/Поглед.инфо/ В последно време започнаха са де появяват много статии, бележки, мнения за неизбежността на много голяма икономическа криза, предизвикана от срива на финансовите пазари. При това техните автори са не просто видни представители на економиксисткото направление в икономическата наука (или може би трябва да пишем „наука”? Но в момента цялата наука е такава, дори и във физиката необходимите частици се намират в зависимост от обема на финансирането)., но и абсолютно авторитетни експерти, свързани с финансовите пазари. Тоест хората, за които устойчивостта и стабилността на тези пазари са въпрос на оцеляването им като авторитетни специалисти, за тях празните приказки за опасностите от спада са категорично недопустими.

Защо така? Ние с Олег Григориев, започвайки темата с кризата през пролетта на 2000 г. точно разбирахме, че ситуацията е крайно опасна. И своята прогноза за възможността за срив през есента на тази година ние изградихме въз основа на това, че никой няма да се реши да променя принципно правилата. Но през 1999 г. (няколко месеца преди публикуването на първата ни статия за кризата) бе отменен законът „Глас-Стигъл”, а през есента на 2000 г. ние за първи път отбелязахме непазарната намеса на фондовия пазар на САЩ (дори по този повод написах коментар в „Експерт”.)

Мащабът на тази намеса нарастваше през цялото време на фона на реалния спад на американската икономика и именно разбирането на необходимостта да „се отписват” влошаващите се реални показатели (официално всичко бе нормално) ме доведоха до мисълта, че САЩ могат да устроят срещу самите себе си мащабни терористични актове. За което и написах на форума на списание „Експерт” на 10 септември 2001 г. Но дори тогава „вътрешните” експерти, свързани с финансовите пазари, се стараеха да стоят далеч от темата. А сега?

Ще се постарая да обясня този феномен, но като начало ще дам някаква аналогия Всеки шофьор има „зона на комфорт” по отношение на скоростта, разстоянието до съседните автомобили, качеството на пътя. Когато нещо се влошава той започва да използва допълнителни ресурси за контрол над ситуацията, престава да говори по телефона или да пуши, започва да държи волана с две ръце, снижава скоростта и така нататък. И когато ресурсите се изчерпват той започва силно да нервничи чак докато не спре настрани. Няколко пъти съм виждал как по време на силен снегопад и поледица водачите отказват да вървят напред, стресът става твърде силен.

Та така, всеки експерт и още повече управляваща финанси е шофьор. При това ръководеният процес се усложнява все повече и повече, защото компютърните алгоритми, които се променят през цялото време, не оставят време за изработката на антикризисни навици. В резултат всички специалисти са принудени да държат (за себе си) някаква разумна дистанция, която от една страна да им осигурява и лична безопасност и възможност за маневри.

Разбира се, ние хората, които не сме специалисти по пазарите може да не разбираме много от тънките моменти, които те усещат. Но това, че ги има е очевидно! И докато тези специалисти усещат, че ресурса на сигурността не е изразходван, че те контролират ситуацията (отбелязваме, че това е субективно чувство, всичко може да стане по различен начин, например операторите на АЕЦ „Чернобил” се чувстват абсолютно уверени, че ситуацията е под контрол) , те изобщо мълчат за проблемите.

Според тях проблемите не са колебанията на пазара, а важното е да не бъдат нарушени основните постулати на модела на съществуването им (на примера на нашата аналогия – че автомобилът може да се движи и те са способни да го управляват). Но така продължава докато не видят, че тези ресурси за контрол и сигурност, които виждат (а ние, най-вероятно, не виждаме) не започват да се изчерпват бързо. Именно в този случай те започват да се нервират.

Силно, защото разбират, че ако разстоянието до предишния автомобил е по-малко от метър, а скоростта 200 км/ч, то никаква реакция, дори и на най-опитния водач не стига, особено ако водачът отпред започне изведнъж да набива спирачка… Колкото е по-висока скоростта, толкова по-голяма трябва да бъде дистанцията… Ако това е невъзможно? Тогава какво? Тогава пулсът на водача скача, кръвното също, адреналинът се влиза в кръвта и това може да приключи лошо…

Имам предчувствие, че именно в такова състояние днес се намират тези същите експерти, които пишат своите статии или дават интервюта, които ние, на свой ред публикуваме. Те вече със сигурност знаят, че резерви почти не са останали, че ситуацията може да избухне всеки миг и ако мълчат, то могат да загубят много сериозно. След като не се вижда никакъв външен фактор за срив на пазарите (не, такива има, разбира се, но в очите на инвеститорите ги няма) то, значи, виновни ще са експертите, които не са предупредили!

И експертите започват да предупреждават! С цел да запазят „място под слънцето” и допуск до уважаемите компании! Те биха се радвали да си премълчат, но всичките им рефлекторни сигнали говорят, че аварията е неизбежна. Да, може би, ще успеят да я избегнат (и тогава ще говорят каква титанична работа са провели, за да избегнат напълно вероятния срив и да не говорим за тяхното чувство на отговорност пред клиентите и работодателите… и така нататък), но гаранции вече няма, а и заради чувството на напрежение не ги свърта на едно място!

И те започват да говорят за криза! Да, това само по себе си увеличава вероятността ( и приближава началото) на нейното възникване, но личните интереси в либералното общество винаги са били по-важни от обществените. Така че трябва да се каже и спокойно да се продължи с управляването на чуждите финанси и получаването на хонорари и проценти. А след това честно да отговорят на загубилите всичко клиенти: „Ние ви предупреждавахме!”.

Общо взето като обобщение мога да кажа, че такова голямо количество предупреждения за възможното начало на сериозен срив говори само за едно: че експертите вече не виждат много възможности, които да удържат пазара от падение Но за момента на началото на този срив тази информация не говори нищо.

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели