/Поглед.инфо/ Във втората част на публикацията ви предлагаме и още два текста на дейни участници в битката за спасяването на българската православна църква по време на разкола, които повдигат и плътната завеса пред дейността на патриарх Неофит - тогава главен секретар на Синода, и пред сблъсъка му с псевдо православните негодници. Особено тъжен е трагичният документ за нерадостния свършек на живота на алтернативния патриарх Пимен, когото тарторите му изолират напълно, за да не изнесе някоя тайна около разкола. И студува, и гладува.
Публикуваме спомен на проф. Бончо Асенов, който, макар и за кратко, оглавява Дирекцията по вероизповеданията и регистрира ръководството на Св. Синод на Българската православна църква начело с патриарх Максим,изпраща решението в Светия синод. Архимандрит Неофит е с него до късно вечерта. Малко по-късно това решение е отменено от разколниците във властта.
Много интересен е и документалният разказ на Любо Николов за освобождаването на заграбената от разколниците синодална палата и изхвърлянето им от нея. От текста стават съвсем ясни действията на бъдещият патриарх Неофит в битката с разколниците, някои от които, както вече стана ясно от първата част на тази публикация, заемат най-важните постове в държавата. А и сега са доста влиятелни хора.
„Църква”, спомени, изследвания и документи, отец Ангел Столинчев, съставител Христо Георгиев, ИК „Синева”, 2015 г.
Паметна бележка
6.І.1998 год., Йорданов ден
Президентът Петър Стоянов забранява да се освещават знамената ни от никой Синод – на дедо Максим и на дедо Пимен
По традиция всяка година на Йорданов ден пред „Св. Ал. Невски” военни части бяха строени за Йордановденския водосвет и дедо Максим след водосвета поръсваше военните знамена и командирите на ротите и самите войници. Това беше мило тържество, обединяващо църквата ни и армията като напълно надпартийни народни обществени формации. Църквата и армията са били винаги над партийните страсти и пазят България и българския народ, независимо кои партии са на власт. Църквата ни винаги е била единна.
Но от 1992 год. се получи разкол в нея. Дедо Пимен се отцепи от Св. Синод. И образува алтернативна църква, втори Синод с патриарх дедо Пимен.
Разкола го предизвикаха тогава хората на СДС под предлог, че дедо Максим бил избран от комунистите през 1971 год. Дедо Пимен се хвана на тая въдица и разцепи Св. Синод, което разцепление продължава и до днес.
Сега СДС иска да има единна църква, ама такава, в която дедо Максим да не е патриарх, а да си подаде оставката и да се избере нов патриарх. Да се избере патриарх, който е по волята на СДС. Както казва народът ни – не по шията, а по врата.
По тоя повод – за единен Синод, с пълен уклон – Синодът да е от страна на СДС – на разколниците, Петър Стоянов разпореди и тая година да не се освещават военните знамена нито от един Синод – нито на дедо Максим, нито на дедо Пимен.
Алтернативният Синод на дедо Пимен одобри това решение на президента, а Синодът на дедо Максим каза, че това си е негова работа, ние ще си служим в „Св. Ал. Невски”, ще си правим водоосвещаването на площада и който дойде от народа и от военните да се поръсят, ние ще си поръсим.
Какво стана
Дядо Максим си служи в храма „Св. Ал. Нвски”, направиха водосвета и поръсиха народа и желающите войни, които бяха се престрашили да се поръсят и не бяха в строя. На службата в „Св. Ал. Невски” не присъствуваше ни едно от официалните лица.
Алтернативният Синод на дедо Пимен направи водосвета на езерото „Ариана” при Борисовата градина. Извърши го неговият епископ Константин, в съслужие със свещеници от Синода на дедо Пимен. На водосвета присъствуваха кметът на София Стефан Софиянски, Йордан Соколов, председател на Народното събрание, Иван Костов, председател на Министерския съвет и други официални лица.
Накрая о. Константин пожела да се обединят двата синода, но как – не каза.
Реакция
1. Много от военните поделения в страната ни реагираха на това решение на президента, като казаха, че ако президентът има при него в София двама патриарси, Максим и Пимен, да забрани на армията и само в София да не освещава знамената и да се ръсят военните, защо забранява това да стане в цяла България. Това недоволство съобщиха по радио „Хоризонт” на другия ден.
