за привършването на започнатата по-рано програма за създаване на ракетно-ядрено оръжие, създавайки надежден ядрен щит над републиката, гарантиращ сигурността ѝ.

Анализът на съобщенията на официалните лица от столиците на замесените държави, на първо място в САЩ, засега не всяват особен оптимизъм по отношение на това, че срещата на високо равнище САЩ-КНДР ще се състои, а ако се състои, ще донесе резултати. В момента позициите на страните остават като цяло както преди, а Вашингтон и Сеул се стремят да демонстрират, както подчертана твърдост в отстояването им, така и координираност на действията по отношение на КНДР.

САЩ и Южна Корея продължават да заявяват, че краен резултат от преговорите може да бъде единствено пълното ядрено разоръжаване на КНДР. Както преди се издиган предварителни искания. Както заяви на 9 март прессекретарят на Белия дом Сара Сандърс, „президентът няма да провежда среща, докато не види конкретни мерки и конкретни действия, предприети от Северна Корея по начин по който президентът ще получи нещо до провеждането на срещата“.

Вашингтон настоява „всяко споразумение с КНДР да се съпровожда с задължителен механизъм за проверка, целящ необратимо ядрено разоръжаване“. При това нито Доналд Тръмп, нито Мун Джей-ин нямат намерение нито да прекратят, нито да отслабят санкциите срещу Пхенян в периода на подготовката и провеждането на срещите на високо равнище. Те възнамеряват да засилват натиска спрямо Ким Чен-ун, за да го направят по-сговорчив.

Не е трудно да се забележи, че целият набор подобни искания вече нееднократно се издига от Вашингтон и от неговите съюзници и винаги решително се отхвърля от Пхенян като неприемлив. Трудно можем да си представим, че този път Ким Чен-ун, който много пъти е заявявал, че ракетно-ядрения потенциал на КНДР няма как да бъде обект на каквито и да е преговори, ще се съгласи да приеме американския ултиматум.

 

Засилените козове на Пхенян

По време на моите срещи във външното министерство на КНДР в Пхенян корейските дипломати ми изложиха обновен подход по воденето на делата със САЩ в следния вид-. КНДР предлага формула на преговорите, на която всяка страна ще има възможност да постави на обсъждане всеки въпрос, който представлява за нея интерес или загриженост. Без съмнение това е значително по-гъвкава позиция в сравнение с тази, при която Пхенян категорично настоява досега и чиято същност се свеждаше до твърдението: „Ние няма да участваме в никакви преговори, на дневен ред на които може да бъде включен въпроса за нашата ракетно-ядрена програма“. Сега севернокорейците предадоха на Вашингтон, по техни думи, че Ким Чен-ун е изразил „привързаност към ядреното разоръжаване на Корейския полуостров и е дал да се разбере, че няма причини да притежава ядрено оръжие, ако няма военна заплаха за КНДР и гаранции за запазването на севернокорейския режим“. Той също така почни заветите на дядо си, основателя на КНДР Ким Ир-сен, който иска да види бъдещето на корейския полуостров безядрено.

Какво разбира Пхенян под външни гаранции за своята сигурност също е обяснявано от него нееднократно: извеждането на американските войски от Южна Корея и американското ядрено оръжие от териториите близки до Северна Корея (Япония, Гуам и т.н), прекратяване на редовните американско-южнокорейски военни учения, установяване на дипломатическите отношения със САЩ и Япония, сваляне на международните и едностранни санкции, предоставяне на икономическа помощ като компенсация на щетите, причинени от санкциите.

Въпросната позиция винаги е била отхвърляна от Вашингтон и най-вероятно така ще стане и този път.

Но, въпреки това, все пак има промяна.

Ние сме свидетели на нов и най-сериозен за последните години кръг на дипломатическата игра. Това без съмнение, заслужава положителна оценка. Но доколко са широки границите за маневриране на страните? Според мен са ограничени.

Разбира се, специалният представител на Мун Джей-ин в Пхенян се е договорил за нещо, което все още не знаем. Южнокорейският президент се старае да бъде „истински кореец“ за Пхенян и надежден съюзник за Вашингтон, което само по себе си е много трудно.

Може да се допусне, че детайлите от договореностите, които от една страна са постигнати в Пхенян, а от друга страна доложени от южняците във Вашингтон, не са идентични и имат различна тоналност. Затова в случай на провал на проекта и във Вашингтон, и в Пхенян могат да кажат, че са били неадекватно информирани от посредника и са се разбрали погрешно един-друг.

Междувременно играта започна. И от севернокорейска страна тя е обмислена добре. По време на Олимпийските игри в Пьончан севернокорейците успяха да установят контакти с американските представители, при това Пхенян изхожда от това, че картите му са станали по-силни.

