/Поглед.инфо/ Норвежкият писател и издател Бернард Мор тръгна за Русия за да поговори с хората: “Аз бях влюбен в Русия в течение на целия си съзнателен живот” - казва той.

Неговата първа визита в Русия се състоя през януари 1999 година. През 2006 година Мор пристигна в Москва и участва в създваането на вестник “Моят район” с пари от Norwegian Schibsted Corporation. Следвайки западните принципи, вестникът трябваше да работи в съответствие с “Кодекса за добросъвестното поведение на средствата за масова информация” и да отстоява демократическите ценности.

Руските колеги на Мор често пътуваха на Запад, мечтаеха за интеграция на Русия в Европа – и те като правило, критикуваха режима на Путин. И когато след десет години Мор откри, че много от неговите стари идеи са “сменили вектора си”, се роди идеята за книгата “Защо руснаците гласуват за Путин?”

Удивителното откритие

В книгата си Мор взема интервю от руснаци-жители на градовете от средната класа и от хора с висше образование.

- Това са руснаци с такава структура на потребеление, която напомня нашата, но със съвсем други политически възгледи. За мен цел беше да си изясня, защо тези хора покрепят режима на Путин – казва Мор.

Много неща се промениха от времето, когато авторът живя в Русия. Когато Путин се върна на поста президент през 2012 година, след четири години пребиваване на поста премиер министър, той въведе редица нови закони, ограничаващи свободата на събранията, словото и придвижването на гражданите. Парадоксалното е, че популярността на президента от тогава нарастна.

Основната причина защо Путин се ползва с по-голяма популярност от когато и да било е патриотичната и националистическата риторика на Кремъл след анексията на Крим, която както изглежда радва населението. Става дума за това, че Русия беше нещо различно и по-оригинално от Запада, който на свой ред се характеризира по-скоро с морален упадък – казва Мор. Неговите събеседници постоянно заявяваха, че “западния модел не подхожда на Русия”, “нашето място е между Азия и Европа” и “ние имаме други традиции, повече източни, отколкото западни” и “силната власт ни подхожда най-добре”.

- Още един повтарящ се аргумент – че твърде широкото делегиране на пълномощията ще доведе до хаос. Много хора споменават Украйна, където имаше две ревоюции през 2000-те години и слабо икономическо развитие в сравнение с Русия, - казва Мор.

Писателят отбелязва също, че новините, предавани през държавните средства за масова информация през последните шест години са станали по-идеологизирани и, според него, тези канали повече не действат на основата на журналистическите принципи – те просто повтарят установената от Кремъл гледна точка за света.

- Използвайки опита си за работа в медия-индустрията аз внимателно следях манипулациите в руските средства за масова информация. Това е съзнателна стратегия, насочена към лъгане на собствените граждани – казва писателят.

Той твърди също така, че отношенията межу Русия и Европа страдат от хронична недоинформираност от западните средства за масова информация за това, какво се случва в Русия. Това способства за създаване на изкривен образ на реалността.

- Това, което се появява в нашите средства за масова информация са основно значими политически новини или стереотипни случаи, например за лошите пътища в Сибир. Тъгувам по натуралистичните разкази за това, което характеризира истинския живот в Русия – казва той.

- Хората, израстнали в Съветския съюз живееха в една от двете свръхдържави. А на народа му харесва историята за това, че Русия е велика и силна. Руснаците като че ли си отмъщават.

Освен това, подкрепата за Путин е свързана с неотдаванашната история на Русия – страната, която загуби почти всичко през периода на демократизацията през 1990-те години, когато хората за една нощ си загубиха работата и страната преживя чудовищна икономическа криза.

(рус.ез.)

- Я понимаю, что люди, голосующие за Путина, голосуют за безопасность и стабильность. Когда Путин пришел к власти, страна вступила в фазу роста – и сегодня личность президент связывается со стабильностью. Кроме того, альтернативы нет – парламентская оппозиция на самом деле не является оппозицией, - считает писатель.

Больше всего Мор пытается понять, почему образованные и хорошо информированные россияне не выступают против манипуляций в СМИ.

- Я не понимаю, почему людей не раздражают манипуляции, почему они принимают широко распространенную коррупцию в стране. Частый ответ – "так было всегда", - говорит писатель.

Большим потрясением для Мора стало то, что люди, с которыми он работал в газете ‘Мой Район’, изменили их общим ценностям.

– Может быть, я надеялся на другие ответы, чем те, которые я получил. Тем не менее, сейчас российский средний класс не стремится к активному участию в политике и общественных процессах, - говорит Мор.

В то же время, критикуя режим Путина, Мор в своей книге повторяет большую часть упреков в адрес Запада, которые используются как российскими, так и западными "экспертами". Он также осуждает безусловную поддержку Норвегией санкций США и ЕС против России после аннексии Крыма.

- Норвегия имеет давнюю и мирную историю отношений с Россией, и не будет ли естественно формировать нашу собственную политику? Конечно, важно реагировать на нарушение международного права, типа аннексии Крыма, однако, в такой ситуации как сегодня важно, чтобы мы как можно больше сотрудничали с Россией, - говорит Мор.

Он утверждает, что существует четкое различие между отношением к России со стороны "южных" и "северных" норвежцев.

В прошлом году было проведено два опроса. Результаты:

- 45% норвежского населения воспринимают Россию и Путина как реальную угрозу безопасности,

- трое из четырех жителей Северной Норвегии считают, что правительству следует активнее улучшать отношения с Россией.

Для населения южной Норвегии "русские" - это "те, кто говорит из Кремля строгим голосом". Для северян "русские" - это спортивные тренеры или владельцы продуктовых магазинов, - говорит Мор. Он надеется на более тесное культурное сотрудничество между Норвегией и Россией.

- Помимо хорошего сотрудничества между людьми через нашу общую границу на севере, я хотел бы видеть более тесное сотрудничество между нашими городскими центрами, между крупнейшими городами Норвегии, Москвой и Санкт-Петербургом, - говорит Мор.

Он утверждает, что у Норвегии нет причин опасаться традиционных военных угроз со стороны России, хотя есть опасность "кибер-атак".

- За последние годы Россия пыталась вмешиваться в работу государственных СМИ других стран путем проведения дезинформационных кампаний, распространения фальшивых новостей и использования онлайн-троллей в социальных сетях. Мы должны относиться к этому серьезно, - говорит Мор.