/Поглед.инфо/ По повод кончината на патриарх Неофит днешните политически босове и прислужните им медии ни заливат с толкова сладък шербет за неговото „смирение, доброта, кротост и благост” на духовник и човек, че рискуваме да ни хване захарна болест. Защото патриархът бе много повече от това, за което го представят днес. Наистина благ и светъл човек, но „железен“, когато става дума за вярата и за българското православие; защото по завета на Левски българските свещеници заклеват борците за свобода не само пред евангелие и кръст, но и пред револвер.

Защо днес никой от дърдорковците не ще да си спомни, че Неофит е бил говорител на Светия синод и негов главен секретар във времената на разкола? Не само с благи думи и преговори, но и с юмрука, който се стовари върху дверите на синодалната палата, заключени от разколниците, охранявани и от гардовете на министър-председателя Филип Димитров; Неофит се възправи срещу най-силните на деня тогава – президент, министър-председател и съвсем не на последно място – срещу главния прокурор Татарчев, когото и днес мнозина смятат за откровен фашист и който обяви тогава публично, че ще арестува патриарх Максим! А сега, в дните на траура, чух в едно предаване в какви братски отношения бил патриархът ни с Иван Костов, който го вземал със себе си при посещения при папата. Какво благодеяние на Командира! Дано поне Петър Стоянов се смълчи! Че от това, което ще прочетете по-долу, е съвсем ясно, че „най-заслужилият” политик в разкола, който всъщност е първата крачка към българския неофашизъм, е не друг, а той. На Стояновите антицърковни и антируски изцепки, като тая за 3 март 1998 г., и най-яростните русофоби биха завидели.

А от това, което може да се прочете в интернет за днешната „бляскава” кариера на някогашния самоотвержен гонител на православната ни църква, президента Петър Стоянов, може да се предполага от къде иде това гигантско и фалшиво негово самочувствие:

„От 2010 година е президент на Център за глобален диалог и сътрудничество във Виена. Съпредседател е на Световния проект за справедливост във Вашингтон. Член е на Попечителския съвет на Александрийската библиотека, член на борда на Международния център за толерантност, диалог и сътрудничество между различните култури и религии „Низами“, член е на фондация „Клинтън глоубъл инишиатив”.

А срещу него се възправя с благочестива смиреност, но и с несдържан гняв, един свещеник - Неофит, който воюва за божията вяра с всекиго, който тръгне срещу нея. И е един от най- приближените църковни служители на патриарх Максим. Очевидно всичко, което той прави е и с патриаршеското одобрение.

Боже, Боже, дали наистина не заслужаваме съдбата си, щом се предаваме без бой в плен на забравата и фалшификациите дори за духовните първенци на нашия престрадал народ?!

Не знам какво предвиждаш ти, позадрямал драги мой читателю, но аз съм убеден, че това, което безродниците не постигнаха преди малко повече от четвърт век с разкола и с чудовищната си агресия, само след броени дни, седмици и месеци отново ще се стовари върху църквата ни, но вече с добре изпитани нови методи; отвсякъде ще се сипят цветя, благоухания и фалшиви „благочестиви” излияния. Накратко казано - с „българска религиозна пролет” ще се опитат да превземат устоялото на какво ли не през вековете българско православие. Не вярвате ли?

Днешната публикация е частичка от спомените в двутомника „Църква” на отец Ангел Столинчев от малкото южно градче Сандански, с вплетени в него стотици безспорни документи. Отново, както през март 2017 г., ще надникнем в тогавашните събития и битки. Видно е, че отец Ангел е един доста информиран божи човек. Случайно ли е, че най-добрият му приятел повече от половин столетие е не друг, а самият патриарх Максим, още от времето, когато той носи светското име Марин, родом от с. Орешака, Троянско.

С една дума, изворът на изнесеното днес е чист и идва от дълбоко.

„Църква”, спомени, изследвания и документи, отец Ангел Столинчев, съставител Христо Георгиев, ИК „Синева”, 2015 г.

Паметна бележка

Разколът в Българската православна църква

През 1971 г., след смъртта на Патриарх Кирил, се свика народно-църковен събор за избор на нов Патриарх. Кандидати бяха няколко души от Митрополитите – дедо Максим, дедо Пимен, дедо Паисий и други.