2. Екогласност се дистанцира от решението на президента, като го нарече грубо вмешателство в живота на църквата. Това решение на Екогласност го съобщи пак радио „Хоризонт”.
3. След туй се наложи пълно затъмнение на протестите по това решение на президента и почнаха само да го хвалят и да одобряват решението му. Радиото и телевизията говорят само добро за решението на президента и вземат отношение в полза на алтернативния Синод.
4. Св. Синод стана пълен прицел на нападките от страна на властта.
5. От всичко това следва, че СДС е решило изцяло да унищожи Св. Синод с дедо Максим, както постъпиха с правителството на Жан Виденов, като предизвикаха демонстрации и народно вълнение в края на1996 и в началото на 1997 год. и на 10.І.1997 год. разбиха Народното събрание и изгониха депутатите от Народното събрание
„Отзвук”
На 8 януари 1998 год., четвъртък вечерта, по втора програма на телевизията дадоха „Отзвук” за положението в църквата. На тоя „Отзвук” присъствуваха от страна на Св. Синод епископ Неофит и юристконсултът на Св. Синод Никола Банков. От алтернативния Синод на дедо Пимен – о. Балачев, о. Коцев и о. Камен Бараков. От страна на правителството – Иван Сунгарски, Веселин Методиев – министър на просветата, журналисти и водещата „Отзвук”.
6. Дедо Неофит се държа много достойно. Изложи позицията на Св. Синод, какво, че те са отцепници от Синода и е добре да се върнат, за да се опростят и помилват и че тоя разкол е една рана в живота на църквата ни.
7. О. Балачев заяви, че тоя разкол не е църковен, а наложен от външни сили и им плащаме сега данък. Заяви, че дедо Максим не е избран за патриарх, а е назначен със заповед от патриаршията. Водещата диспута го запита: „Имате ли отец Балачев тая заповед” а , той каза: „Да”. „Дайте да я видим”. И той даде документа на нея. Тя го взе и го подаде на дедо Натанаил. Той взима подадения лист, разгледа го и заяви – тука никъде не пише заповед, а пише решение на Политбюро. Това не е заповед, а решение. Политбюро може да си взема каквито си иска решения, но не може да ни заповядва. Както сами виждате, това не е заповед, както твърди алтернативният синод, а решение.
Въпросът се веднага прекрати, без коментар. Дедо Натанаил ги засече изцяло и им затвори устата.
Втори въпрос: „Защо тогава дедо Максим е избран за патриарх?” Дедо Неофит: „Защо пък сега Пимен е избран за алтернативен патриарх.” Млъкнаха и премълчаха отговора на въпроса.
8.Иван Сунгарски и Веселин Младенов настояваха
да се проведе Църковно народен събор за избор на нов патриарх, при наличието на двама в момента.
Постави се въпросът кой ще проведе събрание. Не се даде отговор.
9. Запитване на хора от улицата. Едни така, други иначе… Различни становища, с неопределена цел.
Запитаха едно младо момиче, студентка по богословие. Тя ги направо унищожи СДС-арите. Дедо Максим си е избран от Църковно народен събор, признат от всички православни църкви, и е в общение с всички тях. Дедо Пимен не е признат от никого, а само от СДС, който не е компетентен по църковните въпроси и иска насила да избира нов патриарх, за да му бъде угоден нему и да му върви по гайдата. А утре като си отиде СДС, тоя патриарх на кого ще е? Патриархът е патриарх на Българската православна църква, а не на тая или на оная партия.
Президентът Петър Стоянов не подхожда правилно, като иска със сила да избира нов патриарх, при наличието на жив. Патриарха и владиката се избират пожизнено, а не кой когато му скимне да уволнява и менява.
Стоянов е двуличник, той целува кръста и на дедо Пимен и на дедо Максим. Иска от владиците на синода на Максим и дедо Максим да направят жертва и да се откажат от службите си и да отидат в манастир. А защо той не се откаже от президентството и да си гледа адвокатлъка.
Не прави добре, че е така зле настроен спрямо Синода на дедо Максим. Той е или подкупен, или подведен.
