/Поглед.инфо/ Бившият помощник-държавен секретар по въпросите на Европа и Евразия Виктория Нюланд смята, че САЩ трябва да запазят Договора за РСМО, защото без него съюзниците на страната в НАТО ще бъдат в уязвимо положение, пише Нюланд в The Washington Post. В същото време тя предлага Русия и Съединените щати да се върнат на масата за преговори и да се споразумеят за редица взаимни отстъпки.

Оттеглянето на САЩ от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и по-малък обсег след години на нарушаване на условията от страна на Русия изглежда справедливо, пише бившият помощник държавен секретар по въпросите на Европа и Евразия Виктория Нюланд в статия за The Washington Post. Въпреки това, Нюланд се чуди дали решението на президента Доналд Тръмп е най-доброто от възможните.

Така тя предполага, че излизането от Договора за РСМО ще направи американските военни съоръжения и съюзниците по НАТО на територията на Европа по-уязвими от "руския ядрен шантаж", поне докато страната не разгърне собствени системи за сдържане на Русия там. И вместо да се оттегли от договора, Вашингтон трябва да се поучи от бившия стопанин на Белия дом, Роналд Рейгън.

Нюланд смята, че САЩ трябва да спечелят време чрез преговори, за да разработят и разгърнат собствени оръжия в Европа, като предложат на Москва нов договор, който отговаря на американските интереси в областта на сигурността. По-специално, на преговорите трябва да бъде поставен въпросът за борбата с нарастващата заплаха от ракетен удар от страна на Китай.

През 80-те години на миналия век, съгласието на европейските лидери за предложението на Рейгън за разполагане на териториите на техните страни на американски ракети със среден обсег Pershing II принуди Москва да седне на масата за преговори. Но, само 20 години по-късно, Русия, възраждаща се при президента Владимир Путин, промени решението си.

През 2007 г. Путин призова бившия американски президент Джордж Буш да преразгледа условията на Договора за РСМО, като се позоваваше на заплахата от конвенционални оръжия за страната и развитието на ядрени програми в Китай, Иран, Северна Корея и Индия. Четири години по-късно той се оплакваше, че "почти всички съседи" на неговата страна разработват балистични ракети със среден обсег. Още тогава Русия тайно работеше за създаването на крилата ракета, способна да носи ядрени бойни глави, като 9M729, застрашавайки сигурността на Варшава, Париж или Берлин, смята Нюланд.

Въпреки факта, че идвайки на власт, администрацията на Тръмп се съгласява с ограниченията, наложени от договора, две години по-късно те виждат полза от напускането му: Москва ще бъде обвинена, че го е нарушила, а Вашингтон ще може да разработва ракети със среден обсег за сдържане на Китай.

Но според Нюланд никой не е помислил за Европа. Така Русия започна да работи по създаването и разполагането на такива оръжия 10 години по-рано. Липсата на договор прави този процес легален и означава, че в случай на конфликт в Европа, Русия може да използва ракети със среден обсег.

При това редица поддръжници на Тръмп смятат, че превъзходството на конвенционалните оръжия на САЩ е важен фактор за възпиране на Москва. Освен това в обозримо бъдеще самата страна ще разположи ракети в Европа, които са забранени от ДРСМО. Независимо от това, Нюланд настоява, че внезапният удар от Русия срещу балтийските страни или Полша ще бъде по-труден за отблъскване, при условие че има заплаха за Берлин, Варшава или Париж.

По този начин Нюланд настоява, че е необходимо да се предприемат повече усилия, за да не се поставя под заплаха Европа и да се способства за сдържането на Китай. САЩ могат да предложат на Русия да се откаже от разполагането на ракети със среден обсег на запад от Урал и в замяна да се откажат от разполагането на собствено въоръжение на територията на страните от НАТО, както и да позволят взаимни проверки на ракетите, насочени към възпиране на Китай. Тя признава, че последната точка ще бъде най-трудната за постигане на договореност.

Според Нюланд, дори ако Москва не допусне проверка на военните си обекти, това ще даде на САЩ време да укрепи своята отбрана и сдържащи сили, а след това, може би, да принуди Кремъл отново да се върне към преговорите, пише Виктория Нюланд в статията си за The Washington Post.