/Поглед.инфо/ Във въпросната статия проектът „Русофобия“, иницииран от Запада се описва като елемент от информационната война. Той не се опира на вината на Русия пред световната общност, а представлява антиинформационен набор от клишета и етикети. Също се обосновава мисълта, че Европа се намира в зависимост от американската политика и затова европейските средства за масова информация тиражират русофобски митове.

През последните години русофобията като идеологическа позиция стана тенденция в средствата за масова информация на западния свят. Русофобията, за която става дума, е основана не на обективни фактори, не на исторически и съвременни пороци на руския политически елит и народ, открити от стриктните изследвания на западните учени.

Вместо обективност, емпирична достоверност и морална оправданост, за база на русофобията служат интересите на тези лица, държави, национални и наднационални елити, които са обявени за стратегически конкуренти на Русия. Те са най-силните властелини на световната съдба, стремящи се да оседлаят процеса под названието „глобализация“ и отдавна се стремят да отслабят Русия (и редица други страни), да я изтласкат в ъгъла на световната политика, да се доберат до богатите ѝ ресурси. Веднъж това им се отдаде. Съветското ръководство начело с Горбачов бавно, но стабилно започна да отстъпва едностранно от геополитическата конкуренция, приспособявайки своите позиция и интереси към Запада, което води до трагичното разпадане на Съветския съюз.

Ако по времето на съществуването на силния и неотстъпчив СССР западният капиталистически свят всячески го критикува, излизайки далеч отвъд рамките на обективната критика, то в периода на отслабването на Съюза, та прехода на идеологическата му съставяща към т.нар. общочовешки ценности, а в крайна сметка и до разрушението на „империята на злото“, критиката от страна на „цивилизования свят“ стихна. Просто повод за критика не бяха тези причини, които се декларираха, а нежеланието на ръководството на СССР да предаде своите национални интереси и да се превърне от конкурент в дори не пълноценен, равен и геополитически силен съюзник, а в слаб, открит за ограбване сателит, който не представлява дори потенциална опасност.

Някой може да възрази, че позицията ми носи едностранен характер, защото съветските пропагандисти също обливат Запада идеологически (но само идеологически) с оправдана мръсотия и техните методи по нищо не се отличават от методите на тези, които създават и тиражират критическите съждения за СССР и Русия. Но такава гледна точка не е съвсем вярна. Да, ние отговаряхме на критиката с критика. Но нека да почетем съветски автори, посветили трудовете си на критическото осмисляне на културата, икономиката и политиката на САЩ и на целия капиталистически Запад. Днес, от височината на нашето време, искаме да попитаме: с какво не бяха прави? Къде сбъркаха, къде именно достигнаха до абсурд в своя стремеж да покажат ясно чуждестранните капиталисти? Когато днес четеш работи за Запада, написани от съветски автори през 70-те и 80-те години, виждаш в тях това разбиране за истинската световна ситуация и действителните интереси на Запада, което за жалост, не е присъщо на нашите ръководители от 90-те години, които със своите наивни заявления и разрушителни действия водят страната до задънена улица. Заради това и ги обичаше Западът, уважаваше ги и се въздържаше от всякакви нелицеприятни изказвания.

Веднага след разпадането на Съветския съюз новият руски елит моментално продаде интересите на Русия, разменяйки ги за лично богатство, пусна чуждестранните „инвеститори“, унищожи конкурентното преимущество на страната във вид на мащабен промишлен сектор, забрави за геополитиката и възможностите за влияние в света, погреба всяка отговорност пред своите народи и започна да служи на глобалния бизнес, сраснал се с американската администрация. Естествено, отслабената, обеднена, потопена в хаос и деиндустриализирана страна престана да бъде представяна от своите конкуренти като империя на злото. В началото на 90-те години Русия премина към стандартите на световното развитие и застана на пътя към истината. Така започнаха да говорят американските лобисти, отказали да признаят факта, че влизането на пътя към истината означава загуба на държавния суверенитет в културата, икономиката, политиката, медийното пространство и съответно, пълен упадък във всички сфери на народния живот.