10. Никола Банков – юристконсултът на Синода на дедо Максим: „Вие добре знаете, че Св. Синод подаде молба в Международния съд в Страсбург, когато още се гледаше делото. Св. Синод в името на доброто на страната ни за влизането в Европейския съюз, изтегли тая молба, за да не петни правителството и да му пречи. Кой от вас оцени тая стъпка, която толкова много я желахте, и в замяна на това – нови остри нападки против синода на дедо Максима. Ясно е, че се играе на два стана. Печалба, чрез лъжливи обещания и сега пак Синодът е виновен.”
Така приключи тоя „Отзвук”, без никакви решения и последици. Останаха си на своите позиции.
Сега се прави опит да се разцепи синода на дедо Максим с обещания и подкупи. Ще чакаме да видим какво ще стане.
СДС силно и явно държи страната на дедо Пимен и гони законния Синод на дедо Максим.
Гафовете на президента Петър Стоянов
1. Петър Стоянов се опита на два пъти да покани Папата да дойде в България. Първия път лично, втория път чрез вицепрезидента Тодор Кавалджиев. Папата и на двамата отказа, като им каза, че докато не бъде поканен от Българския патриарх, той не може да дойде в България.
2. Обеща на цар Симеон да проведе допитване до народа дали народът желае да се върне цар Симеон за цар на България. Услади му се властта и от страх да не го отстранят, ако дойде царят, не прави това допитване.
3. В негово време се узакони масонската ложа в България.
4. Готов е за уния на нашата църква с папата. Иска да продаде църквата ни на папата с тая уния.
5. Откриха досиетата на миналите фактори, но вместо на 180, само на 23 и въпросът се прекрати и замълча за досиетата.
6. Разсекретиха записите на БСП на заседанието им на 10.І.1997 год., но изглежда не са много доволни от решението през това време на БСП в оная бурна нощ на 10.І. срещу 11.І. 1997 год. И тука стана гаф и се изложиха.
7. Поискаха да се разкрият и записите на заседанията на СДС на същата дата, отговориха, че това няма да стане. СДС не е съгласно да се разкрият решенията на тяхното заседание, но ще им дойде времето и на тях.
8. Поведоха кампания за 10.І.1997 год. и вместо да печелят, развързаха устата на БСП, за да каже истината по тия събития и да се защити, какво, че властта е взета от тях с държавен преврат при демократично управление. И тука президентът и СДС удариха на камък.
9. На 11.І.1998 год. БСП направи митинг пред „Св. Ал. Невски” и разкриха кирливите ризи на СДС за ония смътни времена и манифестации през януари 1997 год., които се предвождаха тогава лично от президента Петър Стоянов и СДС.
10. Във в. „168 часа” се появи карикатура – президентът Петър Стоянов излиза от водата по гащета, зад него други двама голи човека, само че в гръб към президента. Петър Стоянов хванал кръста на Йорданов ден във водата и го издига високо над двамата – патриарх дедо Максим и дедо Пимен, които пред него стоят на столове с наведени глави. На карикатурата има надпис – „Богодавление” 1998 година. Символи – хванал кръста, издигнал го над патриарсите, за да ги срази и той да ги победи пак с кръста, като постави на тяхно място нов патриарх.
11. Преди 10.ХІ.1989 год. Петър Стоянов е работил с комунистите […]
12. След 10.ХІ.1989 год. по негово време се регистрираха най-много секти в страната ни.
13. В. „Труд” писа – Петър Стоянов призна, че направил голяма грешка, че когато давал клетва като президент на площада пред „Св. Ал. Невски”, целунал Евангелието от ръката на дедо Пимен. Не отговаря [от кого e трябвало] да целуне Евангелието. […]
В момента се прави голям набег на Св. Синод да го разцепят и да направят нов църковен народен събор за избор на нов патриарх.
Продължение към гафовете на президента:
14. В неуспеха му да се справи с разкола, забрани на политическите личности да се черкуват на службите в църквите и на двата синода, като сам заяви, че той няма да се черкува никъде на официални празници и други.
15. Църковните имоти – не ги връщат на църквата, за да няма приход да се изплащат заплатите на свещениците; обрече свещениците на глад, за да ни принуди да протестираме против Синода заедно с тях.
16. Не се посвени да каже, че няма да приеме Александрийския патриарх Петър VІІ, ако отиде при него с дедо Максим.
