/Поглед.инфо/ Татарчев пък искаше да арестува патриарх Максим…
Преди три месеца публикувах в “Поглед инфо” подборка от документи в две части, с които исках да изразя своите опасения от това, което може да се случи след смъртта на патриарх Неофит.
Документите, издирени от отец Ангел Столинчев от град Сандански, разкриват потресаващи страници от разкола в Българската православна църква през 90-те години на миналия век. Но очевидно днешните властници нито четат, нито възприемат съвети от хората, които са чели повечко от тях. А Татарчев стигна дотам, че искаше да арестува патриарх Максим! Навярно запътилите се сега към нов разкол политици не знаят, а и не искат да знаят, че някои от участниците в онази ерес са били застрашени от отлъчване от БПЦ и няма да е лошо да се позамислят над тази угроза над собствените им персони.
На това, че те предават хилядолетните мечти и борби на българския народ за независимост и за самостоятелност на църквата ни хич няма да се спирам сега, защото съм убеден, че те за тях са празна дума. Та какво са интересите на народа пред златната възможност да се закичат с още някоя дрънкулка на ревера си, па макар в известен смисъл и антибългарско. Борисов угоднически се разля в благодарности към вселенския патриарх Вартоломей, че му дал високо отличие, а в храма за иногурацията на Даниил изобщо не отидоха с Пеевски!
Е, няма помъдряване – изгодата и суетата са вся и всьо и преди,и сега.
Искам само да им напомня една крилата фраза на отец Столинчев: Бог поруган не остава!
Пък и да се сетят как водачшите на разколниците сетне изолираха употребения от тях дядо Пимен в болница - както казват „да не изпадне някоя тайна“, и той почина изодставен и сам в мизерия…
По същия брутален начин, както преди тридесетина години, някои властници се опитват да завладеят църковния ни живот. И това, за съжаление, е само началото. Не вярвате ли - надникнете по-долу. Убеден съм, че и днешният сценарий е там.
Ето линк на публикуваните преди три месеца документи.
Разколниците и патриарх Неофит (Първа част)
„Юмрукът“ на патриарх Неофит (Втора част)
https://pogled.info/avtorski/Hristo-Georgiev/yumrukat-na-patriarh-neofit-parva-chast.167258
„Църква”, спомени, изследвания и документи, отец Ангел Столинчев, съставител Христо Георгиев, ИК „Синева”, 2015 г.
Паметна бележка
6.І.1998 год., Йорданов ден
Президентът Петър Стоянов забранява да се освещават знамената ни от никой Синод – на дедо Максим и на дедо Пимен.
По традиция всяка година на Йорданов ден пред „Св. Ал. Невски” военни части бяха строени за Йордановденския водосвет и дедо Максим след водосвета поръсваше военните знамена и командирите на ротите и самите войници. Това беше мило тържество, обединяващо църквата ни и армията като напълно надпартийни народни обществени формации. Църквата и армията са били винаги над партийните страсти и пазят България и българския народ, независимо кои партии са на власт. Църквата ни винаги е била единна.
Но от 1992 год. се получи разкол в нея. Дедо Пимен се отцепи от Св. Синод. И образува алтернативна църква, втори Синод с патриарх дедо Пимен.
Разкола го предизвикаха тогава хората на СДС под предлог, че дедо Максим бил избран от комунистите през 1971 год. Дедо Пимен се хвана на тая въдица и разцепи Св. Синод, което разцепление продължава и до днес.
Сега СДС иска да има единна църква, ама такава, в която дедо Максим да не е патриарх, а да си подаде оставката и да се избере нов патриарх. Да се избере патриарх, който е по волята на СДС. Както казва народът ни – не по шията, а по врата.
По тоя повод – за единен Синод, с пълен уклон – Синодът да е от страна на СДС – на разколниците, Петър Стоянов разпореди и тая година да не се освещават военните знамена нито от един Синод – нито на дедо Максим, нито на дедо Пимен.
Алтернативният Синод на дедо Пимен одобри това решение на президента, а Синодът на дедо Максим каза, че това си е негова работа, ние ще си служим в „Св. Ал. Невски”, ще си правим водоосвещаването на площада и който дойде от народа и от военните да се поръсят, ние ще си поръсим.
Какво стана
Дядо Максим си служи в храма „Св. Ал. Нвски”, направиха водосвета и поръсиха народа и желающите воини, които бяха се престрашили да се поръсят и не бяха в строя. На службата в „Св. Ал. Невски” не присъствуваше ни едно от официалните лица.
Алтернативният Синод на дедо Пимен направи водосвета на езерото „Ариана” при Борисовата градина. Извърши го неговият епископ Константин, в съслужие със свещеници от Синода на дедо Пимен. На водосвета присъствуваха кметът на София Стефан Софиянски, Йордан Соколов, председател на Народното събрание, Иван Костов, председател на Министерския съвет и други официални лица.
