/Поглед.инфо/ На фона на преврата в Армения и другите ярки събития незабелязано премина новината, че още на 19 април депутатите от горната камара на парламента в Казахстан са ратифицирали протокол за внасяне на изменения в междуправителственото споразумение със САЩ за осигуряването на търговски железопътен транзит за специални товари през територията на републиката във връзка с участието на САЩ в усилията по стабилизацията и възстановяването на Афганистан. След дни документът трябва да се подпише от президента Назарбаев.
Маршрутът на транзита е следният: от Грузия и Азербайджан през Каспийско море към Казахстан, по-нататък железопътният транспорт през узбекистанските гари Саръагаш и Келес в Афганистан.
За това съобщи външният министър на Казахстан Кайрат Абдрахманов. Знаков е този цитат от министъра: „В списъка с контролно-пропускателните пунктове са добавени пристанищата Актау и Курък. Това се прави изцяло в интересите на Казахстан като стратегически партньор на САЩ, който се стреми да поддържа мира и стабилността в съседен Афганистан“.
Трудно е да не се забележи, че тази американска логистика обхваща едновременно редица съветски републики, тоест Грузия, Азербайджан, Казахстан и Узбекистан. А Каспийско море – вътрешно, струва ни се, море за Русия, Азербайджан, Иран, Казахстан и Туркменистан – се оказва и „вътрешно море“ за зоната на националните интереси на САЩ.
Намираме се под въздействието на мощно геополитическо настъпление на САЩ. И ако се погледне на разнородните негативни по отношение на Русия събития, които се случват сега в Сирия, Украйна и Армения и които обхващат още и Казахстан, то може да говорим за геополитическо отстъпление, ако не предателство на руските властващи елити. Всъщност ние днес отстъпваме постсъветското, жизнено за нас евразийско пространство на Китай и на САЩ.
Какъв е този американски маршрут от Черно през Каспийско море в Афганистан? Да, формално в Казахстан засега няма да има военни бази на САЩ – засега. Но това, всъщност е противотежест на китайския Път на коприната. И тук неминуемо ще има сблъсък между американските и китайските интереси. Ние няма да сме активна страна от този процес. Разглеждам това, което се случва сега и което ще се случва край Каспийско море, като елемент от цяла редица свързани събития. Преди говорих за проблемите на Русия в Сирия, говорих за това, че се очаква настъпление на въоръжените сили на Украйна срещу Донбас и Луганск. Сега виждаме, че с тези американски проекти всъщност се разрушават Евразийския икономически съюз и Организация на Договора за колективна сигурност. В Кавказ ще изкопчат Армения от нашето влияние и от приятелските отношения, а по-нататък Средна Азия и Казахстан също ще бъдат изведени от руската сфера и ще бъдат преформатирани във враждебни ни държави.
Идеите и проектите Евразийски съюз, Шанхайска организация за сътрудничество, БРИКС ги провъзгласихме, стартирахме, а след това престанахме да им обръщаме внимание. Вместо това активно присъстваме и противоборстваме на европейско и американско направление. А изоставихме, изпуснахме своето евразийско пространство. Но то не може да остане пусто. Нашите дипломати и политици не обърнаха внимание и не проведоха беседи с ръководството на Казахстан, когато там започнаха да превеждат езика си от кирилица на латиница – някак си и това го изтървахме. Не обърнахме внимание също и на забавянето на темповете на нашите двустранни, включително и икономически отношения с Казахстан. Накрая сега заставаме пред факта за американското присъствие край Каспийско море.
Помним предизборните изказвания на Тръмп за това, че САЩ ще се изтеглят от Афганистан. Когато стана президент, позицията му и тази на целия властващ елит, така и не се формира – ту имат намерение да увеличат присъствието си в Афганистан, ту да се изтеглят изцяло. Но американците, за разлика от нашите власти, строго четат класиката на геополитиката, помнят думите на Маккиндър, че без контрол над Хартленда, над Русия, над Евразия не могат да мечтаят за световно доминиране. И Афганистан тук, при цялата му географска, климатична и социална нищета, заема ключова позиция. Именно от тези позиции САЩ въздействат на Китай, на Средна Азия, на Индия, на Иран, дори на Русия. Афганистан заема много важно геостратегическо положение, затова и те няма да си тръгнат от него.
Всъщност тече усвояване на цялото евразийско пространство, което през 1992 г. американците обявиха за зона на жизненоважни интереси за САЩ. Засега основният играч на евразийския континент (ако Китай малко го отнесем на изток) е Русия- И Русия задължително трябва да се пречупи. Да се пречупи и остави сама. И ние уверено отиваме към тази изолация. Вече и Александър Лукашенко не е доволен от нашите отношения в рамките на Съюзната държава. Русия не е пример нито в икономиката, нито в социалното устройство, нито в политическото устройство за Казахстан, Узбекистан и т.н. И днес ние виждаме, че дори Армения, а след това Киргизия , ще се стремят да се отдалечат от Русия. Ето докъде го докарахме.
