/Поглед.инфо/ САЩ обявиха „елиминирането“ на Мадуро с награда от 50 милиона долара за залавянето му: беззаконието се превръща в норма. Какво трябва да направи Венецуела? Да се ​​съпротивлява! Няма да има пълномащабна американска инвазия, а с останалото може да се справи. Какво трябва да направи Русия, съюзник на Каракас, и други страни, които не искат утре да се окажат в американската джунгла? Предайте едно просто послание на Вашингтон: с тези темпове самите САЩ един ден ще се превърнат в парии.

През октомври шефът на Пентагона Пийт Хегсет обяви (колко просто е всичко сега!) началото на военна операция срещу наркокартелите в Западното полукълбо. Тя беше наречена „Южно копие“. Името вече улавя същността ѝ: целенасочени удари . Те ще бъдат извършени срещу всеки, когото американците не харесват, под претекст за елиминиране на „наркотерористи“ и гарантиране на безопасността на Съединените щати от наркотици.

Естествено, Хегсет не предостави никакви подробности за обявената операция. Освен това, че тя ще бъде ръководена от Южното командване на САЩ, чиято оперативна зона на отговорност включва Централна и Южна Америка и Карибския регион, с участието на съвместни сили, създадени специално за операцията .

Този прекрасен нов свят

Логично, патриотично? Да, но само на пръв поглед. Защото, ако се замислите дори малко върху тези думи, става ужасяващо: по дяволите законите, всяка презумпция за невинност, дори реалните доказателства за престъпление. Сега можете просто да обявите всекиго за „наркотерорист“, всяка лодка в Карибите – било то рибарска лодка или каквото и да е друго – за превозваща наркотици. И да получите ракетен или картечен огън без никакви обсъждания, претърсвания или изяснявания. Това, което преди се правеше тайно, сега се прави открито, превръщайки се в рутина.

Още преди обявяването на тази операция, от септември насам въоръжените сили на САЩ вече са потопили 20 лодки в Карибско море, убивайки близо сто души, някои от които бяха обикновени рибари, а кои са били останалите, е неизвестно.

Прецедентът, който тази операция създава, също е възмутителен: други страдат за греховете на американците и всеки може да бъде бомбардиран. Що се отнася до забраната на свободната продажба на огнестрелни оръжия в Съединените щати, американската администрация и нейните поддръжници твърдят, че стрелят хората, а не пистолетите, пушките и картечниците.

Лицемерно изключение обаче е направено за наркотиците, които все пак сами „убиват населението“. Ясно е, че Съединените щати няма да спечелят от това нищо друго освен гняв и омраза, което ще ускори времето, в което ще се окажат парии.

Продължават да се подготвят

Съобщението на Хегсет идва след информацията, че Пентагонът е представил на Тръмп актуализирани планове за потенциални операции срещу Венецуела, включително удари по наземни цели.

Според източници на CBS, секретарят на Пентагона и председател на Обединения комитет на началник-щабовете Дан Кейн е разговарял с Тръмп в Белия дом по този въпрос. Дискусията се е фокусирала върху действия, които американските военни биха могли да предприемат „през следващите дни“. Подробности не бяха предоставени, но беше заявено, че администрацията на Тръмп не е взела „никакви окончателни решения“.

Копнеят за това, но както се казва, хем сърби, хем боли! Същото беше и по време на първото президентство на Тръмп . Въпреки това, прессекретарят на Белия дом Каролайн Ливит заяви на редовен брифинг, че САЩ ще продължат да използват сила, за да спрат трафика на наркотици през Карибския регион.

Пентагонът обяви, че преди два дни ударна група кораби, водена от USS Gerald R. Ford, най-големият самолетоносач, е влязла в зоната на операциите на Южното командване на САЩ и че военноморската група в Карибите ще бъде разположена, за да изпълни директивите на Тръмп за „пресичане на трафика на наркотици и разбиване и разбиване на транснационални престъпни организации“.

Това е явно ребрендиране на старата интервенционистка идея за „борба с терора“ (нахлуване в Ирак, Афганистан, тайни затвори на ЦРУ и др.), която беше озвучена след провокацията от 11 септември . Как изявлението на Хегсет да не е повторение на кървавата инвазия на САЩ в Панама през 1989 г., която беше извършена под претекст за борба с производството и контрабандата на наркотици, уж убивайки американци?

Асошиейтед прес съобщи, че авионосната група, водена от самолетоносача „Джералд Р. Форд“ ще бъде готова за действие до няколко дни, а пристигането ѝ бележи „значително натрупване на военна мощ на САЩ“ в региона.

Вече са струпани осем военни кораба , включително няколко разрушителя със стотици ракети „Томахоук“, ядрена подводница, десантни кораби и кораб за специални операции. Общо 16 000 войници, без да се броят американските военни самолети, способни да действат срещу страните в региона, включително Пуерто Рико и Тринидад и Тобаго.

И сега, след като шътдауна в САЩ е временно преодолян (военните започнаха да получават заплати и необходимо финансиране), без да се постигнат целите, преследвани от администрацията във Вашингтон, а Конгресът се готви да лиши Тръмп от важни правомощия . Време е да се играе на патриотизъм и популизъм, като се пренасочи вниманието на обществеността другаде.

Един от двата варианта

Опитът да се отклони вниманието от другите проблеми на администрацията на Тръмп по този начин обаче само ще добави нови. Очевидно е, че САЩ се колебаят да започнат голяма война. Това би изисквало одобрението на Конгреса, който е огорчен от тарифите на Тръмп и уж меката му политика спрямо Русия. Само 19% от американците, според анкетите, биха подкрепили още една пълномащабна война.