При провеждане на избора беше избран дедо Максим, Митрополит в гр. Ловеч. След избора му за Патриарх той напусна Ловеч, премести се в София като Патриарх на Българската православна църква и съгласно устава на църквата ни стана и Митрополит Софийски. За Ловчански Митрополит беше избран епископ Григорий, наш възпитател в Семинарията.

С Патриарх Максим сме състуденти в Богословския факултет София от 1938 – 1942 г. Той завърши Софийската духовна семинария две години преди мен, 1936 г. До 1938 г. той работеше в администрацията на църквата.

През целия четиригодишен период на следването ни бяхме в една спалня с него и креватите ни един до друг. Свързани сме с него с близка другарска връзка и се тачим и почитаме.

Отделянето на дедо Пимен

Като се отцепи дедо Пимен, и другите с него, направиха нов Синод с наместник-председател дедо Пимен. Веднага тоя нов Синод го регистрираха в Дирекцията на изповеданията и почнаха да действуват.[…]

Обявяване на нови епархии

Още когато Св. Синод беше единен, се говореше за откриване на нови епархии, за да може да се съживи църковният ни живот, след 45 години атеистическа пропаганда от комунистите.[…]

За да се угодят на СДС, разколниците поставиха въпроса за обявяването на Васил Левски за светия, противно на църковните канони.

Говорители на двата Синода

Епископ Неофит, който беше ректор на Богословския факултет, стана главен секретар на Св. Синод. След разцеплението си остана към Св. Синод с дедо Максим като секретар и говорител на Св. Синод. За Викарен епископ стана дедо Натанаил, който е родом от с. Копривлен, мой земляк.

Те двамата, о. Неофит и о. Натанаил, твърдо държат и се борят за Св. Синод с дедо Максим.

Говорител и секретар на разколниците е о. Анатоли Балачев.

Непризнаването на отцепилия се Синод

След разделението, откъсването на отцепниците от Св. Синод и създаването на нов Синод с наместник-председател дедо Пимен, Синодът на дедо Максим ги низвергна от църквата и за това си решение уведоми Вселенския Патриарх и другите православни църкви.

Всички те засвидетелствуваха поддръжката на редовния Синод с дедо Максим и осъдиха разколниците. Признаха тяхното низвержение за напълно канонично и законно и отказаха да имат контакти с тях.

По такъв начин те ги изолираха изцяло и ги приканиха към разкаяние и помирение. Това явно пролича и от посещението на Вселенския Патриарх Вартоломей от 8 до 12 септември тази година.

Вразумление за основно покаяние и помирение още не е настъпило.

Директорът на изповеданията Методи Спасов

Най-голяма роля за разцеплението на църквата ни изигра Дирекция на изповеданията с директор Методи Спасов.

Методи Спасов е отявлен противник на дедо Максим, обвинявайки го като агент на комунизма в църквата. Спасов се обяви и за декомунизиране на църквата и затова обяви избора на дедо Максим през 1971 г. за незаконен и като такъв дедо Максим е бил неправилно избран. Това е една заблуда на обществеността.

Изборът на дедо Максим си беше напълно редовен и законен. Мина тихо и спокойно. Всички тия от Владиците, които сега говорят против него, тогава гласуваха за него и никой не каза, че този избор е незаконен, а всички ядоха и пиха заедно до деня на разцеплението.

Дедо Максим е строго православно-религиозен човек с чувство за отговорност пред Бога и народа ни. Той никога не е бил безбожник и комунист, а силно вярващ. Това го засвидетелствува и бившият тогавашен директор на изповеданията Михаил Кючуков в една приветствена реч в Бачковския манастир. Той тогава каза: „Дедо Максим е силно религиозен човек“.

Отцепилите се Митрополити много повече бяха свързани с комунистите, отколкото дедо Максим, и бяха техни оръдия.[…]

Дедо Максим няколко пъти поиска среща с премиера, тогава Филип Димитров, но той все отказваше и отбягваше срещата с него.

От всичко това е ясно, че ангажиментът на СДС със своя председател Филип Димитров към сектите е разцеплението на църквата ни.

Разколниците се поддадоха може би и те на подкупи, за да поставят лични амбиции в живота на църквата. Всичко това доведе църквата ни до сегашното окаяно положение. Но Бог поруган не остава.