Накрая о. Константин пожела да се обединят двата синода, но как – не каза.
Реакция
1. Много от военните поделения в страната ни реагираха на това решение на президента, като казаха, че ако президентът има при него в София двама патриарси, Максим и Пимен, да забрани на армията и само в София да не освещава знамената и да се ръсят военните, защо забранява това да стане в цяла България. Това недоволство съобщиха по радио „Хоризонт” на другия ден.
2. Екогласност се дистанцира от решението на президента, като го нарече грубо вмешателство в живота на църквата. Това решение на Екогласност го съобщи пак радио „Хоризонт”.
3. След туй се наложи пълно затъмнение на протестите по това решение на президента и почнаха само да го хвалят и да одобряват решението му. Радиото и телевизията говорят само добро за решението на президента и вземат отношение в полза на алтернативния Синод.
4. Св. Синод стана пълен прицел на нападките от страна на властта.
5. От всичко това следва, че СДС е решило изцяло да унищожи Св. Синод с дедо Максим, както постъпиха с правителството на Жан Виденов, като предизвикаха демонстрации и народно вълнение в края на1996 и в началото на 1997 год. и на 10.І.1997 год. разбиха Народното събрание и изгониха депутатите от Народното събрание
18.V.1992 г. – „Тайната вечеря“
Вечерта на 18.V.1992 г. дедо Пимен, дедо Панкратий и дедо Калиник с други техни съмишленици се отделят от Св. Синод и съставят нов Св. Синод с наместник-председател на новия Синод дедо Пимен. Това е било съгласувано с Дирекция на изповеданията с нейния директор Методи Спасов и със знанието на правителството, водено от СДС на Филип Димитров. Веднага този Синод го регистрират в Дирекцията на изповеданията, а официалния Синод с Патриарх дедо Максим го обявяват за нелегитимен. Новият Св. Синод на дедо Пимен почва да издава заповеди и разпоредби за назначаване и уволнение на персонал от Св. Синод. Получават се обърквания и смущения.
Истинският Св. Синод на дедо Патриарх Максим се противопоставя на това разделение и се почна конфликтът. Така сформираният Св. Синод продължава съжителството със Св. Синод на дедо Максим в синодалната сграда до 31.V.1992 г. […]
4.VI.1992 г. – Спасовден
На Възнесение Господне – Спасовден, Негово Светейшество Българският Патриарх служи в храм „Св. Александър Невски“ в съслужение с Митрополит Симеон, завеждащ задграничната църква в Западна Европа, епископ Неофит, епископ Натанаил и други Синодални свещеници от София.
По време на службата пристига и другият Синод с дедо Пимен и се натискат да служат те в църквата, въпреки че дедо Максим е почнал службата. Става боричкане и блъскане. Затваря се завесата на храма и дедо Максим служи само в олтара.
В храма има шум, надвиквания, Христофор Събев ръкомаха и иска да влезе в олтара, народът се противопоставя и взима страната на дедо Максим. В храма е пълен хаос, шум и безредие. Органите на властта не могат да въведат ред и спокойствие сред богомолците.
След тая бъркотия и смущение разколниците се прибират в Синодалната палата на отмора, а дедо Максим си довършва службата в храма. Срам и позор от постъпката на разколниците, които са искали да превземат църквата „Св. Александър Невски“ и тя да бъде в техни ръце, за да служат те в нея.
11 и 12.VII.1992 г. – Честният Кръст
На 11 юли 1992 г. частица от Божия кръст, вградена в големия кръст, който носеха монасите от Гърция, от манастира „Ксиропотам“ в Св. Гора, беше положен в църквата „Св. Александър Невски“ в София за поклонение на вярващите, при всенощно бдение много народ се извървял да се поклони и целуне светинята.
На 12.VII., неделя, в църквата се отслужи патриаршеска Св. Литургия с участие на Митрополити, епископи и свещеници в чест на Св. Кръст.
След службата с Честния Кръст се прави лития около храма „Св. Александър Невски“ с Патриарха, съслужащите и целия богомолен народ и се тръгва към Синодалната палата, за да поставят Кръста в църквата на Св. Синод за благословение.
Всички пристигат до Синодалната палата, но там не ги допускат да влязат вътре. Народът напира, за да влезе, обаче отвътре Христофор Събев със своите хора пускат сълзотворен газ, гърми се с пистолет, хвърлят бутилки по народа и не допускат да се влезе в Палатата.
Властта само поддържа реда и предпазва от по-големи смутове. На забележката от народа, защо не се намесват, за да се отворят вратите на Св. Синод, един от тях отговаря: „Как да се намесим, като вътре са хората на Филип Димитров, на СДС на Раковска 134. Ние сме между чука и наковалнята и не знаем какво да правим“.