17. След туй отстъпи от това свое становище и прие Александрийския патриарх с дедо Максим, без да им целуне ръката, а целуна ръката на папата. […]
21. С тая си обърканост стигнахме до абсурда да казват, че и двата синода – на дедо Максим и на дедо Пимен, са нелегитимни.
22. Те поставиха дедо Пимен и ето, че и него не го признават.
23. Дедо Пимен каза, че ще си подаде оставката, ако и дедо Максим се откаже от патриаршеството си.
12.І.1998 год., гр. Сандански
Извадки от книгата „Религиите и сектите в България“, проф. Бончо Асенов, издавана е през 1998, 2002 и 2012 г., с едно допълнение от март 2024 г.
Обществено-политическите промени, настъпили в България след 10 ноември 1989г. довеждат до промени и в религиозната обстановка.[…]
Кризата, в която изпадна Българската православна църква и която доведе до разкола в нея, е донякъде естествен резултат от тежката социално-икономическа, политическа и духовна криза, в която изпада нашето общество. В историята на България обаче има и много по-тежки моменти, но до такова разделение в Българската православна църква никога не се е стигало. […]
Общественото мнение бе категорично за бързо предоляване на разкола. То оценява, че този разкол намалява силно възможностите на Българската православна църква да осъществява нормално своята пастирска, просветна и социална дейност. Той й пречи да заеме подобаващото й се място в духовния живот на българския народ, а нейните идеи, норми и морал да запълнят огромния вакуум, получил се в духовния мир на народа ни сред крушението на комунистическата идеология. […]
Св. Синод начело с патриарх Максим показа, че има сили и може сам да решава своите проблеми. С подкрепата на Вселенската патриаршия и целия православен свят от 30 септември до 1 октомври 1998г. в София се проведе Всеправославен събор, който зае категорично становище по разкола, заставайки зад Св. Синод на патриарх Максим. На него с цената на взаимен компромис е възстановен митрополитският сан на Калиник, прието е покаянието на разколниците и по бърза канонична процедура възстановени духовните им санове. По този начин се поставя началото на края на разкола и започнаха да се преодоляват неговите последици. […]
х х х
За преодоляването на разкола много важна роля изигра патриарх Максим и хората от неговото обкръжение. Врачанският митрополит Калиник ми е казвал, че в началото на май 1992 г. е разговарял и убеждавал патриарх Максим да подаде оставка в името на опазването целостта на църквата. Максим се е съгласил да се оттегли в Драгалевския манастир. Насрочва се заседание на Св. Синод, на което е трябвало той да подаде оставка. Преди заседанието обаче патриарх Максим е разубеден от своите привърженици да не прави тази стъпка. И действително на заседанието на Синода не е разглеждан въпросът с оставката.
Решението на Максим да не подава оставка е, разбира се, негово, но затова важна роля играят няколко владици (Варненския Кирил, Пловдивския Арсений, Сливенския Йоаникий, Видинския Дометиан) и особено по-младите и бъдещи митрополити: епископ Неофит, който е бил по това време главен секретар на Синода; епископ Натанаил, който е бил тогава викарий на Софийския митрополит, т.е. на Максим; архимандрит Гавриил, протосингел на Софийска епархия. Тук ще прибавя и една много авторитетна и силна личност в църквата – професорът по църковна история и зам.-председател на Световния съвет на църквите Тодор Събев, който знам, че е имал силно влияние върху патриарха…Важното е, че след като патриарх Максим реши да остане начело на БПЦ, той и ръководения от него Св. Синод показаха как може да се отстоява една идея, една вяра, една позиция – мъдро, спокойно и търпеливо, без да отстъпват от своите вековни канони и правила. Те устояха на безпрецедентната намеса на държавата във вътрешно-организационния живот на църквата и са моралният победител в този ненужен за обществото ни двубой. Разколът приключи благодарение на тяхната позиция и поведение. […]
В преодоляването на разкола важна роля играе тогавашния епископ Неофит.По това време той заема възловия пост в църквата – главен секретар на Св. Синод. По важното е, че негов духовен баща е патриарх Максим, който го ръкополага за йеромонах, архимандрит и епископ, който го привлича за протосингел на Софийската митрополия от 1981 до 1985 г., назначава го за главен секретар на Синода през 1992 г. и лансира за Русенски митрополит през 1994 г. Неофит (заедно с американския митрополит Йосиф) минава за „неговото момче“ и той му е имал пълно доверие. Това е и причината Неофит да стане водеща фигура в усилията на Синода да се преодолее разколът.По-важното е, че Синодът начело с патриарх Максим е разчитал на неговия вече голям авторитет като монах, като преподавател и ректор (декан/ на Духовната академия (Богословския факултет) от 1989 до 1992 г., като изтъкнат църковен певец. Оценявали са и неговата дипломатичност и умение да води преговорите с другата страна без да стига до крайности.Той стана не само говорител на Синода, но и организатор на редица срещи и преговори между двете страни на разкола. Тази роля на Неофит се засилва след като той става митрополит на Русенската епархия.И може да се каже, че той оправда тези надежди и преодоляването на разкола с провеждането на Всеправославния събор през 1998 г. се дължи до голяма степен на неговата неуморна дейност в тази насока. Това бе оценено от духовниците и клира на православната църква и не случайно през 2013 г., след смъртта на Максим той бе предпочетен и избран за новия патриарх.