Програма на разколниците

Човек като се вгледа и попита в името на какво направиха това разцепление дедо Пимен, дедо Панкратий и дедо Калиник, не може да си даде отговор. Те не представиха никаква програма, в името на която правят разцеплението. Само общи фрази – обновяване на църковния ни живот. Как, по какъв начин, с какви средства, в името на какво, нищо не се казва.

След като се отцепи о. Христофор Събев, той направо им каза: „Това са само лични амбиции, за борба за власт, а не за някакво подобрение в живота на църквата ни.”[…]

Политиката на правителството

Тактика на изчакване и изтощаване на двете страни в техните борби. Методи Спасов забрани и отрече Св. Синод на дедо Максим с официално писмо. Спасов си отиде. Дойде Христо Матанов на неговото място в Дирекцията и отмени заповедите на Методи Спасов. Признават, че единствено легитимен е Синодът на дедо Максим, но не взимат мерки, за да се оправят работите под предлог, че църквата е отделена от държавата и не искат да се бъркат във вътрешните й работи.

Сградата на Св. Синод

Отцепниците се настаниха в сградата на Св. Синод, окупираха я със сила и продължават да стоят в нея, без да пускат другите синодални старци. Превзеха Синода със сила, каза Министър-председателят на България Любен Беров. Трябва сега пак със сила да се отнеме от тях, но съдействие за това не се дава.

Директорът на изповеданията Христо Матанов направо им заявява, че нямат качество на Синод, но те не се покоряват.

За 28.X.1993 г. Палатата е била подготвена да приеме заседанието на Св. Синод да се проведе в нея, за да се разгледат молбите за помирение и помилване на дедо Пимен, дедо Панкратий и дедо Калиник.

Когато дедо Максим с целия състав на Синода му отидоха на 28.X., за да заседават в Синода, вратите бяха затворени и заключени и не ги допуснаха. Тогава те се върнаха в Софийската Митрополия и там проведоха заседанието на Архиерейския събор и им дадоха срок до края на месец октомври да се покаят, иначе ще бъдат отлъчени от църквата.

Кой стои зад разцеплението.

За всички е ясно, че някакви тъмни сили стоят зад това разцепление. Тия сили нямат интерес Синодът да бъде единен. Когато горе-долу се стигне до някакво мислене за помирение, веднага се дръпват конците ту на едната, ту на другата страна и помирение не се получава. Изглежда, че тия сили са мощни и влиятелни. Те владеят и правителствените кръгове, поддържащи едната или другата страна. Кои са тия сили, не е известно. Те имат голям интерес от това положение. Това не е добре нито за църквата ни, нито за народа ни, а камо ли изобщо за държавата.

При това положение тия тъмни сили свободно развиват знамената си в страната ни и си правят каквото си искат, преследвайки целите си. […]

Как стана разцеплението[…]

18.V.1992 г. – „Тайната вечеря“

Вечерта на 18.V.1992 г. дедо Пимен, дедо Панкратий и дедо Калиник с други техни съмишленици се отделят от Св. Синод и съставят нов Св. Синод с наместник-председател на новия Синод дедо Пимен. Това е било съгласувано с Дирекция на изповеданията с нейния директор Методи Спасов и със знанието на правителството водено от СДС на Филип Димитров. Веднага този Синод го регистрират в Дирекцията на изповеданията, а официалния Синод с Патриарх дедо Максим го обявяват за нелегитимен. Новият Св. Синод на дедо Пимен почва да издава заповеди и разпоредби за назначаване и уволнение на персонал от Св. Синод. Получават се обърквания и смущения.

Истинският Св. Синод на дедо Патриарх Максим се противопоставя на това разделение и се почна конфликтът. Така сформираният Св. Синод продължава съжителството със Св. Синод на дедо Максим в синодалната сграда до 31.V.1992 г. […]

26.V.1992 г. – Ръкоположението

За най-голямо учудване научих, че дедо Пимен, когото вечерта оставих в такова тежко болезнено състояние, на 26.V. служил съслужение в църквата „Св. Богородица“ в гр. Благоевград с Митрополит Панкратий и Митрополит Калиник и ръкоположил за епископ Христофор Събев за Самоковска епархия. Сам дедо Пимен бе проявявал недоволство по-рано от живота и дейността на о. Христофор Събев, като го упрекваше, че е женен и разведен и че жена му е от Благоевград и я знаят коя е. От този брак той имал и дете, а сега отведнъж взима страната на о. Събев и го ръкополага за епископ. При това положение е близко до акъла каква е сделката. Христофор е политическа личност с влияние. Може да се използва.