В протежение на 90-те години, с редки изключения, Русия подкрепяше външната политика на САЩ, за което американските лидери потупваха нашите новоизпечени управляващи по рамо, а в медиите им тенденцията за очерняне на Русия се смени с тенденция на възхвала. А какво още да очакваме, когато противникът е предал позициите си и се е отказал от националните си интереси? Сега няма за какво да се критикува. Но и няма смисъл да му се помага на дела, а не на думи. Както показва нашата богата на събития история, на Запада не сме му нужни богати и влиятелни, а нашите ресурси: земя, гори, въглища, нефт, евтина работна бъка и т.н. И основният наш ресурс (който Западът възприема като такъв) не е силата, а слабостта, която позволява на нашите геополитически конкуренти да оберат ресурсите на Русия под благовидната риторика, че тези ресурси трябва да преминат за ползване към световната общност, справедливо за благосъстоянието на всички и всеки.

Накратко казано, когато Русия послушно скланя глава и търпи смъртоносна за себе си намеса от страна на силния противник, този противник забравя за русофобията и световните медии са пълни със съобщения за правилния избор на Русия. Когато ние прахосваме своя икономически, политически, културен, военен суверенитет и се отказваме от голямата геополитическа игра, критиката към Русия от страна на Запада изчезва подобно на сняг в тридесетградусова жега. Но когато нашата страна противоречи, дори и леко, със своите действия на политиката на световния хегемон, идеологическият проект „русофобия“ се включва на пълна мощност. Страните, които изпълняват ролята на верни лакеи на хегемона, се стремят в медиите си да поддържат информационната тенденция и русофобията започва да се разпространява в медийното пространство, ставайки глобална като обхват. Но от това тя не става обективна. Дори и бавното засилване на Русия, внимателното завръщане в глобалната политика, заедно с неясен говор за националните интереси, са условие за ново стартиране на проекта „русофобия“. Уж сме лоши не със своите престъпления, а с това, че се стремим към нещо, изказваме претенции за развитие , благосъстояние, искаме самостоятелно да решаваме своите проблеми. И няма значение, че ще изградим този напредък на свой гръб. Важното е, че възнамеряваме да го направим.

Характерът на общественото мнение е нещо много важно. Особено значение има характерът не на ограниченото от рамките на националната държава, а световното обществено мнение. Когато съществува инструмент за влияние и формулиране на световното обществено мнение, е глупаво да се отказваш от употребата му. Съществуват различни видове оръжия, към които в международната конкуренция прибягват правителствата. Към тях може да се отнесат не само различните видове военно оръжие, но също така икономическите примки и търговски блокади, крайно вредните за здравето или способността за размножаване хранителни продукти (ГМО например), нужните идеи и внедряването им в ума на народа конкурент и т.н.

Идеологическото оръжие се отличава с това, че не винаги може да се разбере кой го използва и с каква цел. Също така то е елемент за формирането на нужния образ на една или друга страна в очите на представителите на световната общност. След формирането на негативен образ могат да последват икономически санкции, които ще се сторят на световната общност напълно нормални и не излизащи отвъд рамките на приличието действия. Нали, след като всички медии говорят, че една страна е нагла и агресивна, то и санкциите против нея са оправдани. След това към тези санкции се присъединяват все повече и повече страни – нали всички медии звънят, че обектът на критиката заслужава подобно отношение. А в последствие и военната агресия срещу въпросната страна се представя не световната общественост не като агресия, а като оправдан отговор за агресия. Вариантите на натиска върху обекта на масираната критика могат да са много. Важното е, че очернянето на някои страни, на политическия им елит и народ да водят не само до битови конфликти тип „вход в бара е забранен за руснаци“, а до значително по-сериозни последствия, достигащи до равнището на световната значимост.