Да си спомним как петте прикаспийски държави преди три години, по предложение на Азербайджан, приеха решение в зоната на Каспийско море да не се допуска военното присъствие на некаспийските държави. Американците тогава силно се възмущаваха по този повод. И сега тези договорености, които бяха подкрепени и от Иран, и от Азербайджан, и от Казахстан, и от Туркменистан, и от Русия, се рушат. По същество САЩ пробиват каспийската крепост. Да, днес става дума за търговски товари. Но ще може ли Казахстан да контролира какви ще са товарите. А и въпросът не е в товарите. Има други, по-евтини, по-икономически изгодни маршрути за осигуряването на войските на САЩ в Афганистан. Но трябва да се поеме под контрол именно евразийското пространство, постсъветското пространство и Русия окончателно да бъде изтласкана от тук, да се дискредитира нейната политика. Каквото те и правят. Задължително в казахстанските пристанища утре ще се появят американски подразделения за охрана, може да се организира и някой терористичен акт и веднага ще последва договореност с Казахстан и Узбекистан, че САЩ ще разположат в бившите съветски републики свои оперативни бази – „за общата сигурност“, както обясняват. И всичко. Ще изтласкват Русия, в това число и от региона на Каспийско море, по целия обявен маршрут.
За фразата на казахстанския министър: „Това се прави изцяло за интересите на Казахстан като стратегически партньор на САЩ“. Да се говори за стратегическо партньорство е възможно за страни, чиито стратегически потенциали са равни или близки един до друг. Казахстан, разбира се, не е стратегически партньор на САЩ. Но самата фраза на външния министър на Казахстан говори, че векторът на развитието на страната се е изменил. По-рано президентът Нурсултан Назарбаев дълго време твърди, че „Русия е нашият главен стратегически партньор. Евразийският съюз, неговото строителство са основната цел на Казахстан“. Когато през ноември 2011 г. Путин заяви за създаването на Евразийския съюз, президентът на Казахстан веднага откликна, подкрепи идеята по всякакъв начин – „това е съюз, устремен не към миналото, а към бъдещето“. Назарбаев, започвайки от 1992 г., издигаше идеята за Евразийски съюз, разработваше неговата концепция и стратегия за строителство и накрая постигна това Русия да се обърне с лице към неговата идея. И наистина, динамиката на строителството на този съюз бе постъпателна или дори настъпателна. Но след това всичко се задъха. Господин Христенко, който отговаряше за този съюз, както и на други места, се проваляше, сега и тук се провали. И в резултат съюзът не се осъществи. Изроди се в ЕАИС. Всичко бе приведено на плоскостта на взаимноизгодната търговия: купувай, продавай и нищо повече, никакво развитие на съюза не се получи, пълно разочарование.
И Казахстан застана пред дилема: ако с Русия не се получава строителството на съвместно отбранително, духовно, хуманитарно пространство, то с кого? Самичък Казахстан, разбира се, не може да направи така, както и всяка друга азиатска република. Наложи му се да избира – или напълно да се подчини на Китай, или да се опита, давайки своите пристанища на САЩ и сблъсквайки интересите на Пекин и Вашингтон, да получи някаква самостоятелност. Днес може да обвиняваме Казахстан, може и да е нужно. Но защо американците работят там, включително и подготвяйки кадрови резерв в постсъветската република, издигайки своите хора на високите постове? Защо ние не работим?
Мога да отговоря на този риторичен въпрос, давайки пример от съвършено друга, струва ми се, област. На 26 април стана известно, че Кудрин и Медведев се срещнаха, за да изработят реформа на държавното управление. Към тяхната беседа се включи и Греф. Според мен, в това се крие и отговора. Ако тези хора решават какво ще бъде бъдещето на Русия, то евразийската интеграция и Хартлендът явно не се намират в сферата на интересите и изобщо в понятията, с които оперират. Разбираемо е, че тези креатури са проамерикански. По-точно креатури на финансовата система. Това всъщност са служители на Федералния резерв на САЩ, който владее и Америка, и Европа, и значителна част от света. Затова и всичко, което предлагат, е ефективното вграждане в глобалистичните редици и да предоставят още по-солидна помощ на световния финансов капитал хасидски тип. Ако Путин запази това правителство и неговата политика, всичко ще бъде изгубено. Ще се случи същото, което се случи с Горбачов, а него и досега го ценят на запад. Трябваше да изнеса реч на конгреса на „Партията на делото“, където говориха, че се случва „нов пробив“ и затова трябва да се „консолидираме“. Предупредих от трибуната да се има предвид, че последният мандат на Путин може да се окаже последен и за Русия, ако той не промени рязко своята политика и екип.
Да отидем малко по-назад, да си спомним своята неотдавнашна история. Ние първо, разрушили Съветския съюз, се обърнахме на Запад, показвахме на всички други пример, в това число на съпротивяващите се Назарбаев и Каримов. През 1992 г. Елцин провъзгласи като национална идея това, че „нашата цел е да влезем в западната цивилизация, в западната цивилизационна общност“. Той показа вектора- „вие там, казахстанците, всички блуждаете по своята Евразия, а ние отиваме към цивилизацията“. Кой първи се включи в програмата на НАТО „Партньорство за мир“? Ние събрахме министрите на отбраната от ОНД и приехме отрицателната резолюция по отношение на това „Партньорство за мир“. Но Русия първа от постсъветските държави влезе в него. По-нататък влязохме в съвета Русия-НАТО и така нататък. На 11 септември 2001 г. Путин обяви, че „цялата територия, въздушното пространство на Русия са в интерес на САЩ“. Ние предоставихме своето въздушно пространство, железопътни линии – давайте. Дори не се замислихме, че престъплението е извършено от саудитски терористи, тогава какво прави Афганистан в цялата история? Дадохме пример. И в Уляновск през 2012 г. открихме оперативна тилова база на НАТО, а се опитваме сега да критикуваме. Затова и напълно полагам вината за това, което се случва и продължава да се случва, на властите, започвайки се с Горбачов, Елцин и така нататък. За отслабването на позициите на Русия, за предаването на националните интереси са виновни властващите структури и длъжностните лица.
Превод: Поглед.инфо