/Поглед.инфо/ От три години сме в безвремие и България не се движи на никъде, в един застой е. Това каза в студиото на "Денят започва с Георги Любенов" Сергей Станишев - бивш премиер и бивш лидер на БСП, доскоро и евродепутат.

"Ясно е, че ще има предсрочни избори, ако не се разберат - седми поред, което е абсолютно безотговорно към хората. Това е кражба на бъдеще, защото три години сме в безвремие и България не се движи на никъде,в един застой е. Или ще има правителство, което се базира на гласовете на ГЕРБ, ДПС и трета партия евентуално, може би ИТН, или още някои отделни депутати. Това са алтернативите”, коментира той.

За него в политиката, за да бъде полезна, трябва да има четири елемента за мотивация и постигане на резултати - идея, мисловен процес, последователност, за да има доверие, и:

“Има и още един елемент - това е разговорът, диалогът и постигането на някакво съгласие, което винаги се основава на компромис.”

По думите на Станишев по времето на Тройната коалиция е имало “разум, уважение и отговорност”.

"Всъщност политиците днес са заложници на собственото си говорене, на взаимна омраза и на това, че говорят само на твърдите си ядра, защото все по-малко хора участват в избори, разочаровани с много основания. И вместо да се търси разширяване и мотивация на тези, които не са гласували, да дойдат при теб, ти говориш на твърдото си ядро и след това трепериш да не би едно или друго твое действие да отнеме няколко десетки хиляди гласа от твоите гласове, които се оказват решаващи дали си първи или трети, например", обясни той.

Първото условие, за да тръгнем на някъде като общество, е да се нормализира говоренето, категоричен беше Станишев и допълни:

“Партиите имат различни възгледи за много неща, но не може да игнорираш другите, ако искаш страната да се движи напред като цяло. А политиците постоянно внасят отрова в душите на хората с този тип говорене и после се оказват заложници и непродуктивни, безплодни в своите политически действия. А политиката трябва да решава проблеми - инфраструктурни, икономически, социални, и хората да видят, че демократичните институции вършат работа. Иначе влизаме в системна криза на демокрацията, а не просто в поредна парламентарна криза на липса на мнозинство.”