/Поглед.инфо/ Международната обстановка за България, Европа, Балканите, света е тревожна. Военни действия в Украйна, етническо прочистване в Газа, престрелки в Близкия Изток, напрежение на Балканите, в Черно море. Избори в Повардарието (= т.нар. РСМ), предстоящи у нас, в САЩ. Реална опасност и след изборите да ни управлява коалиция на чиновници oт някаква нова сглобка на външни послушковци. С планове „а ла Маршал”, Вашингтонски договор, компромати, нежни и по-неделикатни революции бяха изместени и неглижирани западно-европейски лидери-държавници като генерал  дьо Гол, Карло Чампи, Вили Бранд. Та кой друг евроатлантически политик, освен легендарният Шарл дьо Гол, би се осмелил да заяви в наши дни, че:  1. САЩ не е Европа ! 2. Великобритания е само един остров?  3. Или даже през 1962 г., че „Българската държава е люлката на европейската култура и цивилизация”!

„Вашингтонският консенсус” подчини в Европейски съюз Стара и Нова Европа (по-късно, но още по-осезаемо) до нива резервати, протекторати и колонии, по-зависими в от сателитите на Москва в миналото. При СССР поне имаше бунтарства в Унгария, Чехословакия, Полша, Румъния, дори „Екогласност” у нас. Сега единственото право на плурализма е да ръкопляска на Големия (най-често Бял) Брат и на Губернаторствата в Брюксел. Всяко различно мнение на мига е обявявано за „ерес”, за политнекоректно. Според израелския общественик и геополитик Яков Кедми отношението на САЩ към Европа е „инструментално”. А основният инструмент на ВИСШ контрол над Европа на ЕС от 1949 г. насам остана НАТО. Под неоспоримата команда на САЩ. Изразявана евфемистично като съюзническа и партньорска солидарност, и „взаимноизгодно сътрудничество”. Т.е. обикновено = неравностоен разнокалибрен артикулен обмен!

И след Брекзита лидери на водещия ЕС тандем Франция-Германия, понякога Италия и даже г-жа Габриел през 2014 г., си позволяват да призоват „за дебати по създаване на европейски въоръжени сили”. Само епизодично и вербално! Чиста първосигнална демагогия! На фона на войната в Украйна ще бъде трудно или невъзможно да се отклоним от „съюзнически задължения” като България – плацдарм или източник на пушечно месо, работна сила и полит-угодници. Не липсват вече и апели от родни КирякСтефчовци и РачкоПръдлевци към ГюроМихайловщина в полза на управляеми отдалече чужди геополитически интереси. За доброволци, например, в защита на българската диаспора от руския агресор, от непредсказуема Москва. От управляващите служебници и кабинетно-партийни гризачи е невероятно да дочакаме насрочване на референдум за членството на България в ЕС и НАТО.

*Но защо да не предложим поне на първо време ТЕ ДЕЙСТВИТЕЛНО да инициират ИДЕЯТА ЗА РЕАКТИВИРАНЕ НА БИВШИЯ Западноевропейски съюз (ЗЕС)? Например под названието ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ по ОТБРАНАТА, или ЕВРОПЕЙСКИ ОТБРАНИТЕЛЕН СЪЮЗ ?

Не е ли време Брюксел-ите да събере смелост за собствена еманципация, вместо да ни досаждат за ежегодно увеличение на военния бюджет? Главно в услуга на ВПК на САЩ и за благосъстоянието на отвъдокеански чиновници с пагони.

Без да съм специалист, но във всички случаи нито в НАТО, нито ЗЕС, са имали някога изключително наднационално (казармирани) въоръжени сили. Освен чиновници.

Според г-н Кедми, като екс-военен и разузнавач, Алиансът „имал капацитет” да събере 2-3 национални дивизии като за 4 месеца ги прехвърля на „фронт/а”. На европейска територия на НАТО ядрени сили са САЩ в базите си, Франция – с 200 ядрени заряди + 4 подводни лодки с ядрени носители. И Великобритания – с доста по-малко, но със 75 000 войници с 20 годни съвременни танка (предстояло съкращение на 3 000 бойци). Германия (след фон дер Лайен и още 2 министърКИ на отбраната), разполагала с около 100 000 войници, обучени да воюват и 170 „неусъвършенствани” танка (подобни на Т 72 и -30, усъвършенствани на нивото на Т 90). Франция била с малко повече въоръжени сили, но с под 200 танка и 100 000 бойци, обучени да воюват. Новите ДЧ (=членки ) на Алианса Швеция и Финландия разполагали заедно с 12 000 + 15 000 реални войници. Цялата западна техника в Украйна – от електронното оборудване, комуникационни и ПВО системи, локатори, сухопътна войска и артилерия, танкове и пр. се придружавали от военни специалисти от ДЧ на НАТО! Транспортът до Украйна също бил опасен.

