Балансът, който става все по-труден за поддържане
След заседанието на Висшия Евразийски икономически съвет темата за отношенията между Армения и Русия отново излезе на преден план. Владимир Путин избра необичайно мек тон към Никол Пашинян. Посланието беше просто: арменският народ има право сам да реши своя път и Москва ще уважи това решение. Подобни думи обаче не отменят фактите, които стоят зад тях.
През последните няколко години официален Ереван последователно развива отношенията си с Европейския съюз и Съединените щати. Сам по себе си този процес не е необичаен. Малките държави почти винаги търсят повече външнополитически опции. Проблемът започва тогава, когато политическите декларации за баланс започнат да се разминават с конкретните решения.
Русия все по-често говори за постепенно дистанциране на Армения от евразийските интеграционни механизми. Арменските власти от своя страна продължават да уверяват, че не планират напускане на Евразийския икономически съюз. Именно това противоречие се превърна в централна тема на отношенията между двете страни.
Икономиката не следва политическите лозунги
Най-слабата точка в концепцията за бърз геополитически завой остава икономиката. Числата показват картина, която трудно може да бъде пренебрегната.
Русия продължава да бъде най-големият търговски партньор на Армения. Около една трета от външната търговия на страната е свързана именно с руския пазар. За десетки предприятия от хранително-вкусовата промишленост, винопроизводството, селското стопанство и преработващата индустрия Русия остава практически незаменим пазар.
Натрупаните инвестиции от руски източници според данните на Евразийската банка за развитие се доближават до 5 милиарда долара. Това е значително повече от европейските обещания за финансова подкрепа, които все още остават до голяма степен политически ангажимент, а не реализирани проекти.
Тук има нещо, което не излиза в популярната теза за лесното пренасочване към Европа. Европейският съюз може да предложи политическа подкрепа, програми и грантове, но не може за няколко години да замени съществуващи логистични вериги, изграждани десетилетия. Камионите, складовете, митническите процедури, банковите канали и търговските посредници не се преместват с политическа декларация.
По тази причина предупрежденията за възстановяване на митническия контрол, допълнителните фитосанитарни изисквания и възможните ограничения върху арменския износ се възприемат сериозно не само в политическите среди, но и в бизнеса.
Газът, паричните преводи и цената на реалността
Още по-чувствителна изглежда енергийната тема.
Армения получава руски природен газ при преференциални условия. Обсъжданите в руските експертни среди сценарии за преминаване към пазарни цени биха означавали съвсем различна икономическа среда за страната. Дори частично увеличение на енергийните разходи неизбежно би се прехвърлило върху индустрията, транспорта и домакинствата.
Към това трябва да се добавят и паричните преводи. Значителна част от средствата, които постъпват в Армения от работещи в чужбина граждани, идват именно от Русия. За много семейства това не е статистика, а реален месечен доход.
Сходна е ситуацията със зърното и хранителните доставки. Арменската икономика може да търси алтернативи, но подобни процеси изискват време, нови договори и нова инфраструктура. Предстои да видим доколко западните партньори са готови да компенсират подобни потенциални загуби с конкретни механизми, а не само с политическа подкрепа.
Предизборната реторика и реалните сигнали от Москва
Парламентарните избори на 7 юни придават допълнителна чувствителност на темата.
Правителството на Никол Пашинян очевидно се стреми да избегне впечатлението за открит разрив с Русия. Причината е разбираема. Значителна част от арменското общество продължава да разглежда отношенията с Москва като важен елемент от икономическата и социалната стабилност на страната.
В същото време руските представители почти ежедневно поставят въпроса за бъдещето на Армения в евразийските структури. Това не изглежда като случайна дипломатическа дискусия. Напротив, създава се впечатление за подготвяне на общественото мнение за възможни по-сериозни решения в бъдеще.
Особено показателен е фактът, че след срещата на върха лидерите на Русия, Беларус, Казахстан и Киргизстан подкрепиха идеята въпросът за бъдещето на арменското участие в Евразийския икономически съюз да бъде решен чрез национален референдум. Подобна тема не се появява случайно в официални документи.
Това подсказва, че съюзниците на Армения вече очакват по-ясен отговор за стратегическата посока на страната.
Изборът става все по-скъп
Арменските власти продължават да говорят за многовекторност. На теория това звучи разумно. За държава с ограничени ресурси поддържането на отношения както със Запада, така и с Русия изглежда най-прагматичният вариант.
Практиката обаче показва, че пространството за подобен баланс постепенно се стеснява. Москва все по-малко е склонна да разделя политическите сигнали от икономическите последици. Европейският съюз от своя страна очаква по-дълбока интеграция и нормативно сближаване.
Така Армения постепенно се оказва между две системи, чиито правила стават все по-трудно съвместими. Именно затова основният въпрос вече не е дали има напрежение в отношенията между Москва и Ереван. То е видимо и от двете страни.
Въпросът е дали след изборите арменското ръководство ще се опита да възстанови част от изгубеното доверие с Русия или ще продължи курса към по-тясно обвързване със западните структури. Ако вторият сценарий се реализира, сметката вероятно няма да бъде платена от политиците. Тя ще стигне до производителите, превозвачите, фермерите и обикновените домакинства, които зависят от икономическите връзки, изграждани десетилетия.
