/Поглед.инфо/ Тази победа става една от най-важните в белоруската стратегическа настъпателна операция. Преди осемдесет години съветските войски освободиха Минск, обкръжавайки и разбивайки голяма вражеска група. За това как се случи всичко - в материала!!

Години на окупация

Вермахтът окупира града на 28 юни 1941 г., бързо сломявайки съпротивата на Червената армия. Няма организирана евакуация, така че много хора остават в Минск.

Нацистите организират десет места за масово унищожение в града и околностите му. В лагера на смъртта Тростенец, един от най-големите в Европа, за две години са убити над 200 хиляди души. В Масюковщина има и лагер за военнопленници - “Сталаг-352”. Около 100 хиляди евреи са загинали в Минското гето.

„Населението е разделено на две групи: група интелектуалци и група работници“, се казва в доклада на командването на партизанското отделение в Осиповичи, „От 2 юли 1941 г. интелигенцията е разстрелвана всеки ден от десет до 100 души. На 14, 26 и 31 август германците събират мъже, разстрелвайки тези на военна възраст. На 7 ноември германците, с участието на украински, полски и литовски отряди, обграждат района на гетото. Всички евреи, включително старци, жени и деца, бяха изведени с коли и разстреляни, общо 16 хиляди души са убити този ден.”

Колкото повече зверства вършат окупаторите, толкова по-силна е съпротивата. Жителите на града разпространяват листовки, търсят лекарства и оръжие за партизаните, организират саботажи. Една от първите публични екзекуции на бойците от съпротивата е извършена на 26 октомври 1941 г. „За производство на фалшиви паспорти и участие в партизански център в болница за руски военнопленници“ са обесени 12 души - трима на четири места. Така окупационните власти се надяват да сплашат местните.

На германците им е изключително неуютно в Минск. Те са избивани и изчезват безследно. Има и големи диверсии. Най-шумно е убийството на генералния комисар на генералния окръг на Беларус Вилхелм Кубе.

Силните страни на страните

Минската настъпателна операция, която започва на 29 юни 1944 г., е част от „петия удар“ на Сталин - операция „Багратион“.

Линията на фронта в белоруската посока минава на изток от Витебск, Орша, Могильов, Бобруйск и представляваше дъга от повече от 1100 километра. „Белоруският перваз“ навлиза дълбоко в разположението на съветските войски и има важно оперативно и стратегическо значение и за двете страни.

Неговото ликвидиране и освобождаването на Беларус отваря най-краткия път към Полша и Германия за Червената армия, заплашвайки флангови атаки на вражеските групи армии „Север“ и „Северна Украйна“.

Група армии “Център” е най-голямата: 3-та танкова, 4-та, 9-та и 2-ра полева. От север - 16-та армия от група "Север", от юг - 4-та танкова армия от "Северна Украйна". Общо - 63 дивизии и три пехотни бригади: 800 хиляди души, 7600 оръдия и минохвъргачки, 900 танка и щурмови оръдия, повече от 1300 бойни самолета.

От съветска страна - 1,2 милиона души, 34 хиляди оръдия и минохвъргачки, 4070 танка и самоходни артилерийски установки, около пет хиляди самолета. Превъзходството във войниците е един път и половина, в оръдията и минохвъргачките - с 4,4, в танковете и самоходната артилерия - с 4,5, в самолетите - с 3,6.

Освободен за ден

На 29-30 юни войските на 3-ти Белоруски фронт достигат Березина, прекосяват я на няколко места и продължават бързо да напредват към Минск. Командването на Хитлер прави всичко, за да задържи града. Тук бяха докарани три пехотни и една танкова дивизия, три полка от СС са спешно прехвърлени от Полша.

На 3 юли частите на 3-ти Белоруски фронт - 2-ри гвардейски танков корпус с предни отряди, отделени от стрелковите дивизии на 31-ва армия - нахлуват в града от източните покрайнини. След като преодоляват съпротивата на два вражески пехотни полка, техните части вече са в центъра към седем и половина.

И два часа по-късно частите на 2-ри гвардейски танков корпус, 31-ва и 5-та гвардейски танкови армии напълно освободиха столицата на БССР.

Войските на 1-ви Белоруски фронт преследваха врага в посоките Минск и Барановичи. През нощта на 3 юли 1-ви гвардейски танков корпус обиколи Минск от юг и достигна югоизточните покрайнини на града, където се свързва с войските на 3-ти Белоруски фронт. Така основните сили на противника (общо 105 хиляди души) са обкръжени.

„Бях в Минск, когато горяха и избухваха къщите му, когато жителите благославяха танкистите“, пише военният кореспондент Иля Еренбург през 1945 г. „Видях беларуски партизани в горите край Раков, които казаха: „Към Берлин!“, а тези, които избягаха от Минското гето, се заклеха да накажат злодеите”, допълва той.

В чест на освобождението на Минск в Москва е даден салют с 324 оръдия. Група армии “Център” претърпява тежък удар: Вермахтът по време на операцията в Минск губи до 70 хиляди души убити, 30 хиляди са пленени. За умелите и героични действия над 50 формирования и части бяха удостоени с почетното наименование „Мински“. Оставе много малко време, преди врагът да бъде напълно победен.

Превод: В. Сергеев