/Поглед.инфо/ „Разбрахме Китай погрешно. Ами сега?“, гласи заглавието на статия на „The Washington Post“
„Помните ли как американското общуване с Китай щеше да превърне тази комунистическа гнила паланка повече като демократичния, капиталистически Запад?“, пита Чарлс Лейн в началото на материала си.
Американските елити вярваха, че икономическите връзки и откриването на американските пазари ще накара Народната република да води мирно съвместно съществуване със съседите си и със Запада.
Самозалъгвахме се. Не се случи така.
Си Дзинпин тъкмо промени китайската конституция така, че да може да бъде доживотен диктатор. Той продължава да краде интелектуална собственост от американските компании и да окупира и укрепява островчетата в Южнокитайско море, които Пекин твърди, че са изцяло негови.
Междувременно Китай подкрепя Северна Корея, докато китайски бойни самолети и бойни кораби обикалят около Тайван, заплашвайки неговата независимост.
Ние днес се изправяме срещу китайска комунистическа диктатура и суперсила, която иска да изтласка Америка като първа сила на земята, която да изгони американската армия от другата страна на Тихия океан.
Кой е отговорен за този епохален провал?
Елитите и от двете американски партии. Първо бушовите републиканци дадоха на Китай статута на най-облагодетелствана държава и откриха широко американските пазари.
В резултат на това Китай има четири трилиона долара търговски излишъци със САЩ. Неговият бюджетен излишък от 375 милиарда долара за 2017 г. с нас значително надхвърля целия бюджета на Китай за отбраната.
Нахранихме тигъра, създадохме чудовище.
Защо? Какво има в главата на западния човек, заради което нашите лидери продължават да приемат политики, вкоренени в надежди, които не са подплатени с реалност?
Спомнете си. Сталин бе убийствен тиранин, без конкуренция в историята, чиито жертви през 1939 г. бяха 1000 пъти повече от тези на Адолф Хитлер, с който той с готовност стана партньор в замяна на това свободно да изнасилва Балтийските републики и да отхапе половин Полша.
Когато Хитлер се обърна срещу Сталин, болшевишкият касапин се обърна към Запада за помощ. Чърчил и Рузвелт го приветстваха по начин, който би накарал и Перикъл да се изчерви. В Ялта Чърчил стана и вдигна тост за касапина.
„Вървя през този свят с по-голяма увереност и надежда, откривайки, че имам отношения на приятелство и близост с този велик човек,чиято слава се шири не само над Русия, но и над света. Смятаме живота на маршал Сталин за най-ценния за сърцата на всички ни“.
На връщане вкъщи Чърчил уверява скептичния парламент: „Не познавам друго правителство, което да държи толкова на задълженията си, дори и в свой ущърб, толкова солидно, колкото съветското руско правителство“.
Джордж У. Буш, с американската политическа система обединена зад него, атакува Ирак с целта да създаде Върмонт в Близкия изток, който да бъде фар на демокрация за арабския и ислямския свят.
Бившият директор на НСА Ген. Уилям Одъм правилно нарече инвазията на САЩ „най-големия стратегически провал в американската история“. Но Буш с развързани ръце започна да проповядва за кръстоносен поход за демокрация с цел да „сложи край на тиранията по света“.
Какъв е коренът на тези зашеметяващи вярвания – че Сталин ще бъде партньор в мира, че ако изградим маоистки Китай той ще стане по-благ и че ще можем да оформим ислямските нации в копия на западните демокрации, ако можем да премахнем тиранията.
Днес ние размножаваме тези исторически грешки.
След победата си в Студената война, ние се само че се впуснахме в Близкия изток, за да го претворим по наш образ и подобие, ние дадохме военни гаранции за всеки бивш член на Варшавския пакт и заплашихме Русия с война, ако тя някога дръзне отново да нахлуе в Балтийските републики.
Никой президент от Студената война не би и мечтал да отправи подобно предизвикателство в лицето на велика ядрена сила като Русия.
Но ако Русия на Путин не стане мирната нация, която тя никога не е била, тези гаранции ще трябва да се изпълнят. И Америка или ще отстъпи, или ще влезе в ядрен конфликт.
Защо бихме рискували нещо подобно?
Помислете за тази луда идеология на глобализма на световната търговия, кореняща се в писанията на многознайковци-идиоти, никой от които не е успял да изгради велика нация.
В религиозното придържане към догмата на свободната търговия, ние създадохме 12 трилиона долара търговски дефицит от времената на Буш първи насам. Градовете ни са изкормени заради загубата на заводи. Работническите заплати са в застой. Икономическата независимост, за която президентът Хамилтън се бори, и които президентите републиканци от Линкълн до МакКинли постигнаха, днес е история
Но основният риск, който ние поемаме, основан върху утопичността ни е ежегодното привнасяне на повече от милион легални и нелегални мигранти, мнозина от които от провалени страни от Третия свят, вярвайки че можем да създадем обединена, мирна и хармонична земя, населявана от 400 млн. души, съставена от всяка раса, религия, етнос, племе, род, култура и език на земята.
Къде е историческото доказателство за успеха на този експеримент, който ако се провали ще означава края на Америка като единна нация и народ.
Превод: Поглед.инфо