На първо място САЩ сериозно са притеснени от успехите на ракетно-ядрената програма на Северна Корея и вярват в способността ѝ да нанесе ядрен удар по континенталната част на Америка.

На второ място Вашингтон с разочарование се убеди, че и двамата му далекоизточни съюзника – и Япония на Шиндзо Абе и особено Южна Корея на Мун Джей-ин категорично отхвърлят вариант на военна операция на САЩ срещу КНДР. На Вашингтон му стана ясно, че, ако ги игнорира, това може да влоши рязко отношенията с Токио и Сеул но и да ги загуби като съюзници.

На трето място, неочаквано започналият въпреки волята на Вашингтон и динамично продължават прогрес в междукорейските отношения в началото на годината дава на Пхенян още един лост за въздействие върху САЩ.

 

Започнатият диалог може да бъде прекъснат всеки момент

В резултат свободата на действие на Вашингтон на Корейския полуостров и около него се е съкратила относително, а преговорните позиции на Пхенян са се засилили сравнително. В тези условия КНДР, видимо е решила да премине в дипломатическо настъпление, надявайки се да получи ограничени, но реални дивиденти. Като жест на добра воля тя доброволно обяви мораториум върху ракетно-ядрените си изпитания в периода преди провеждането на двете срещи, което, най-вероятно способства настоящият цикъл на севернокорейската военна програма, не изискващ в момента ракетни изстрелвания. (Друг е въпросът, че във Вашингтон търгуват това решение като проява на слабост и отстъпчивост от Севера под американския натиск).

По време на предстоящото дипломатическо пазарене северняците се надяват най-малко да получат от опонентите си, ако не отказ от априлските американско-южнокорейски маневри, то значително намаляване на мащаба им, а най-вече частично отслабване на икономическите санкции. Възможно е да успеят да смекчат настоящата непоколебима позиция на Вашингтон по незабавното ядрено разоръжаване и да се съгласят на поетапно движение към тази цел (чрез първоначално временно замразяване на ракетно-ядрената дейност на основата на паралелни действия). Т.е. всъщност да успеят да тласнат САЩ към движение в рамките на модела, приличащ на руско-китайското предложение от 4 юли 2017 г. за двойното замразяване и триетапния план за разрешаване на корейския проблем.

Да се предскажат резултатите от започналия интересен етап от политическата борба е невъзможно. Много зависи от съотношението на вътрешнополитическите сили в Южна Корея и особено в САЩ, където позициите на „ястребите“ са по-силни в сравнение с „преговарящите“ (замяната на държавния секретар Рекс Тилърсън с Майк Помпео и завръщането в администрацията на Джон Болтън – потвърждава това допълнително). Започнатият диалог може да бъде провален всеки момент.

Освен това историята помни случаите, когато президентите на САЩ (Бил Клинтън и Джордж Буш-младши) са започвали твърда конфронтация с КНДР, след това внезапно преминават към конструктивни преговори. Това е също част от американската външнополитическа традиция. Не трябва да се недооценява и „факторът Тръмп“, способен да донесе неочакваното.

Засега от участниците в готвената среща идват противоречиви сигнали. Въпреки нееднократното изтичане на информация за това, че маневрите „Фоу Ийгъл“ и „Кий Резолв“ през 2018 г. могат да бъдат отменени, те все пак ще започнат през април. Те ще бъдат дори малко по-мащабни от миналогодишните грандиозни учения. През 2017 г. в тях участваха 320 хил. военнослужещи, сред които 15 хил. американски, а тази година 323 хил., сред които 23 хил. янки. Но сроковете на ученията (обикновено по два месеца) са леко съкратени. Най-важното е, че и сценарият им, изглежда, е по-малко войнствен и по-„деликатен“. Не се споменава за „обезглавяване“ – т.е. за ликвидация на висшето ръководство на Северна Корея. Това дори предизвика протести сред опозицията на Южна Корея, чиито лидери започнаха да говорят, че „снижаването на равнището на маневрите и военното доверие между САЩ и Южна Корея изпраща неправилен сигнал до Ким Чен-ун“. Едновременно южнокорейските и американските медии отбелязаха, че „Ким Чен-ун е проявил сдържана реакция и неочаквана гъвкавост спрямо маневрите от тази година“.

Да посочим основното: ако двете срещи на високо равнище през април (особено срещата Доналд Тръмп – Ким Чен-ун) се състоят, това ще стане историческо събитие и за Корейския полуостров, и за цяла Източна Азия.

Превод: Поглед.инфо