Ръкоположението на о. Събев е станало при пълна дискретност. Никой от хората на Св. Синод не е знаел. Около църквата е била поставена охрана, която да не пуска никого вътре през време на службата и ръкоположението, за да не извика някой „Недостоен“ за Христофор Събев.

Всичко се е пазело в тайна и на мене не посмя да каже, че ще има ръкоположение.

4.VI.1992 г. – Спасовден

На Възнесение Господне – Спасовден, Негово Светейшество Българският Патриарх служи в храм „Св. Александър Невски“ в съслужение с Митрополит Симеон, завеждащ задграничната църква в Западна Европа, епископ Неофит, епископ Натанаил и други Синодални свещеници от София.

По време на службата пристига и другият Синод с дедо Пимен и се натискат да служат те в църквата, въпреки че дедо Максим е почнал службата. Става боричкане и блъскане. Затваря се завесата на храма и дедо Максим служи само в олтара.

В храма има шум, надвиквания, Христофор Събев ръкомаха и иска да влезе в олтара, народът се противопоставя и взима страната на дедо Максим. В храма е пълен хаос, шум и безредие. Органите на властта не могат да въведат ред и спокойствие сред богомолците.

След тая бъркотия и смущение разколниците се прибират в Синодалната палата на отмора, а дедо Максим си довършва службата в храма. Срам и позор от постъпката на разколниците, които са искали да превземат църквата „Св. Александър Невски“ и тя да бъде в техни ръце, за да служат те в нея.

11 и 12.VII.1992 г. – Честния Кръст

На 11 юли 1992 г. частица от Божия кръст, вградена в големия кръст, който носеха монасите от Гърция, от манастира „Ксиропотам“ в Св. Гора, беше положен в църквата „Св. Александър Невски“ в София за поклонение на вярващите, при всенощно бдение много народ се извървял да се поклони и целуне светинята.

На 12.VII., неделя, в църквата се отслужи патриаршеска Св. Литургия с участие на Митрополити, епископи и свещеници в чест на Св. Кръст.

След службата с Честния Кръст се прави лития около храма „Св. Александър Невски“ с Патриарха, съслужащите и целия богомолен народ и се тръгва към Синодалната палата, за да поставят Кръста в църквата на Св. Синод за благословение.

Всички пристигат до Синодалната палата, но там не ги допускат да влязат вътре. Народът напира, за да влезе, обаче отвътре Христофор Събев със своите хора пускат сълзотворен газ, гърми се с пистолет, хвърлят бутилки по народа и не допускат да се влезе в Палатата.

Властта само поддържа реда и предпазва от по-големи смутове. На забележката от народа, защо не се намесват, за да се отворят вратите на Св. Синод, един от тях отговаря: „Как да се намесим, като вътре са хората на Филип Димитров, на СДС на Раковска 134. Ние сме между чука и наковалнята и не знаем какво да правим“.

Разрешили са само да допрат Св. Кръст до входната врата на Синода за благословение и след туй всички са се отправили към храма „Св. Александър Невски“.

И пред Кръста на Господа Нашего Исуса Христа не се побояха и го върнаха, не го допуснаха до Синодалния параклис, който е вътре в сградата на Св. Синод.

1.X.1993 г.

„Покров Св. Богородица“

Превземане на Софийската Митрополия

На първи октомври е празникът „Покров Св. Богородица“. На тоя ден има събор в манастира „Покров Св. Богородица“, девически манастир в гр. Самоков, и в с. Ресилово, Дупнишко. […]

През това време хората на дедо Пимен нападат Софийската Митрополия и я превземат. Като се научават какво става в Митрополията, студентите от Богословския факултет и учениците от Софийската семинария пристигат при Митрополията и я атакуват, за да изгонят похитителите.

Нахълтват през прозорците и стълбищата в Митрополията и почват [бой] с похитителите от Синода на дедо Пимен. В скоро време се справят с тях и ги изгонват от Митрополията. Освобождават я.

Властта не взима страна в тоя спор и не застана на страната на пименовите хора, които бяха изгонени, даже някои от тях арестувани.

