/Поглед.инфо/ Както заяви президентът на САЩ Доналд Тръмп на пресконференция след преговорите си с Ким Чен-ун, двамата със севернокорейския лидер са подписали „всеобхващащ документ“, който е „послание, пълно с надежди и планове, с послание за мир“.

Това заявление на Тръмп, стремящ се да представи срещата в Сингапур като свой дипломатически триумф, бе посрещнато от водещите американски медии най-малкото с недоверие, а в някои случаи бе подложени на бурна критика. Оценявайки разгорилата се информационна битка около срещата в Сингапур между президента и САЩ и КНДР, бившият секретар на министерството на отбраната на Германия Вили Вимер отбеляза: „Окончателните оценки ще завидят от това как „паралелното правителство“ в Конгреса на САЩ ще оцени възможността за продължаване на „американизацията на глобуса“.

Съдейки се по това, че Северна Корея постигна укрепване на совите международни позиции, плановете за нейната „американизация“ са под въпрос. Ако се изхожда от това, че нетрадиционната и смела крачка на Тръмп в разрешаването на корейската криза е открила нови международни перспективи, то те при всеки случай снижават значението на американското военно присъствие в Азиатско-Тихоокеанския регион.

Ако се опитаме да изясним преобладаващата черта в коментарите на американските експерти след срещата в Сингапур, то това са предсказания за неуспех в процеса на пълното ядрено разоръжаване на Корея. „Северна Корея има дълга история на подписване на споразумения и тяхното неизпълняване. Документът този път не бе никак всеобхващащ, както казва президента, а напротив, доста общ, оставящ много място за различни трактовки в сравнение с предишните споразумения. Фразата „да се работи в посока пълно ядрено разоръжаване“ е неопределена и слаба. По-рано Северна Корея изобщо разглеждаше ядреното разоръжаване като отстраняване на ядрения чадър на САЩ над Южна Корея и Япония, а сега няма насоки, че този подход ще се промени“, отбелязва на 13 юни The Washington Post.

Изглежда, че авторът на статията в The Washington Post е прав. В сравнение с това, което е било на корейския трек, документът, подписан от Тръмп и Ким Чен-ун на 12 юни наистина изглежда неконкретно, да не казваме без тежест. Рамковото споразумение между САЩ и КНДР, сключено в Женева на 21 октомври 1994 г. предвижда, например, взаимодействие на страните „в замяна на графитните реактори на КНДР и свързаното с тях оборудване на енергийните установки, действащи на леководородни реактори“, а също „мерки за компенсиране на енергийните загуби в резултат на замразяването на графитните реактори на КНДР и отнасящото се към тях оборудване“. Още по-рано съвместната декларация между Северна и Южна Корея за неядрения статут на Корейския полуостров, подписана на 20 януари 1992 и встъпила в сила на 19 февруари с.г. постулира, че страните са се съгласили да не изпитват, да не произвеждат, да не разработват, да не притежават ядрено оръжие, да използва ядрената енергия за решаване на мирни задачи, да не се създават производства за преработка на ядрените материали и обогатяване на уран.

Американските медии не са склонни да се задълбочават в причините за провала на тези споразумения: нали причините се крият в нервното, непоследователно поведение на Вашингтон, заставящ севернокорейците да възобновяват своята ядрена програма.

Продължавайки критиката към Тръмп The Washington Post пише: „Доналд Тръмп, видимо направи отстъпки пред Северна Корея без да се консултира с Пентагона. Той не посочи никакви цифри „по икономисването на огромното количество пари“. Всъщност Южна Корея плаща 50% от пребиваването на войските на САЩ на своя територия. Войските се нуждаят от тренировки, а тяхното прекратяване и изтеглянето на американците в родината им няма да намали, а ще увеличи тези разходи“. Аргументите на вестника не са съвсем разбираеми, но целта им е ясна – снижаването на военната активност е недопустима. Държавният секретар Майк Помпео вече е бил в Сеул, срещал се е с командващия на американските войски в Южна Корея Винсент Брукс и с президента на Южна Корея Мун Джей-ин. На тези срещи, видимо му е се е налагало да прояви високо дипломатическо изкуство, отчитайки, че в Министерството на отбраната на Южна Корея  отказът от съвместни учения се разглежда като огромна отстъпка пред Пхенян. Сериозни притеснения от прекратяването на военните учения изказа и министърът на отбраната на Япония Ицунори Онодера.

Съпротивата срещу мерките на Тръмп в корейско направление ще се засилват. Наблюдателите вече са изчислили, че в коментарите на севернокорейските медии, изложени в пределно позитивен дух, фразата „ядрено разоръжаване“ се използва само два пъти. А това, както пише агенция NBC дава повод за подозрения към Ким Чен-ун, че е неискрен.

Но най-много американската политическа класа е шокирана от повишения статут на „диктатора“ Ким Чен-ун до равнището на президента на САЩ. Севернокорейския ръководител, смятан на Запад за един от най-злите тирани, изведнъж бе представен като „забележителен човек“, който, според думите на Тръмп, „обожава своя народ“.

На не по-малко критика се подложи и твърдението на Тръмп, че той ще реши бързо корейския проблем. „15-годишният процес не доведе до нищо, някой го е планирал неправилно. В тази история трябва да има точка, когато преодолеем 20% от пътя, вече да не можем да се върнем назад“.

The Washington Post разказва, че не толкова отдавна група експерти от Станфордския университет, оглавявана от Зигфрид Хекер, публикува доклад, в който излага детайлна пътна карта за ядреното разоръжаване на Северна Корея с продължителност от 10-15 години. Подходът на експертите се базира на увереността, че Северна Корея няма да се откаже от своето оръжие и атомни програми, докато сигурността ѝ не бъде гарантирана. Тази увереност не може да бъде постигната само с обещания от американците или споразумения на хартия. Тя иска определен период на съвместно съществуване и взаимодействие.  В доклада се отбелязва, че Корея има секретни мощности, които не могат да се открият и бързо да се унищожат. Представите на Тръмп за 20% от пътя, след които движението да стане необратимо, според вестника, са безсмислени.

От тези и подобни коментари се достига до извода, че около ядреното оръжие на КНДР се забелязва образуването на същия нерешим възел от измами, лъжи и нежелание да се разреши кризата, както и около „иранското ядрено досие“.

Междувременно в Европа отбелязват промени в международната атмосфера след срещата между двамата лидери. Цитираният по-горе Вили Вимер пише: „Още вчера Ким Чен-ун бе малко „ракетно-човече“ под вихър от заплахи и обвинения, а днес той говори с президента на САЩ на едно равнище. Примерът му трябва да покаже на целия свят новия модел на поведение и да създаде за самия Тръмп повече пространство за маневриране… От гледна точка на атмосферата срещата промени азиатския свят. За това е достатъчно да си спомним последните месеци. Тръмп заплашваше с унищожение целия народ. Ким не се поддаваше на заплахи… А сега предстои посещение на Ким в Белия дом във Вашингтон. Трудно е да си представим по-драматична промяна...“.

Превод: Поглед.инфо