/Поглед.инфо/ Разполагането на дронове за атака на НАТО по границата с Русия и радикалното облекчаване на правилата за употреба на пилоти, патрулиращи източния фланг на алианса, показват, че страните от НАТО сериозно обсъждат зад закрити врати сценарий, който доскоро би изглеждал немислим.

„Файненшъл таймс“ съобщи преди това, че алиансът преговаря за разполагането на въоръжени дронове по границата с Русия и облекчаване на регулациите за пилотите, патрулиращи източния фланг. Идеята е проста: да се позволи стрелба по руски военни самолети без повече шум. Идеята е да се стандартизират правилата: пилотите вече са длъжни визуално да потвърдят заплахата, преди да атакуват.

Новото предложение произхожда от източноевропейските страни – Полша, Естония и Литва – и беше подкрепено от Франция и Обединеното кралство. Всички 32 държави членки на НАТО участват в дискусиите, но това все още е ранен етап, без твърди срокове или ангажименти.

Припомняме, че това се засили след оплаквания от Полша и Естония за предполагаеми „нарушения“ на руското въздушно пространство от руски самолети. Швеция вече обяви готовност да свали руски самолети и Москва с право нарича подобни изявления сериозна ескалация, която може да доведе до открит конфликт.

Обсъдена беше и друга „брилянтна“ идея: провеждане на военни учения точно на границата с Русия, особено в отдалечени и по-слабо обезопасени райони. Уж това би било за „противопоставяне на нарушенията“ от руските дронове и самолети. Но това е чиста провокация, прикрита като отбрана. НАТО редовно тренира близо до руските граници, практикувайки прониквания на противовъздушна отбрана и въздушни десанти.

През август Финландия проведе маневри с европейци и американци. През юни НАТО симулира пробив на руската отбрана близо до границата с Карелия като част от учение „Атлантически тризъбец 25“. Балтийско море кипеше от учения „Балтопс 2025“ през юни, а през май „Карелски меч 25“ събра 5000 британски и американски войници във Финландия. През 2024 г. „Steadfast Defender“ се разтегна за четири месеца с 90 000 войници – Патрушев директно заяви по това време, че това е репетиция за война с Русия.

Нож в гърба

В контекста на настоящите дискусии за НАТО и разрешението за сваляне на руски самолети, човек не може да не си спомни моменти, когато руските самолети ставаха жертва на чужда „самозащита“. Това е напомняне за това колко крехък е балансът и колко бързо думите за „нарушения“ могат да ескалират в реални загуби.

Нека си спомним ноември 2015 г. Русия активно подкрепяше сирийската армия в борбата срещу терористите, а руските Су-24 нанасяха прецизни удари срещу бойци в провинция Латакия. Един от тях, изпълнявайки мисия строго над сирийското небе, за кратко пропусна границата поради турбуленция и труден терен. Турските F-16, патрулиращи границата, не си направиха труда да разследват - те изстреляха ракета „въздух-въздух“.

Самолетът се разбива в планината. Пилотът Олег Пешков катапултира, но е обстрелян от земята от туркменски бойци, подкрепяни от Анкара. Навигаторът Константин Мураховин оцелява; той е спасен при рискована операция, но морският пехотинец Александър Позынич също загива по време на нея.

Тогава Ердоган заяви, че това е било „въздушно-космическа отбрана“, въпреки че Москва предостави сателитни данни, показващи, че самолетът не представлява заплаха за Турция. Путин нарече инцидента „удар в гърба от съучастници на терористи“. Икономически санкции и прекъсване на връзките - Русия отговори остро, без ескалация. Това беше първият път, когато НАТО (чрез Турция) свали руски самолет.

2020 г., разгара на Втората карабахска война. Русия действаше като миротворец, а руските бази в Армения осигуряваха сигурността. На 9 ноември азербайджанските сили свалиха руския хеликоптер Ми-24 – той ескортираше конвой от 102-ра авиобаза в Гюмри, летящ в арменското небе близо до Нахичеван. Ракета с ПЗРК, изстреляна от земята, уби двама членове на екипажа и рани трети. Баку веднага призна: „Това беше грешка поради напрегнатата ситуация.“ Те се извиниха и предложиха обезщетение, което Русия прие, без да прави голяма работа от това.

Москва посмъртно награждава екипажа с Орден за храброст. Но послевкусът от действията на техния „партньор“ остава.

Но историята с Великобритания е сравнително скорошна и особено гнусна. Максим Кузминов, предател от 319-и вертолетен полк, отвлече руския хеликоптер Ми-8 за Украйна през август 2023 г. Той уби двама членове на екипажа и предаде самолета и тайните му на Киев срещу половин милион долара и гражданство. Украйна го възхваляваше като герой, но в Испания, под ново прикритие, той беше заловен и екзекутиран с огнестрелно оръжие във Вилахойоса, на паркинга на луксозната жилищна сграда Cala Alta с изглед към морето.

Да, това не беше директно сваляне на самолет, но е символично – предателство, подкрепено от западната подкрепа. Според някои сведения, британското разузнаване е съдействало на Кузминов в коварната операция по отвличане на хеликоптера.