Целта е била ясна, както превзеха сградата на Св. Синод, така да вземат и сградата на Св. Митрополия, за да ги притиснат и да няма къде да заседават. Напразни мечти и желания, суетни, стремежи за власт и първенство.

Равносметка

Новият Синод на дедо Пимен, след като видя, че Синодът с дедо Максим се противопостави и неговата страна взеха епископи, свещеници, миряни, управници и други, решиха по брутален начин да ги превземат и изгонят.

Превзеха Синодалната палата, като успяха да я задържат със съдействието на Дирекцията на изповеданията и мълчаливото съгласие на правителството на СДС с Филип Димитров.

При превземането на Синодалната палата те срещнаха рязка реакция от обществеността, управници и от други организации. Властта на Филип Димитров беше порицана, че се меси във въпросите на църквата от президента на Републиката Жельо Желев, че такова вмешателство на властта е противозаконен акт. И други държавници се изказаха в същия дух.

Но тактиката на правителството – на заека бягай, на кучето дръж, продължаваше и ги подстрекаваше.

Замислиха да вземат Софийската Митрополия, Софийската семинария, Пловдивската семинария, Митрополиите на дедо Максим, църкви и учреждения, но навсякъде удариха на твърдо. Никъде не им се поддадоха и устояха правата си. Правителството на Филип Димитров и той самият се стъписаха от тоя отпор. В самото правителство почнаха раздори и то падна. Правителството си подаде оставката.

Дойде правителството от 1.I.1993 г. на професор Беров. То бе по-меко в отношението към църквата и призна за единствен Синод Синода на дедо Максим, а не на дедо Пимен, но не взеха мерки за освобождаването на Синодалната сграда, като казаха: „Църквата да си реши тоя въпрос сама. Да заведе дело пред съда за освобождаването на Синодалната сграда“.

Синодът на дедо Пимен искаше да вземе всичко в своите ръце и да изпрати Митрополитите с дедо Максим на заточение в манастирите. Даже бяха определили кой в кой манастир да бъде изпратен на заточение и им бяха определили заместници до провеждането на Църковно-народен събор. Но не било. Не успяха в замислите си и в намеренията.

И така, разцеплението на църквата ни продължава, до кога, никой не може да каже. Дано Бог се смили над църквата ни.

Пожизнени избори

В устава на Българската православна църква е казано, че Патриархът се избира пожизнено. Също и Митрополитите на епархиите се избират пожизнено. Избори за нов Патриарх и Митрополит се правят след смъртта им. Ако са в тежко здравословно състояние им се изпращат помощници – Викарни Митрополити.

Нямат право да си подават оставката, защото са дали обет, че ще служат до края на живота си.

Ако се откаже, той бяга от задълженията си пред Бога.

При това положение в църквата ни е много сложен въпросът.

Само помирение между двата Синода може да уреди църковните ни проблеми. Но те станаха много големи и сложни. Допирни точки мъчно могат да се намерят.

Над всичко трябва да пребъдва любовта, но тя в момента липсва. […]

И така, разколът продължава. Бог да помага.

14.X.1993 г., Св. Петка, гр. Сандански

Паметна бележка

[Татарчев ще арестува патриарх Максим]

Когато през 1992 г. стана разколът в църквата и дедо Пимен, Калиник и Панкратий се отделиха от Св. Синод, те успяха да завземат много от църковните имоти и синодалната свещоливница. И оттогава църквата ни страда за свещи. Снабдява се от частни лица, които ги правят.

Въпреки всички усилия да се получи помирение в църквата, това досега не стана.

Св. Синод на 18.III.1996 г. успя да си вземе ливницата, като изгони персонала на дедо Пимен. Веднага се намесиха фактори, които се противопоставиха воглаве с главния прокурор на републиката Иван Татарчев.

Св. Синод заедно с патриарха влязоха в сградата и не напускаха. Пратиха полиция и военни да изгонят дедо Максим и Синода, но те не отстъпваха и стояха в свещоливницата. Никой от изпратените полицаи и военни не се реши да посегне на патриарха и да го извадят от ливницата.

Прокурорът Татарчев беснееше, че не му изпълняват заповедта. И накрая се изтърва, като каза, че ще арестува патриарх Максим. Изпращаше негови военни прокурори, но никой не се реши да посегне на патриарха. Това беше през Страстната седмица срещу Великден.

