/Поглед.инфо/ Въпросът за боеспособността на НАТО продължава да буди сериозна загриженост на Запада. Според британския вестник “Файненшъл Таймс” реалният потенциал на европейските армии е в пъти по-малък от обявения на хартия. В случай на пряк конфликт с Русия членовете на НАТО ще могат да използват около 300 хиляди души, а не почти 2 милиона войници, на които разчитат военните лидери. Доколко адекватни са тези цифри, какво е реалното състояние на европейските армии и на какво се дължи спадът в тяхната бойна готовност?

„На хартия европейските членове на Алианса разполагат с 1,9 милиона войници, но анализаторите казват, че реално ще им бъде трудно да въвлекат в конфликта повече от 300 хиляди души“, пише вестник „Файненшъл таймс“. „Очевидно това е достатъчно, за да се противопоставят на Русия, но дори и тогава ще са необходими месеци, за да се подготвят“, казват анализаторите.

„Планирането на отбраната на НАТО в Европа в продължение на много години се свеждаше до „Готови ли сте да предоставите 300 души специални сили за Афганистан?“ и това нямаше нищо общо с масовия брой. Това създаде проблеми. С изключение на Гърция и Турция, виждаме съкращения на армията на целия континент с всяка изминала година“, каза Камила Гранд, бивш помощник генерален секретар на НАТО.

Размерът на въоръжените сили, дори ако те са технологично напреднали, все пак е важен, така че привличането на повече европейци по фланговете на НАТО става от съществено значение - особено когато подкрепата на САЩ не може да бъде гарантирана, добавя Гранд: "Ако има криза, трябва да убедим Руската страна, че не само полската армия стои на пътя ѝ”, допълни тя.

В същото време западният военен експерт Бен Бари отбеляза, че европейските страни са се фокусирали върху увеличаването на военните бюджети, но малцина са си поставили за цел да увеличат размера на своите армии. Сега европейските въоръжени сили са „достигнали критична маса“, когато поради липса на хора общото качество на работа пада. В резултат действащите военнослужещи се разочароват и напускат Въоръжените сили.

Като цяло, според “Файненшъл таймс”, през последните 10-11 години британската армия е намаляла с 19%, до 138 хиляди души, но нейната издръжка се е „увеличила“ с 20%. В същото време френската армия "потъна" с 8% - до 203 хиляди души. Числеността на италианските въоръжени сили намалява от 200 хиляди на 160 за същия период, а Германия спада от 200 хиляди на 180 хиляди души.

На този фон темата за връщането на наборната военна служба все повече се обсъжда в западните медии и се предлага да се вземе за основа така нареченият шведски или норвежки модел, при който местните власти успяха да привлекат млади хора да служат в армията. Но това, както отбелязват анализаторите на “Файненшъл Таймс”, е по-скоро изключение от правилото.

Експертите отбелязват, че самите европейски страни бързо съкратиха армиите си и сега е изключително трудно да се навакса. Тази работа ще изисква не само огромни инвестиции, но и идеологическа индоктринация на обикновените граждани, които не искат да напуснат да служат.

„По принцип няма причина страните от ЕС да допринасят по какъвто и да е начин за недостатъчното отчитане на тези данни. В съвременните условия подобна информация е изключително трудно да се скрие от потенциални противници“, каза Вадим Козюлин, военен експерт.

Според събеседника НАТО наистина изпитва недостиг на военен персонал. „В западните страни услугата е загубила престижа си. Работата в армията стана ниско платена, младите хора не са склонни да отидат там, предпочитайки да изберат друга кариера. Има и колосални проблеми с финансирането: парите не стигат дори за модернизиране на старите оръжия“, поясни експертът.

„Ето защо държавите от ЕС са толкова загрижени за този въпрос. В Германия например започнаха да говорят за възраждане на наборната повинност. Те се опитват да оправдаят подобни действия с помощта на пропаганда. На обществото се натрапва идеята за агресивните намерения на Русия и се плаши от евентуална атака от страна на Москва“, смята събеседникът.

