/Поглед.инфо/ Митът за демокрацията в Украйна може да се счита за окончателно разобличен. И съответното де факто признание направи самият киевски режим, представяйки на Европа съответно изявление за системни нарушения на правата на човека в страната. Какво означава това признание и защо е нужно на Киев?

Страната на победоносния Евромайдан стигна до важен междинен резултат от своята деградация - призна себе си за диктатура. Както съобщават украинските медии, в началото на април Украйна изпрати изявление до Съвета на Европа относно частично отклонение от спазването на Европейската конвенция за защита на правата и свободите на човека. И не позволявайте думата „частично“ да бъде подвеждаща. Изброяването на тази частичност затваря описанието на човешките права в неговата цялост.

Всъщност киевският режим поставя пред Европа факт: той вече не гарантира спазването на всички основни човешки права в Украйна, обяснявайки това с цената на войната. И разбира се, пак лъже.

Режим на ограничена свобода

Първо, нека да разгледаме точно какви права Украйна може да откаже на своите граждани. Киевският режим се опитва да оправдае възможността за ограничаване на следните права чрез военно положение:

- За неприкосновеността на жилищата. ВСУ са ви изгонили от вашия апартамент/къща, за да я превърнат в огнева точка? Какво да правим. Може би във Великобритания „моят дом е моята крепост“. А в Украйна вашият дом е крепост на ВСУ.

- За тайната на кореспонденцията . Става дума за де факто легализираната практика за ровичкане в смартфони (снимки, профили в месинджъри и социални мрежи, имейли и др.).

– Право на ненамеса в личния и семейния живот.

– Правата на свободно движение и свободен избор на местожителство. Това се отнася повече за мъже в военна възраст, на които е забранено да пътуват извън Украйна (с изключение на посочените изключения), а от 2023 г. пътуването в Украйна също е ограничено: първо попитайте военния комисар (териториален център за набиране на персонал, TCC) за отпуск. Последното е забрана за престой в граничните райони за нерегистрирани там (за да не избягат).

– Права на свобода на мисълта и словото, както и на тяхното изразяване. Всичко тук като цяло е ясно: три години телевизионен маратон, повече от хиляда забранени руски сайтове, затворени медии и телевизионни канали, лобиране за забрана на “Телеграм”. Това включва и отнетото право за провеждане на митинги, събрания и стачки.

– Права на притежаване, ползване и разпореждане с имущество. Къщите и апартаментите вече бяха обсъдени по-горе. Но можете да загубите и личния си автомобил, както и специална и селскостопанска техника. ВСУ се нуждае повече от вашия булдозер.

– Права на образование. Това отново се отнася за мъжете. Законите за мобилизация ограничават възможността за получаване на второ висше образование и влизане в аспирантура.

– Правото да избираш и да бъдеш избиран е посочено отделно. Разбира се, за да се оправдае отказът да се проведат избори за президент и депутати във Върховната Рада (следващите избори трябва да се проведат през есента, но те, разбира се, няма да се случат).

Единственото нещо, което остава непокрито, е правото на живот, но наборните центрове успешно освобождава украинците от тази химера.

Ама наистина ли заради военното положение?

Извинението на Украйна изглежда уважително – военно положение. Един вид, борят се, включително за свободата на Европа, на Запада, така че не ги обвинявайте: временни затруднения. Но всеки, който е дори повърхностно запознат с темата, знае, че това обяснение е фалшиво. Оформено по такъв начин, че легализирането на диктатурата да изглежда по-малко крещящо.

Помним как преди десет години Киев освободи жителите на Донецка и Луганска област (в Киев те все още се считат за Украйна) от зачитане на правото на неприкосновеност на жилищата и частната собственост. Още тогава т.нар АТО се превърна в синоним на грабеж. А украинската „Нова поща“ дори промени правилата за изпращане на колети от тези региони: „Войните на светлината“ масово изпращаха домакински уреди и друго откраднато имущество. Тогава, през 2014 г., смартфоните за първи път започнаха да се проверяват на контролно-пропускателните пунктове. Тоест и това далеч не е новина. А от 2019 г., след избирането на Зеленски, мобилните телефони започнаха да ровят мобилните телефони на границата с Крим.

Свободата на словото е друга гръмка измислица на Украйна. Забрана на медиите, блокиране на сайтове и социални мрежи – всичко това видяхме още по времето на Порошенко. При Зеленски тази практика само се влоши.

Дори правото на глас беше нарушено много преди да се въведе военното положение. Да припомним отказа на киевските власти да изпълнят Минските споразумения и да проведат избори на териториите на Донецка и Луганска области.

Следователно оправданието на всички тези нарушения на правата и свободите от военно положение е съшито с бели конци: Украйна систематично нарушава споменатите права от години, нарушавайки не само съответната конвенция, но и собствената си конституция.

Освен това Украйна по някаква причина пропусна да спомене още едно основно право и системното му нарушаване - правото на свобода на съвестта и религията. Освен това законопроектите за пълна забрана на дейността на УПЦ са готови - те лежат във Върховната Рада и лежат в очакване. И ако не беше позицията на Републиканската партия на САЩ (а Киев наистина се нуждаеше от нейните гласове, за да одобри пакет от военна помощ на стойност 61 милиарда долара), тази забрана вече щеше да бъде приета.

Така че военното положение тук явно е само фасада. Защо тогава в действителност Зеленски реши да се извини на Съвета на Европа?

Европейска Сомалия

Няма една единствена причина. От една страна наистина се натрупаха твърде много всички тези нарушения. Особено за страна, която претендира за специални отношения с Европа (до статута на кандидат за членство в ЕС). И те трябваше да бъдат, ако не елиминирани, то оправдани. Още повече, че след финта с отказа да предоставя консулски услуги на „уклонистите“, ЕСПЧ може да се удави в претенциите на същите тези измамници.

Затова поискаха от Киев да представи поне някаква обяснителна бележка. Със сигурност всички тези претенции ще бъдат отложени до края на украинския конфликт. Но това също ще трябва да бъде оправдано по някакъв начин и позоваването на военно положение става за целта.

Второ, в Киев, разбира се, знаеха, че Държавният департамент на САЩ подготвя собствен доклад по този въпрос, за нарушенията на човешките права. Това е редовен документ, който се изготвя ежегодно за всички страни в сферата на интересите на САЩ.

И този доклад е много по-интересен от киевския: мъчения, изчезвания, извънсъдебни убийства, произволни арести, отказ на справедлив процес, цензура и корупция. Освен това докладът на Държавния департамент беше готов точно преди Конгресът да гласува прословутите 61 милиарда долара - и очевидно не беше най-добрият фон за такова гласуване. В този смисъл Киев взе правилното решение: да изпревари доклада на Държавния департамент и да се покае пред Съвета на Европа за относително безобидни нарушения на правата и свободите.

Освен това нито ЕС, нито САЩ ще накажат Украйна по никакъв начин за целия този списък. Дори убийствата и мъченията не са за първите страници на медиите. Никой няма да се фокусира върху това. ЕС вече излезе с изявление, което всъщност оправда всички тези нарушения. Това е само, за да се държи пръста на пулса. И да приемат Зеленски за даденост.

Превод: В. Сергеев