Патриарх Максим заяви категорично: „Ние си имаме нотариален акт за ливницата и не ме е страх от Татарчев – главния прокурор”.

Татарчев каза голяма дума, че ще арестува патриарха. Дали е помислил, когато е казал тая дума, или е бил във вбесено положение, си е негова работа, но така лесно не се арестува патриарх.

Народът казва: „Голям залък хапни, но голяма дума не казвай“. Татарчев се изтърва.

В момента ливницата е в ревизия и какво ще стане с нея, още нищо не се знае.

Пресата отрази превземането на ливницата и с тънка ирония осмя Татарчев за изявлението му, че ще арестува патриарх Максим.

26.IV.1996 г., гр. Сандански

На посещение при президента Петър Стоянов

Нашите официални власти, заедно с президента ни, посрещнаха хладно това посещение на Александрийския Петър VІІ, патриарх на Александрия в Египет. Нямаше представител от властта при посрещането му.

На летището го посрещна дедо Максим и съставът на Св. Синод, египетската посланичка у нас. Тя е заявила, че той е вторият човек в Египет, след президента на Египет и на него се отдават почести като на държавен глава.

На всички египетски посолства е наредено от египетската власт на пълномощниците им министри да го посрещат като официален представител на египетската държава.

Нашият президент Петър Стоянов и тука си прояви своята нетактичност, заяви, че ще приеме Александрийския патриарх Петър VІІ, ако той го посети сам, без патриарх Максим.

Патриарх Петър VІІ заяви, че той, където и да отиде, не може да иде без патриарх Максим.

Тогава Петър Стоянов променя решението си и заяви, че ще посрещне и двамата на 3. VІІ следобед.

Прие двамата патриарси в президентството, без да целуне ръката нито на единия.

И тук си показа своята типигьощина и своята нетактичност.

Всичко това му се пише на гърба в целия арабски свят и на изток.

Посланичката на Египет е заявила, че това се отразява много зле на България в Близкия изток и целия арабски свят.

Българио, Българио, имаш много добър и надарен народ, но много лоши водачи. Нямаме си добри дипломати. Нямаме си една обща национална политика, за да се бранят интересите на страната ни.

4. VІІ. 1998 год., гр. Сандански

Паметна бележка

Среща на Петър Стоянов – президента, с дедо Максим и дедо Пимен

На 24 февруари 1998 год. президентът ни Петър Стоянов има среща в президентството с патриарх Максим, а на 3 март 1998 год., Сиропустна неделя, среща с дедо Пимен.

Дедо Максим със състава на Св. Синод отиде при президента.

Петър Стоянов ги посрещна в президентството и се обърна към дедо Максим не с Ваше светейшество, а с Ваше високопреосвещенство. С тази си постъпка президентът пред всички и пред целия народ принизи дедо Максим.

Дедо Максим претърпя обидата, не се издаде и разговорът продължи, но без резултат от срещата. Но дедо Максим твърдо заяви на президента, че в името на народа ни и църквата ни няма да си подаде оставката.

Покана за тържеството по случай Трети март на Шипка

При тая среща на дедо Максим и Синода с президента дедо Максим покани президента да участвува в тържествата по случай 3 март – освобождението на България, да присъствува на тържествата на Шипка. Петър Стоянов, без да му мисли много, отказа да отиде на Шипка, а си остана в София.

Отиване на Шипка

Дядо Максим с целия състав на Синода отиде да извърши панахида на Шипка за падналите руски войски и български опълченци за освобождението на България. На Шипка присъстваше много народ на панахидата, дошъл за поклонение.

Официални гости бяха председателят на руските обединени държави Егор Строев, руският митрополит Питирим, представител на руския патриарх, представител на румънския патриарх, на финландската правителствена църква и други.

Представител на правителството ни нямаше. Петър Стоянов не позволи да има такива представители, въпреки че руският Егор Строев с цялата делегация, която го придружаваше, отиде на панахидата на Шипка, отслужена от дедо Максим с всичките синодални старци.

С тази си постъпка Петър Стоянов изцяло се изложи пред народа ни и пред вънкашния свят…

Фактически само църквата ни направи тържеството на Шипка по случай освобождението на България от Русия.

* Черно на бяло