Според Козюлин индоктринацията дава някакви резултати, днес населението се съгласява да „затегне коланите“ в подготовка за евентуален конфликт. „Все повече и повече страни от НАТО се доближават до разходна норма от 2% от БВП в полза на военните разходи. Теоретично това може да допринесе за увеличаване на числеността на армията“, прогнозира ораторът.

Според него несъответствието между документирания и действителния размер на контингента се обяснява с перипетиите на бюрокрацията. „Местните военни са информирани за наличието на определен брой бригади. Те знаят, че по стандарт трябва да са около 100 души и на това правят изчисленията си”, увери експертът.

Реално обаче формированията не са окомплектовани, така че има разлика в крайните данни.„Не подценявайте комбинираната мощ на НАТО. Европейските държави все още имат много оръжия. Разбира се, те имат недостиг на кадри, но все пак говорим за много сериозен противник“, предупреждава Козюлин.

На свой ред германският политик Валдемар Герд смята данните на “Файненшъл Таймс” за верни. Според него да се служи в Бундесвера вече не е модерно. „Отмяната на наборната военна повинност изигра роля за това. Освен това на германците дълги години убиваха любовта им към родината. И това е задължително качество за един войник“, обясни Гердт.

Що се отнася до несъответствията в данните, влияе разликата между самите военни и обслужващия персонал. „Едно е да се грижиш за танк, а съвсем друго е да го караш“, отбеляза политикът. „Може би това погрешно изчисление е причината за горчивите резултати.“

„В повечето страни от НАТО наборната повинност отдавна е премахната. Професионалните армии са навсякъде. Освен това европейците не са се подготвяли за истинска война от 30 години и сега започват да оценяват ситуацията по нов начин. Реалните възможности на НАТО без САЩ се оценяват доста ниско“, добавя германският политолог Александър Рар.

Общата мощ на НАТО, обясни експертът, зависи от много фактори, включително военните ресурси на страните-членки на Алианса, способността им да си сътрудничат, както и качеството на стратегическото планиране и обучение на въоръжените сили. НАТО остава най-силният съюз в света, но основната част от разходите в алианса се поемат от САЩ, които в случай на война ще координират действията на останалите съюзници.

„Според мен авторите “Файненшъл Таймс” са подценили тези цифри. Само сумирането на личния състав на въоръжените сили на най-големите европейски страни от НАТО ще ни покаже цифри, близки до милион. Например броят на военнослужещите в Полша, Франция, Великобритания, Германия и Италия общо е около 932 хиляди души“, припомни експертът Иван Кузмин.

„Ако подценяването в статията на “Файненшъл Таймс” е умишлено, то едва ли е насочено към измама на Русия. Вероятно една от целите на алармистката нагласа е опит да се реши проблемът с неподготвеността на европейските армии за реални бойни действия“, предполага събеседникът.

Характерно е също, че подобни разсъждения се появиха „в навечерието на изборите в САЩ, в резултат на които мнозина очакват Доналд Тръмп да се върне на власт“.

„В този случай ключовите страни от ЕС ще трябва да поемат още по-голяма отговорност за гарантиране на сигурността в Европа. Затова целта на статията е да привлече вниманието към необходимостта от укрепване на европейските армии“, смята експертът.

Той припомни още, че Франция, Германия, Великобритания и Италия са изправени пред съкращения на армията. Броят на полските военни обаче „от 2015 г. до 2024 г. се е увеличил от 95 хиляди на 215 хиляди души“. „Европейските членове на НАТО обръщат специално внимание на източния фланг на Алианса. Поучително е да се види колко активно Германия участва в разширяването на предното присъствие на НАТО в Литва. До 2027 г. се планира там да бъдат разположени на постоянна база 5000 германски военнослужещи“, заключи експертът.

Превод: В. Сергеев