Представянето на някой народ за безполезен, неспособен да застане на пътя на демокрацията и прогреса, оказва влияние на част от самия този народ. Не е удивително, че в него, благодарение на произлизащото отвън възпитателно въздействие, се появяват хора, сменящи патриотичното съзнание с космополитно, проявяващо се в неприемане (а често и в люта ненавист) към собствената история и култура. Съответно пада националният дух и заедно с него и отбранителната способност на народа. Така може да бъде отгледана истинска пета колона, съзнателно или не играеща против интересите на собствения си народ, без да го смята за свой народ, космополитна по своята психология или напротив, извратено патриотична, чийто „патриотизъм“ също така се използва от външните сили. Украинската криза стана най-нагледен пример за това. Когато такива лица се появяват в правителството (погледнете руските либерали), последните забравят за националните интереси и осъществяват дейността си в полза на транснационалния бизнес или на другата държава.

За разпространяването в транснационален мащаб идеологическа музика плаща този, които е най-силен в икономическо, военно и идеологическо отношение. Така, когато Русия присъедини Крим, в „цивилизования“ и „демократичен“ свят започна истерично пищене по повод руската агресия. Западните аналитици започнаха да печатат необосновани плашещи прогнози за това, че ей сега злобните руснаци ще превземат Европа. Но САЩ постоянно бомбардират някого и буквално го запращат в каменния век. Резултат от тези „хуманитарни интервенции“ са масовото обедняване, разруха и смърт вместо обявените от американските лобисти демокрация и разцвет. САЩ наложиха на цяла редица страни икономически примки с помощта на контролираните от Вашингтон МВФ и Световна банка, след което обектите на „икономическата помощ“ се превърнаха в провалени страни. САЩ устроиха редица държавни преврати в някои страни, след което там на власт се качиха не демократите, мислещи за благото на народа си, а корумпирани предатели на националните интереси. Вашингтон отдавна игнорира всякакви морални норми и норми на международното право, намесвайки се във вътрешните дела на другите държави и стремейки се да им постави начело управляеми лица, които вместо националните интереси да осъществяват интересите на американския елит и на транснационалния бизнес. Но незнайно защо европейските медии не демонстрират справедлив гняв по повод тези тотални престъпления срещу човечеството. Видимо е, че съществуват някакви „рамки на приличието“, които не трябва да се пристъпват. Напротив, европейските медии работят в американски интерес и тиражират тази идеологическа позиция, която е изгодна именно на Вашингтон.

Европа не просто отказва да подложи на решителна критика действията на САЩ, а дори играе заедно с тях – дори и когато това носи на Европа единствено проблеми. Така, европейците се присъединиха към бомбардировките на Либия, след което бежанци от някога богатата северноафриканска страна се отправиха към Европа. Ръководителите на ЕС, въпреки своите възможности не се съпротивиха по никакъв начин на вълната миграция от страните от Северна Африка и Близкия изток през 2014-15 г. При това се изясни, че пристигналите в Европа агресивно настроени мигранти иса имали осигуряване, в следствие на което възниква въпроса: кой и защо е заплащал за живота им. Притокът на мигрантите отвлече вниманието на хората в някои европейски страни от бавното снижаване на равнището на живот. Когато пришълците от Близкия изток се заеха да извършват многочислени престъпления, европейците преминаха към идеологическа парадигма тип „важното е сега да търсим сигурност, а не ръст на благосъстояние“, което отслаби социалните протести и позволи на властите да продължат да се борят с демокрацията. Освен това масовият приток на мигранти внася съществен принос в отслабването на Европа като потенциален конкурент на САЩ.

Старият свят позволи на американците да построят на негова територия огромно количество военни бази, давайки по този начин възможност да се окупират. Също така е известно, че най-голямо влияние върху решенията на НАТО оказва политическата система на САЩ.

Редица европейски политици заедно с американците подкрепиха украинския нацистки преврат, от който най-печеливши излязоха американските икономически и политически елити, а у Русия и Европа се появиха сериозни проблеми. Да не би Европа да е забравила опита си с нацизма?

В съответствие с интересите на САЩ Европа след украинския държавен преврат встъпи в серия от активни спорове с Русия, защитавайки терористична Украйна, от която, очевидно, към Европа идват единствено проблеми. По инициативата на САЩ евролидерите се присъединиха към икономическите санкции против Русия, което също бие по европейската икономика. Лидерите на Запада всячески възпрепятстват строителството от Русия на нови газопроводи, преминаващи край Украйна, а те са необходими именно на Европа.