Бройките на администрацията на НАТО в Брюксел са естествено „класифицирана информация”. Главната квартира (ГК) на Западноевропейския съюз била разположена първоначално в Париж, по-късно прехвърлена в Брюксел. ЗЕС е обслужван от 65 души персонал с годишен бюджет от 13,4 милиона €. В ГК са се помещавали Съветът и Парламентът му. Организацията бе управлявана от „Съвет на министрите“, подпомагани от „Съвет на постоянните представители“, съставен от посланици.

**Още за историята на Западноевропейския съюз (Western European Union /WEU/)

ЗЕС съществуваше, едновременно с НАТО, до към 30 юни 2011 година. Бе учреден по силата на Договора от Брюксел през 1948 г. с цел да се превърне в реална отбранителна организация на Западна Европа. Т.е., още преди създаването на НАТО, а впоследствие и на ЕО/ЕС. По-късно, въз основа на Променения договор от Брюксел от 1954 г., в ЗЕС се допускат победените през ВСВ ГФР и Италия. Сред по-известните му учредители са политиците Конрад Аденауер, Антъни Идън, Гаетано Мартино. Създаден по време на „студената война” с цел взаимопомощ при евентуална военна заплаха, първоначално Западноевропейският съюз се превръща във важна част от самоотбраната на ЕИО/ЕО/ ЕС, но насърчава също икономическата, културната и социалната взаимопомощ  между западно-европейските страни. За да се избегне припокриването на отговорности, социалните и културните аспекти на Договора от Брюксел в тази част на Европа са делегирани към Съвета на Европа. 

Противоречията сред ДЧ на ЗЕС, повечето от които стават и членки на НАТО, не позволяват реални съвместни стъпки и организацията става все по-слабо активна. Разногласия биха причинили сериозни размествания на силите в глобален мащаб, тъй като влиянието на САЩ е определящо за политиката на Пакта. Мироопазващи мисии: през 1993 г. в Русе бе базирана полицейска мисия на ЗЕС по р.Дунав във връзка с ембаргото срещу Югославия. Франция системно опитва да прехвърли отбранителния капацитет на Стара Европа от НАТО в ЗЕС. Тя подкрепи Великобритания на срещата на ЗЕС в Бирмингам. Така двете страни инициираха изпращане в Босна и Херцеговина на мисия от чисто европейски военни сили през 1997 г.

Процесът на консолидация е завършен през 2009 г., когато е създадена клаузата за солидарност в Договора от Лисабон, силно подобна (но не идентична) с клаузата за взаимна отбрана на договора, създал ЗЕС. Впоследствие, страните подписали Променения договор от Брюксел, решават да го прекратят на 31 март 2010 г. Като всички дейности на ЗЕС постепенно се прекратяват. На 30 юни 2011 г. официално е обявено прекратяване на съществуването на ЗЕС - до юли с.г.

След Договора от Маастрихт последваха тези от Амстердам, Ница, Лисабон. Ипо  тях се изгражда споразумение за постепенно прехвърляне на функциите и дейностите от ЗЕС към географски по-всеобхватния Европейски съюз, в рамките на „Обща външна политика и политика на сигурност“ и „Общата политика за сигурност и отбрана“.

До разпускането му ЗЕС включваше 10 страни-членки (ядрените държави Великобритания и Франция + Германия, Италия, Белгия, Нидерландия, Люксембург, Испания, Португалия, Гърция), 6 асоциирани страни-членки (Турция, Норвегия Исландия, от 1999 г. и Полша, Чехия, Унгария), 5 страни-наблюдателки (Дания, Ирландия, Австрия, Швеция, Финландия) и 7 асоциирани страни-партньори (от 1994 г. България, Литва, Латвия, Естония, Словакия, Румъния, а от 1996 г. Словения).

За мен съдбите на НАТО и ЗЕС бе предопределена от юли 1991 г. когато президентът Желев пристигна в Прага за официалното разпускане на Варшавския договор. Тогава „по оперативни данни” узнах, че заплатата на 1 чистачка в ПП НАТО, Брюксел превишава 1500 $... А какъв интерес от разпускане на златната кокошка биха могли да имат стотиците или хиляди провоенни чиновници? Колко му е да убедят Вашингтон в своята необходимост за сметка на „европейските сепаратисти” от ЗЕС ?

***Дълъг е пътят за предоговаряне на по-равноправни условия на живот, за частичен отказ от ратайство и слугуването на чужди интереси. Резултати от собствени неумения незнания, слабохарактерна доверчивост в непознатото. Но за възвръщането на поне частичен държавен суверенитет без първа стъпка като безобидното иницииране на дебат около създаването и обособяване на европейски (на ЕС) военни сили няма как да успеем. И за отстояване на националната и европейска идентичност. В известна степен и за дистанциране от хегемонизма и ултраглобализма. В интерес на деца и внуци, на българското национално достойнство и себеуважение.

На оптимистичните визии: „България и Черно море – зони на мира !”