Разрешили са само да допрат Св. Кръст до входната врата на Синода за благословение и след туй всички са се отправили към храма „Св. Александър Невски“.
И пред Кръста на Господа Нашего Исуса Христа не се побояха и го върнаха, не го допуснаха до Синодалния параклис, който е вътре в сградата на Св. Синод.
1.X.1993 г.
„Покров Св. Богородица“
Превземане на Митрополията
На първи октомври е празникът „Покров Св. Богородица“. На тоя ден има събор в манастира „Покров Св. Богородица“, девически манастир в гр. Самоков, и в с. Ресилово, Дупнишко. […]
През това време хората на дедо Пимен нападат Митрополията и я превземат. Като се научават какво става в Митрополията, студентите от Богословския факултет и учениците от Софийската семинария пристигат при Митрополията и я атакуват, за да изгонят похитителите.
Нахълтват през прозорците и стълбищата в Митрополията и почват [бой] с похитителите от Синода на дедо Пимен. В скоро време се справят с тях и ги изгонват от Митрополията. Освобождават я.
Властта не взима страна в тоя спор и не застана на страната на пименовите хора, които бяха изгонени, даже някои от тях арестувани.
Целта е била ясна, както превзеха сградата на Св. Синод, така да вземат и сградата на Св. Митрополия, за да ги притиснат и да няма къде да заседават. Напразни мечти и желания, суетни, стремежи за власт и първенство.
Равносметка
Новият Синод на дедо Пимен, след като видя, че Синодът с дедо Максим се противопостави и неговата страна взеха епископи, свещеници, миряни, управници и други, решиха по брутален начин да ги превземат и изгонят.
Превзеха Синодалната палата, като успяха да я задържат със съдействието на Дирекцията на изповеданията и мълчаливото съгласие на правителството на СДС с Филип Димитров.
При превземането на Синодалната палата те срещнаха рязка реакция от обществеността, управници и от други организации. Властта на Филип Димитров беше порицана, че се меси във въпросите на църквата от президента на Републиката Жельо Желев, че такова вмешателство на властта е противозаконен акт. И други държавници се изказаха в същия дух.
Но тактиката на правителството – на заека бягай, на кучето дръж, продължаваше и ги подстрекаваше.
Замислиха да взематМитрополията, семинарията, Пловдивската семинария, Митрополиите на дедо Максим, църкви и учреждения, но навсякъде удариха на твърдо. Никъде не им се поддадоха и устояха правата си. Правителството на Филип Димитров и той самият се стъписаха от тоя отпор. В самото правителство почнаха раздори и то падна. Правителството си подаде оставката.
Дойде правителството от 1.I.1993 г. на професор Беров. То бе по-меко в отношението към църквата и призна за единствен Синод Синода на дедо Максим, а не на дедо Пимен, но не взеха мерки за освобождаването на Синодалната сграда, като казаха: „Църквата да си реши тоя въпрос сама. Да заведе дело пред съда за освобождаването на Синодалната сграда“.
Синодът на дедо Пимен искаше да вземе всичко в своите ръце и да изпрати Митрополитите с дедо Максим на заточение в манастирите. Даже бяха определили кой в кой манастир да бъде изпратен на заточение и им бяха определили заместници до провеждането на Църковно-народен събор. Но не било. Не успяха в замислите си и в намеренията.
И така, разцеплението на църквата ни продължава, до кога, никой не може да каже. Дано Бог се смили над църквата ни.
Пожизнени избори
В устава на Българската православна църква е казано, че Патриархът се избира пожизнено. Също и Митрополитите на епархиите се избират пожизнено. Избори за нов Патриарх и Митрополит се правят след смъртта им. Ако са в тежко здравословно състояние им се изпращат помощници – Викарни Митрополити.
Нямат право да си подават оставката, защото са дали обет, че ще служат до края на живота си.
Ако се откаже, той бяга от задълженията си пред Бога.
При това положение в църквата ни е много сложен въпросът.
Само помирение между двата Синода може да уреди църковните ни проблеми. Но те станаха много големи и сложни. Допирни точки мъчно могат да се намерят.
Над всичко трябва да пребъдва любовта, но тя в момента липсва. […]
14.X.1993 г., Св. Петка, гр. Сандански
Паметна бележка
[Татарчев ще арестува патриарх Максим]
Когато през 1992 г. стана разколът в църквата и дедо Пимен, Калиник и Панкратий се отделиха от Св. Синод, те успяха да завземат много от църковните имоти и синодалната свещоливница. И оттогава църквата ни страда за свещи. Снабдява се от частни лица, които ги правят.[…]
Св. Синод на 18.III.1996 г. успя да си вземе ливницата, като изгони персонала на дедо Пимен. Веднага се намесиха фактори, които се противопоставиха воглаве с главния прокурор на републиката Иван Татарчев.