Като цяло, ние откриваме много примери за европейски решения, които изливат вода в мелницата на САЩ, но са напълно вредни за самата Европа. Не е изненадващо, че покорена Европа се включи към русофобската политика. Само глупак, на дипломатически език, наричан съюзник - ще подкрепи инициативите на световния хегемон, които са вредни за него и ще мълчи, насочвайки критичната пропаганда към престъпните действия на този хегемон, а към напълно легитимната политика на неговите съперници.

Следователно, изхождащата в това число и от Европа русофобска риторика се грани не на действителната вина на Русия, а на зависимостта на Европа от Щатите. Ето защо фразата "Вижте, целият свят е срещу вас", хвърлена от западни, украински и балтийски лобисти в посока към Русия, е само идеологическо извъртане. Вместо фразата "целият свят", по-правилно е да се каже „цивилизованият“, продаден на САЩ свят“. Просто Европа прави това, което се изисква от сателит, който обикаля световния хегемон. Ако русофобията се е превърнала в идеологическа тенденция в Съединените щати, тя е преминала в лоното на медийното пространство на Европа. В условията на подчинената позиция на Стария свят идеологическата програма, излизаща от Вашингтон, е вписана в плътта на европейското медийно пространство. Самата русофобия не е епистемологично, а чисто геополитическо явление.

Днес Русия предпазливо и нерешително започна да изгражда независима външна политика и автоматично застава на пътя на колективния Запад, оглавяван от Съединените щати. Тя противостои по тромав и непоследователен начин. Националната идея все още не е формулирана. Както и преди социално-икономическият блок на правителството в е зает от либералите, които продължават да купуват дългове от САЩ и по този начин спонсорират нашия стратегически съперник, който отприщи истинска идеологическа война срещу нас. Както и преди, Централната банка на Русия остава обвързана с американската икономическа система и реализира интересите на американския елит в отслабването на руската икономика. Общо казано нашето ръководство само присъедини Крим, оказва помощ на Донбас, ограничава престъпната намеса на САЩ в суверенните дела на Сирия и води действителна борба против главорезите от „Ислямска държава“. Но това е достатъчно за включване в пълна мощ на антиинформационния проект „русофобия“. При това самото съдържание на нападките срещу Русия е толкова необективно и далеч от истината, че представлява просто вероломна идеологическа инжекция.

САЩ така и не предоставиха доказателства, че руските хакери са повлияли на американските избори. Разбира се, вашингтонските лобита забравят за това как тяхното ръководство влияе върху вътрешните работи в други страни. Американските обвинители не са представили пред световния съд едно доказателство, че Русия бомбардира мирни граждани в Сирия вместо „Ислямска държава“, макар и много източници да показват, че вместо да се борят с войнствените фундаменталисти, САЩ ги спонсорират, както преди това спонсорират афганистанските муджихадини, решително съпротивявали се на Съветския съюз. Няма и едно доказателство, че малайзийският „Боинг“ е свален от руснаците, както и че Русия води война срещу Украйна. Няма никакви доказателства за стремежите на Русия в империалистически порив да започне война срещу Европа.

Колкото по-далеч от действителността са обвиненията срещу Русия, толкова по-нагли са те. Обвиненията са толкова изсмукани от пръстите, че вече не предизвикват смях, а кискане. Само че това кискане не е напълно подходящо, тъй като след толкова глупави обвинения следват напълни приближаващи се към реалността и осезаеми действия на правителствата на редица страни по отношение на Русия.

Но в отчаяна русофобия може да се видят оптимистични нотки. Тук си струва да помним философския принцип на диалектиката, благодарение на който в един привидно негативно явление е целесъобразно да видим нещо положително. Русофобията е знак не само за това, че "цивилизованият" свят е обърнал мощта си срещу Русия. Това е знак, че Кремъл прави правилни, верни, необходими стъпки за страната и нейното общество и се отдалечава от ерата на националното предателство, продължило повече от 25 години. И колкото по-последователно защитаваме собствените си интереси и суверенитет, толкова по интензивно ще ни критикува конкуриращата страна по всички фронтове със своите „независими“ медии.

Превод: Поглед.инфо