И нещо, което за първи път го казвам. Като изпълняващ длъжността директор на Дирекцията по вероизповеданията на 13 декември 1996 г. регистрирах ръководството на Св. Синод на Българската православна църква начело с патриарх Максим. Документите по неговата предишна регистрация бяха унищожени от разколниците и те твърдяха, че той не е регистриран. И настояваха да се регистрира избраното ръководство на разколническия Синод начело с Пимен. Моята регистрация бе отхвърлена през март 1997 г. от Върховния административен съд с мотива, че съм бил некомпетентен да я извърша.Но този акт попречи на разколническия Синод да извърши тяхната регистрация, както им бе обещано от служебното правителство на Стефан Софиянски. Сега го казвам – че моите действия през този ден бяха извършени със знанието на митрополит Неофит и митрополит Йосиф, които изчакаха до край, късно вечерта, в кабинета ми да изпратя уведомително писмо до Синода, че е регистриран от Дирекцията по вероизповеданията. Нещо което на другия ден стана публично известно и бе посрещнато с голямо недоволство от разколниците.
17 март 2024 г. Бончо Асенов
„Вкусът на живота”, документални разкази, Любо Николов, издател Любо Николов, 2007 г.
Топ ченге
[…] Акцията беше подготвяна дълго и внимателно. Предстои неравностойна схватка. Нямат право на грешен ход. Всъщност до схватка не трябва да се стига. Противникът ги превъзхожда и по числености по въоръжение.
От една година сградата на Светия синод е окупирана от разколниците. Бяха наели и въоръжена охрана – фирма „Гард”
Държавата, раздирана от политически ежби, дремеше безучастно пред самоуправството.
Предстоеше посещение на руския патриарх Алексий Втори. Щеше да е кощунство, ако дядо Максим не го приеме в сградата на Синода. Заможни миряни финансираха делото за освобождаването[й].
Обърнаха се за помощ към Георги – топ-ченге, участник в разкриването на няколко терористични акта. [С него се свързва Варненски и Великопреславски митрополит Кирил – Бел. Хр. Г.] След промените заедно с хиляди други професионалисти го принудиха да напусне МВР.
Георги прие офертата, без да замисли много. Обичаше рисковете. Имаше и сантимент в случая – баща му бе работил дълги години в църквата. Дразнеше го разколът и опитите да бъде обезличена институцията, пазила българщината през вековете. […]
Необходима бе информация „отвътре” – за броя на охранителите, разположението им в сградата, физическите им и волеви характеристики, въоръжението, начина на носене на дежурствата и т.н.
Добра се до един от гардовете. Срещу хиляда долара онзи му отговори на всякакви въпроси.
Няколко седмици анализира и проверява информацията. Планът за действие беше готов.
Вариантът да са с пистолети отпадна. При провал щяха да ги подведат под отговорност за въоръжено нападение. Разчитаха на изненада и светкавични координирани действия.