Св. Синод заедно с патриарха влязоха в сградата и не напускаха. Пратиха полиция и военни да изгонят дедо Максим и Синода, но те не отстъпваха и стояха в свещоливницата. Никой от изпратените полицаи и военни не се реши да посегне на патриарха и да го извадят от ливницата.
Прокурорът Татарчев беснееше, че не му изпълняват заповедта. И накрая се изтърва, като каза, че ще арестува патриарх Максим. Изпращаше негови военни прокурори, но никой не се реши да посегне на патриарха. Това беше през Страстната седмица срещу Великден.
Патриарх Максим заяви категорично: „Ние си имаме нотариален акт за ливницата и не ме е страх от Татарчев – главния прокурор”.
Татарчев каза голяма дума, че ще арестува патриарха. Дали е помислил, когато е казал тая дума, или е бил във вбесено положение, си е негова работа, но така лесно не се арестува патриарх.
Народът казва: „Голям залък хапни, но голяма дума не казвай“. Татарчев се изтърва.
В момента ливницата е в ревизия и какво ще стане с нея, още нищо не се знае.
Пресата отрази превземането на ливницата и с тънка ирония осмя Татарчев за изявлението му, че ще арестува патриарх Максим.
26.IV.1996 г., гр. Сандански
На посещение при президента Петър Стоянов
Нашите официални власти, заедно с президента ни, посрещнаха хладно това посещение на Александрийския Петър VІІ, патриарх на Александрия в Египет. Нямаше представител от властта при посрещането му.
На летището го посрещна дедо Максим и съставът на Св. Синод, египетската посланичка у нас. Тя е заявила, че той е вторият човек в Египет, след президента на Египет и на него се отдават почести като на държавен глава.
На всички египетски посолства е наредено от египетската власт на пълномощниците им министри да го посрещат като официален представител на египетската държава.
Нашият президент Петър Стоянов и тука си прояви своята нетактичност, заяви, че ще приеме Александрийския патриарх Петър VІІ, ако той го посети сам, без патриарх Максим.
Патриарх Петър VІІ заяви, че той, където и да отиде, не може да иде без патриарх Максим.
Тогава Петър Стоянов променя решението си и заяви, че ще посрещне и двамата на 3. VІІ следобед.
Прие двамата патриарси в президентството, без да целуне ръката нито на единия.
И тук си показа своята типигьощина и своята нетактичност.
Всичко това му се пише на гърба в целия арабски свят и на изток.
Посланичката на Египет е заявила, че това се отразява много зле на България в Близкия изток и целия арабски свят.
Българио, Българио, имаш много добър и надарен народ, но много лоши водачи. Нямаме си добри дипломати. Нямаме си една обща национална политика, за да се бранят интересите на страната ни.
4. VІІ. 1998 год., гр. Сандански
Паметна бележка
Среща на Петър Стоянов – президента, с дедо Максим и дедо Пимен
На 24 февруари 1998 год. президентът ни Петър Стоянов има среща в президентството с патриарх Максим, а на 3 март 1998 год., Сиропустна неделя, среща с дедо Пимен.
Дедо Максим със състава на Св. Синод отиде при президента.
Петър Стоянов ги посрещна в президентството и се обърна към дедо Максим не с Ваше светейшество, а с Ваше високопреосвещенство. С тази си постъпка президентът пред всички и пред целия народ принизи дедо Максим.
Дедо Максим претърпя обидата, не се издаде и разговорът продължи, но без резултат от срещата. Но дедо Максим твърдо заяви на президента, че в името на народа ни и църквата ни няма да си подаде оставката.
Покана за тържеството по случай Трети март на Шипка
При тая среща на дедо Максим и Синода с президента дедо Максим покани президента да участвува в тържествата по случай 3 март – освобождението на България, да присъствува на тържествата на Шипка. Петър Стоянов, без да му мисли много, отказа да отиде на Шипка, а си остана в София.
Отиване на Шипка
Дядо Максим с целия състав на Синода отиде да извърши панахида на Шипка за падналите руски войски и български опълченци за освобождението на България. На Шипка присъстваше много народ на панахидата, дошъл за поклонение.
Официални гости бяха председателят на руските обединени държави Егор Строев, руският митрополит Питирим, представител на руския патриарх, представител на румънския патриарх, на финландската правителствена църква и други.
Представител на правителството ни нямаше. Петър Стоянов не позволи да има такива представители, въпреки че руският Егор Строев с цялата делегация, която го придружаваше, отиде на панахидата на Шипка, отслужена от дедо Максим с всичките синодални старци.
С тази си постъпка Петър Стоянов изцяло се изложи пред народа ни и пред вънкашния свят…
Фактически само църквата ни направи тържеството на Шипка по случай освобождението на България от Русия.
* Черно на бяло
