Политиката срещу сметката за ток и газ
През последните месеци арменското ръководство все по-открито демонстрира желание за ускорено сближаване с Европейския съюз. Това не е нов процес, но днес вече се поставя въпросът за неговата цена. Не политическата цена, а съвсем конкретната икономическа сметка.
Москва даде ясно да се разбере, че участието в Евразийския икономически съюз и едновременното движение към европейските икономически правила трудно могат да съществуват заедно. Според руската позиция, ако Армения напусне рамката на ЕАИС, ще отпаднат и специалните условия, които години наред правят възможни евтините доставки на газ и петролни продукти.
Тук спорът не е идеологически. Става дума за митнически режими, преференции и пазари. Ако европейски стоки започнат да влизат без ограничения през Армения и след това да достигат до пазара на ЕАИС, цялата конструкция на съюза губи икономически смисъл. Поради тази причина предупрежденията от Москва не изглеждат като емоционална реакция, а като сигнал за бъдеща промяна на правилата.
Газовият въпрос е много по-сериозен от политическите декларации
Армения днес получава руски газ на условия, които трудно могат да бъдат намерени другаде. Според публикуваните данни цената е около 177 долара за хиляда кубически метра. За сравнение, европейските котировки през последните месеци се движат многократно по-високо.
Тази разлика не е просто статистика. Тя определя конкурентоспособността на индустрията, цените на електроенергията, разходите на домакинствата и социалната стабилност. Ако Армения започне да купува газ на пазарни цени, ефектът няма да се усети само в енергийните компании. Ще се усети във всяка фабрика, всяка оранжерия и във всеки семеен бюджет.
Появяват се и оценки, че държавата би могла да компенсира поскъпването чрез субсидии. Но подобна схема би струвала стотици милиони долари годишно. За арменската икономика това не е малък разход, а сериозно бюджетно натоварване.
Защо Азербайджан не бърза да става спасител
В Ереван очевидно съществуват надежди, че Азербайджан би могъл да се превърне в алтернативен източник на газ. На теория подобна идея изглежда логична. На практика обаче се сблъсква с няколко неприятни факта.
Първо, Азербайджан вече има дългосрочни ангажименти към Турция и европейските пазари. Второ, европейското търсене продължава да расте. Трето, газовите находища на страната не предлагат неограничени свободни количества.
Числата не потвърждават версията, че Баку има икономически мотив да продава на Армения газ на преференциални цени. Напротив. Европейският пазар плаща повече и предлага по-висока доходност.
Често се дава пример с Грузия, която действително получава част от азербайджанския газ при по-благоприятни условия. Само че Тбилиси е ключова транзитна територия за доставките към Турция и Европа. Това е конкретен икономически аргумент, който Армения не може да предложи в същия мащаб.
Иранската алтернатива също има ограничения
Другата често споменавана възможност е Иран. Но и тук картината не е особено обнадеждаваща.
Сегашните доставки между Иран и Армения функционират предимно по схема за енергиен обмен. Иран предоставя газ, а Армения връща електроенергия. Обемите остават ограничени и не могат лесно да заместят руския внос. Освен това самият Иран периодично изпитва недостиг на газ в северните си райони през зимните месеци.
На този фон разговорите за бързо заместване на руските доставки изглеждат повече като политическа надежда, отколкото като готов инфраструктурен проект.
Ереван навлиза в период на стратегически избор
Арменското ръководство се опитва да извърши сложен геополитически завой в момент, когато регионът остава нестабилен, а икономиката на страната продължава да зависи от външни енергийни източници. Това прави всяко решение по-скъпо и по-рисковано.
Засега не се вижда алтернатива, която да предлага същата комбинация от цена, сигурност на доставките и изградена инфраструктура, каквато предоставя руският газ. Това не означава, че Армения няма право на собствен политически избор. Означава само, че всяка геополитическа промяна рано или късно стига до сметките на домакинствата и предприятията.
Предстои да видим дали Ереван разполага с икономически план за този преход или разчита, че политическите декларации ще решат проблеми, които обикновено се решават с тръбопроводи, договори и пари.