Уточни с дядо Неофит последните детайли: сутринта в пет и петнайсет в градинката пред „Кристал” трябваше да се съберат петдесетина свещеника, (повечето са от Неврокопска епархия – Бел. Хр. Г.). В пет и тридесет, когато започне операцията, свещениците трябва да побягнат към сградата на Синода.
Четиримата подминават патрулната кола, спряла между парламента и „Александър Невски”. Приближават към вратата на Синода.
Георги почуква няколко пъти.
-Кой е?
-Поща.
Малкото дървено прозорче се отваря. Съненото лице на охранителя няма време и да се учуди. С една ръка Георги го сграбчва светкавично за гушата, а с друга допира газовия спрей до очите му:
-Синко, ослепял си ако гъкнеш. Отваряй.
Ошашавеният охранител отключва машинално вратата. След секунда е проснат на пода, а пистолетът му е в ръцете на Георги.
Четиримата атакуват по предварително начертания план. Всеки знае къде спи човекът, когото трябва да обезоръжи. За по-малко от минута шестимата гардове вече лежат по корем на земята, а пистолетите им са в ръцете на нападателите. Георги поглежда през вратата. Свещениците тичат покрай италианското посолство [и влизат в Синода.]
Пристига и дядо Неофит.
-Господ да ви поживи! Сторихте добро дело.
Шестимата гардове са избутани [навън] през главния вход, а четиримата напускат от страничната вратичка.
На другия ден Георги отваря вестника с най-голям тираж и се зачита в коментара на председателя на парламента Александър Йорданов: „Освобождаването на сградата на Светия синод е дело на специалните служби на КГБ…”
Избухват в смях: „Висока оценка!”
[По този повод дядо Неофит коментира чудото, както го нарича – една сутрин като минавал покрай сградата на Светия синод, видял че вратата му е широко отворена и влязъл. Вътре нямало никой. И така си я върнали отново – бел Хр. Г.]
На 24 май 1994 година патриарх Максим посреща тържествено руския патриарх Алексей Втори в сградата на Светия Синод.
Владиците, впечатлени от професионализма му, предлагат на Георги да освободи и сградата на Неврокопска митрополия. […]
2007 – 2024
„Църква”, спомени, изследвания и документи, отец Ангел Столинчев, съставител Христо Георгиев, ИК „Синева”, 2015 г.
Паметна бележка
Смъртта на дедо Пимен, 10. ІV. 1999 год., Велика събота
Официално беше съобщено, че дедо Пимен е починал на 10. ІV.1999 год. в болницата „Св. Ана” – София. Съобщиха, че погребението му ще бъде на 13. ІV. 1999 год., вторник – третия ден на Великден при църквата „Рождество Богородично” – гр. Благоевград. Това съобщение го направи епископ Инокентий от Софийския алтернативен синод.
Св. Синод на Българската Православна църква не взима никакво отношение по тоя въпрос – погребението на дедо Пимен, и на погребението не дойде нито един митрополит от Св. Синод…
Дедо Панкратий се върна в Св. Синод и стана синодален старец, наравно с всички митрополити.
Дедо Калиник също се върна в Св. Синод.
Остана само дедо Пимен, който не се върна в Св. Синод, понеже не му позволиха неговите хора.
Напоследък го изцяло бяха изоставили в Митрополията. Не му даваха отопление, грееше се само с електрическа печка „Диана”. Храната не му била добре подсигурена.
В болницата „Св. Ана” в София беше изцяло изолиран от достъп на хора. Не пускаха никого при него. Това го е понесъл много тежко. Властимеющите бяха забранили всякакъв достъп до него…
Когато на времето поп Илия от с. Хърсово, през 1948 год. на 8. ХІ., уби дедо Борис в с. Коларово и после падна тежко болен, също не пускаха достъп до Илия, а го пазеха милиционери, да не отиват хора при него от страх да не изпадне някоя тайна.
Същото стана и с дедо Пимен.
Около смъртта на дедо Пимен се пуснаха слухове, че той умрял много по-рано, но се пазело в тайна, за да изберат Великата събота за неговата смърт. Говори се, че е пазен в хладилна камера, докато решат кога да обявят смъртта му. Това го писа светската преса. Даже ББС от Лондон съобщи, че дедо Пимен умрял по-рано, но е бил пазен в хладилна камера в болницата „Св. Ана” в София.
* Черно на бяло