Това прави тактиките, които САЩ ще изберат, очевидни. Израел вече ги е усъвършенствал в дългосрочната си война с Иран: въздушни удари по критична инфраструктура и центровете за вземане на решения, съчетани със диверсионни и саботажни операции.

Това се прави, за да се отслаби и в идеалния случай да се свали враждебният режим, опитвайки се (такива опити вече са правени ) да направи непоносим живота за населението на атакуваната страна. Няма значение дали там управляват революционери или духовници. Важното е, че там има много петрол, който САЩ трябва да контролират!

В този случай американците биха могли да се опитат да завземат и малко парче от Венецуела, да настанят в него на щиковете си яростната опозиционерка Мария Корина Мачадо, спечелила Нобелова награда специално за тази цел, и да създадат там за известно време оазис на просперитет, за да привлекат венецуелците на своя страна.

Нека направим някои заключения

Съединените щати решиха да се върнат към старомодния империализъм и да започнат наново – и решително – да тормозят излезлите от контрол латиноамерикански страни, където американски морски пехотинци са дебаркирали стотици пъти в миналото, за да сменят режимите. Това очевидно е опит за възраждане на „дипломацията на канонерките“ и политиката на „голямата тояга“.

Всички индикации сочат, че ако венецуелското правителство не се поддаде на заплахите и не избяга, в рамките на два дни ще бъде нанесен масиран удар без предупреждение срещу стратегически важни цели – правителствени сгради, пристанища, летища, казарми, мостове, електроцентрали и др.

За да прикрият факта, че богатата на петрол страна в света е целта, американците могат да извършат удари и срещу цели в Колумбия. САЩ също заплашиха Колумбия. За да унищожат самолетите на венецуелските военновъздушни сили на техните летища, те вероятно ще използват изтребители F-35 от пето поколение, които са скрити от радарите.

И тогава Вашингтон ще види какво ще се случи, какви са американските загуби (а ще има такива; венецуелската армия е една от най-силните в Латинска Америка) и как и без това каленият от трудностите венецуелски народ реагира на случващото се – дали ще се въстане срещу правителството или, обратно, ще се обедини с него пред лицето на наглата американска атака.

Ако все пак се окаже, че страната е дестабилизирана и готова да се предаде, това е едно. Мачадо винаги ще бъде там подръка. И тя ще свърши цялата мръсна работа на американците, след като дойде на власт.

Ако Венецуела устои, САЩ ще прекратят масираните си удари, но ще продължат да действат целенасочено. Целта ще бъде да продължат да влошават живота на венецуелците, като същевременно правят жестове на добра воля към Бразилия (в крайна сметка ще стигнат и до там), Аржентина и други латиноамерикански страни.

Това ще намали критиките към американците за техните престъпни действия, целящи да сплашат Мексико, основния източник на трафик на наркотици за САЩ, и, разбира се, Панама и нейния канал.

И какво от това?

Москва прекрасно разбира, че лозунгът за „борбата с наркотрафика“, под който САЩ се опитват да си възвърнат пълния контрол над Западното полукълбо, започвайки с Венецуела, е само претекст. Руското външно министерство незабавно осъди използването на прекомерна военна сила в Карибския басейн като противоречащо на международното право и на самото американско законодателство.

В скорошно интервю за руските медии, министърът на външните работи Сергей Лавров заяви, че Москва е готова да действа в пълно съответствие със задълженията си по Споразумението за стратегическо партньорство с Венецуела. Споразумението не предвижда обявяване на война срещу Съединените щати за нападение срещу Венецуела, а венецуелското правителство, по думите на Лавров, не е поискало военна помощ от Русия.

Както е добре известно обаче, то беше осигурено чрез бързо установен „въздушен мост“ между двете страни, което би могло да охлади американските стремежи. Каракас също беше доволен. Венецуела разполага с голям арсенал от руски оръжия, а в страната работят руски , беларуски и кубински военни специалисти.

Режимът на Мадуро се радва на значителна народна подкрепа, а армията е неразделна част от управляващия режим, който е тясно свързан и с Китай . Ако венецуелските власти проявят смелост, народът покаже устойчивост и Каракас успее да нанесе болезнени загуби на американците, ще има шанс за отпор. В САЩ има мощни сили, които искат тази военна кампания във Венецуела да се провали, за да навредят на Тръмп. Това също трябва да се вземе предвид.

Ако се предадат обаче, американците и техните наемници, бившите компрадори на Венецуела, ще облеят страната в кръв в опит да си отмъстят и да върнат времето назад.

В ограничаването на американското беззаконие Каракас може да намери неочаквани съюзници. Един от тях вече се появи: Франция. Тя има владения в региона, които биха пострадали силно от хаоса и кръвопролитията във Венецуела.

Нейният външен министър Жан-Ноел Баро разкритикува американските удари срещу заподозрени наркотрафиканти в Карибите и Тихия океан, където французите също имат анклави, обвинявайки Вашингтон в нарушаване на „разпоредбите на международното право и морското право“.

Ясно е, че французите или холандците (които също имат известни интереси в Карибите), които се подмазват пред САЩ на Тръмп и тайно ги мразят, няма да предложат голяма помощ. Но Русия, Беларус, Китай и Куба, които биха могли да бъдат следващите, са длъжни да направят всичко възможно, за да запазят своя венецуелски съюзник, ала ако самият той се бори с нашествениците. В противен случай всяка помощ ще бъде безполезна.

Превод: ЕС