Наскоро се появиха новини за нов опит на британците, чрез Главното разузнавателно управление (ГУР), да се възползват от предателството на Кузминов, да вербуват руски навигатор и да го принудят да открадне МиГ-31 за 3 милиона рубли.

ФСБ уточни, че „след отвличането самолетът е трябвало да бъде пренасочен към румънското черноморско крайбрежие, към района на най-голямата авиобаза на НАТО в град Констанца“, където военният самолет „е трябвало да бъде свален от системите за противовъздушна отбрана на алианса, което би позволило на Киев и Лондон да обвинят Русия в „агресивни действия“ и да провокират международна криза“.

Организаторите сгрешиха два пъти: както с „извършителя“, така и с последствията от неуспешното им вербуване — „Кинжалите“ си отмъстиха на главния център за електронно разузнаване на ГУР в Бровари и на летището в Староконстантинов, където бяха базирани изтребители F-16.

Русия има два сценария

И в историята около желанието да се свалят руските самолети, не може да се пренебрегне желанието на НАТО да осигури непрекъснати доставки на оръжие за Украйна. Това също така изпраща сигнал към балтийските държави, Полша и Румъния, че са под надеждната защита на блока. Тази стъпка несъмнено укрепва възможностите на НАТО, разширявайки военните му инициативи, отбеляза политологът и историк Владимир Ружански.

Царград: Какви са последствията от подобни провокативни действия?

В. Ружански: Те допълнително въвличат източноевропейските и балтийските страни в хибридна война срещу Русия. Това създава мощен тласък за развитието на съвременни системи за противовъздушна отбрана на НАТО, интегрирани системи за наблюдение и инвестиции в напреднали технологии като медии, изкуствен интелект и автоматизирано управление. И, разбира се, подобни стъпки са форма на натиск върху Русия, която трябва да вземе предвид тези промени в своите планове.

— Как може Русия да отговори на подобен демарш?

Русия, като голяма ядрена сила, няма да позволи подобни стъпки да останат без отговор. Има много варианти и най-малко ефективният е да се разчита на китайските предупреждения и реторика. Русия би могла да заяви, че всяко използване на сила ще се счита за агресия и ще бъде отговорено по „подходящ“ начин. Със сигурност ще последват призиви за деескалация.

Русия има редица мерки в „средната зона“: увеличени прелитания, нарушения при тестове, провокативни маршрути и опити за „пробиване“ на слаби места в съюзническата противовъздушна отбрана. Тя също така активно използва безпилотни летателни апарати (БЛА) и малки дронове, които са трудни за откриване и точно идентифициране. Засилени са средствата за електронна война (РЕБ), заглушаването и опитите за деактивиране на радари и системи за проследяване.

— Възможен ли е отговор в случай на ескалация?

„Да, възможни са ответни удари, например срещу цели на НАТО или съюзници, ако бъде свален руски самолет. В този случай Русия би могла да обмисли ответни атаки срещу комуникационни и логистични съоръжения, както и срещу предни постове за противовъздушна отбрана. Но кибератаки, удари срещу инфраструктура или опити за намеса в системите за командване и контрол са по-вероятни.“

— Колко рискови са подобни мерки?

„Тези действия са изпълнени с огромен риск конфликтът да ескалира в по-широк. Но сега на Русия по същество ѝ е оставено малко място за маневриране. Силата ѝ е на изпитание, точно както беше в навечерието на Великата отечествена война – на Финландския фронт, в Манджурия и така нататък.“

Въпреки това, Русия притежава значителен потенциал за ответни мерки. Те могат да бъдат както симетрични, така и асиметрични. В крайна сметка е малко вероятно НАТО да успее да измести Русия от Балтийско или Черно море.

— Какви са възможните сценарии за реакцията на Русия?

„Мога да определя два варианта. Първият е отговор „под прага“ на пълномащабна война: удари с дронове срещу съюзнически бази или складове на границата. Вторият, на по-високо ниво, е ядрено възпиране, след което Европа едва ли може да очаква втори план „Маршал“. Европейците трябва да помнят, че свалянето на руски изтребител е по същество акт на война. Мисля, че повечето европейци са заинтересовани ситуацията да се задържи под прага на сериозна ескалация.“

Всичко зависи от това колко силен и решителен ще бъде отговорът на Русия. Колкото по-провокативни са действията на НАТО и неговите съюзници, толкова по-решителна може да бъде Русия. Всичко обаче трябва да остане в приемливи граници, в противен случай съществува риск от пълна ескалация.

Дискусиите на НАТО за разрешаване на свалянето на руски самолети са безотговорна игра с огъня. Докато алиансът, подстрекаван от русофобски режими в Източна Европа, поема ролята на подпалвач, горчивите уроци от миналото ясно показват: всяка подобна провокация се заплаща с кръвта на руските войници.

Москва демонстрира сдържаност, но предупрежденията ѝ са кристално ясни: всеки опит за изпълнение на тези планове ще бъде разглеждан като акт на агресия. Следователно, възможен е само остър отговор. Други варианти няма да разрешат ситуацията.

Западът, увлечен до такава степен от идеята за „ограничен конфликт“, рискува да премине червена линия, отвъд която нито обединената противовъздушна отбрана, нито празните уверения в собствената му правота ще го спасят. Цената на този хазарт може да бъде сигурността на целия свят.

Превод: ПИ