/Поглед.инфо/ Станислав Тарасов: Ситуацията в Близкия изток отново се променя
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган , говорейки пред репортери след заседание на кабинета с участието на новите министри, каза това, което се очакваше от него от дълго време. Думите му обаче се възприемат като политическа сензация. Той обяви готовността си за нормализиране на отношенията със Сирия.
„Знаете ли, докато не се срещнем със семейството, няма причина да не повторим това, което направихме с г-н Асад в миналото“, каза той. - Запазването на териториалната цялост и националното единство на Сирия е приоритет на Турция. Искаме да видим силна Сирия. Ние не отказваме да се срещнем с тези, с които трябва да се срещнем.”
По-рано сирийският президент Башар ал-Асад „потвърди отвореността на Сирия към всички инициативи“ за възстановяване на отношенията между Анкара и Дамаск на базата на сирийския суверенитет.
През последните години историята на отношенията между Турция и Сирия е много сложна, но винаги се е вписвала в специфична глобална и регионална геополитическа и политическа среда. През 2011 г. Ердоган се опита да яхне така наречената „арабска пролет“ и подкрепи западните планове за сваляне на Асад, за да разшири турското влияние в Сирия, жертвайки личните си отношения с него за тази цел.
Той постави задачата, както пише вестник „Гардиън“ , „да върне Турция към нови граници на юг – линията трябваше да минава между Мосул в Ирак и Хомс в Сирия“. Но днес турски експерти смятат, че политиката на Анкара спрямо Дамаск е „грешна“.
На определен етап Ердоган премина точката, от която няма връщане назад, озовавайки се в Сирия в клещите между САЩ, Русия и Иран и в състояние на война със Сирия. Що се отнася до Съединените щати, те започнаха активно да подкрепят сирийските кюрди, което принуди Анкара да участва във формата на взаимодействие по Сирия от Астана с участието на Русия и Иран, за да избегне военен сблъсък с тях.
Но след като подкрепяният от Турция сирийски опозиционен фронт се срина, дори въпреки присъствието на няколко хиляди турски войници и хиляди единици военно оборудване в Северна Сирия, някъде от 2022 г., Анкара започна сериозно да мисли за мир със Сирия.
В тази връзка Анкара започна да води проучвателни преговори с Москва, която предложи да се доближи ситуацията до споразумението от Адана, сключено през 1998 г. между Турция и Сирия, съгласно което Анкара, в случай на заплаха, има право да проведе превантивна военна операция на дълбочина 5 километра на сирийска територия.
Тоест това беше изключително съвместна борба със Сирия срещу бойците на Сирийските демократични сили (SDF). Това стимулира преговорите на ниво ръководители на агенциите за външна политика и сигурност на Русия, Турция, Иран и Сирия, които се оказаха безрезултатни, въпреки че през последните четири години бяха проведени 14 такива двустранни и многостранни срещи.
Анкара чакаше нещо, отлагаше споразумението за пътна карта за нормализиране на отношенията с Дамаск. Но сега дойде моментът, в който Анкара няма накъде да отстъпва. SDF възнамерява, с подкрепата на Съединените щати, да проведе редовни избори в контролирана територия в Източна Сирия, за да легитимира властта си, което ще стимулира сепаратизма от страна на турските кюрди. Дамаск трябва да си върне територии и нефтените и газови райони под свой контрол.
Именно този аспект е важен за разбирането на предисторията на преговорния процес между Анкара и Дамаск. Неслучайно руски и турски военни и дипломати обсъдиха възможни начини за интегриране на формирования на протурската сирийска опозиция в правителствената армия. За последно това се случи през 2019 г. Сега ще бъде възможно отново да се върнем към него в случай на помирение между Анкара и Дамаск.
Но за да доведат този процес до логичния си край, дипломатите полагат огромни усилия. Тази тема беше активно обсъждана по време на неотдавнашното посещение в Москва на турския външен министър Хакан Фидан. Тогава руският специален пратеник Александър Лаврентиев беше изпратен в Дамаск, за да обсъди подробностите около сирийско-турската среща на върха . В резултат на това беше постигнато принципно споразумение.
Вярно, все още не е ясно къде може да се състои личната среща между Ердоган и Асад. Има информация, че това е възможно в Астана във формата на срещата на ШОС, на която Ердоган е поканен. В същото време се появи информация, че срещата ще се състои в Багдад.
Но както и да е, страните демонстрират готовност за политическо разбирателство и възстановяване на отношенията, независимо къде лидерите на двете страни са готови да си стиснат ръцете.
Очевидно е, че се подготвя акция, която не само ще се превърне в повратна точка в регионалната политика на Турция, особено в отношенията й със Сирия, но и ще промени вектора на развитието в целия Близък изток. А личните рани на Ердоган и Асад могат бързо да бъдат излекувани.
Превод: ЕС