/Поглед.инфо/ Започна строителството на газопровода "Турски поток", който отдавна е в дневния ред на Русия и Турция. Очаква се тръбопроводът, по който руският природен газ ще минава по дъното на Черно море в Турция, а от там в Европа, да бъде пуснат в експлоатация в края на 2019 г. В изявлението на руския енергиен гигант "Газпром", който осъществява проекта, се казва следното: "Нашите турски и европейски клиенти ще получат нов надежден маршрут за вноса на руски газ".
Кой и какво ще спечели от "Турски поток"? Кой ще загуби? Какво е значението на този проект за енергийната геополитика? Всички тези въпроси ДВ зададе на енергийния експерт Неджет Памир.
Въпрос: Започна строителството на "Турски поток", който ще заеме важно място в доставките на руски природен газ. Русия се стреми да продава част от своя природен газ в ЕС през Турция. Кога "Турски поток" ще бъде готов, какви промени може да очакваме в енергийната геополитика?
Неджет Памир: През декември 2014 г. Владимир Путин, по време на визитата си в Турция, предложи този проект неочаквано и за самата Анкара. Тогава капацитетът на проекта беше 63 млрд. куб. м., включваше четири тръби, всяка с мощност по 15,75 млрд. куб. м. Едната част трябваше да захранва Турция, другата - Европа. В какви условия Путин предложи този проект? След реакцията на ЕС и Америка на събитията в Крим и Украйна. Освен това, в отговор на Третия енергиен пакет, изготвен от ЕС с цел да се разруши монопола на "Газпром" на територията на регионалната организация. Т.е. Путин даде сигнал: "Не съм в задънена улица. Ако вие се опитвате да ми пречите със санкции, аз също имам различни алтернативи, преди всичко Турция?" Всички имахме сериозни съмнения относно това, доколко тези планове са осъществими. До голяма степен това беше политически проект. След като Русия и ЕС не намериха общи допирни точки, руснаците се сблъскаха с проблем и нямаше никакво значение дали тръбопроводът ще мине през Турция или през България. С други думи, този конфликт се основаваше на невъзможността да се намерят общи допирни точки. Какво последва? Кризата със сваления руски боен самолет с Турция и прочее, проектът беше отложен. След това беше възобновен заради възстановяване на руско-турските отношения, които напомнят принудителен брак. Само че този път "Турски поток" има друга мощност. Две тръби с капацитет по 15,75 млрд. куб. м. Едната е за Турция, а втората от Турция за Европа. Сега отново има спорове, доколко втората тръба е жизнеспособна, ако Европа отново не достигне до обща позиция.
Въпрос: Какво означава за Турция тази нова тръба, която ще премине през нейна територия?
Неджет Памир: От гледна точка на Турция тя получава тръба с мощност 15,75 млрд. куб. м. вместо 14 милиарда. Т.е. по отношение на нашата зависимост от Русия не настъпват никакви сериозни промени. Тази зависимост и без това е много висока - някъде на нива около 55%. Зависимостта на Турция от Русия не намалява, а дори леко се увеличава. Освен това, Русия дава сигнал на Украйна. Дали да се доверим на Русия? Получава се, че когато вие сте до такава степен зависим, ако Русия иска да ви накаже - да спре природния газа, независимо дали става дума за технически проблем или по друга причина - турската икономика може да се окаже в трудно положение.
Въпрос: Какво означава това от гледна точка на енергийната сигурност на Турция?
Неджет Памир: Прекалената зависимост от Русия е сериозен риск. Ако погледнете дневните нужди, през студените зимни месеци те достигат до 260 млн. куб. м., но нашият физически потенциал е около 210 млн. От тях 90 милиона получаваме от Русия. Когато се добави и "Турски поток" що получаваме 100 милиона. Ако 50 от 100 изведнъж бъдат отрязани, животът ще бъде парализиран. "Турски поток" не влошава днешната ситуация, но ако нашата основна цел е намаляването на зависимостта, тогава трябва да съкращаваме зависимостта и от природния газ.
Въпрос: Кой печели и кой губи от "Турски поток" в днешния му вид?
Неджет Памир: Русия печели. Защо? Тя наказва Украйна, директно излиза на пазара на Турция, продава с 1,75 милиарда куб.м. повече газ. Някой може да си каже: "Какво означават някакви си 1,75 милиарда, ако споразумението е за 30 милиарда?" Давайки сигнал на Украйна и увеличавайки своя дял, Русия усилва своите позиции до тогава, докато не бъде пуснат в експлоатация Трансанадолския газопровод /ТАНАП/. Освен това тя дава множество сигнали. Преди всичко на ЕС. Следователно на първо място от проекта печели Москва. Турция не получава отстъпка в цената на природния газ по този газопровод. За Турция това не е голяма беда, но не можем да говорим, че Турция получава това, което й се полага да получи.
Въпрос: Конкурент ли е "Турски поток" на ТАНАП, чието строителство е започнало по-рано и трябва да докара в Европа азерски газ от Турция? Анкара отбелязва, че това ще усили нейните позиции. Вие как смятате?
Неджет Памир: По ТАНАП ние ще получаваме по 6 милиарда куб. м. газ от Азербайджан. Ако погледнем в най-общи черти, когато ТАНАП заработи, нашата зависимост от Русия в някаква степен ще намалее. Това е добре от гледна точка на енергийната сигурност. Това ще усили турските позиции, но за ТАНАП беше подписано такова споразумение, че в икономически смисъл Турция е на загуба, а Азербайджан - на плюс. Далеч по-разумно беше да се задействат неизползваните тръбопроводи на "Боташ". Вие участвате в разходите по тръбопроводите и в същото време имате високи транспортни разходи.
Въпрос: Неотдавна бяха преразгледани прогнозите за консумацията на природен газ в Турция. Какво можете да споделите в тази връзка?
Неджет Памир: Прогнозите бяха преразгледани в посока понижение. По-рано те бяха за по-голямо потребление. В същото време у нас се вършат неправилни неща под лозунга "национални въглища". Ние винаги подкрепяме политиката, основаваща се на нашите собствени ресурси, но в сферата на въгледобива се правят погрешни стъпки. Казват: "Ще се концентрираме върху родните въглища, нуждите ни от природен газ ще се по-малки, отколкото очакваме, и ще се стабилизираме на практика". През 1990 г. зависимостта на Турция от вноса на енергийни ресурси достигна 52%. През 2000 г. - 67%, през миналата година - 76%. Нашата зависимост расте. В тази връзка вие можете изцяло да поддържате въглищата, но техният потенциал като гориво е нисък, те са с високо съдържание на влага, сяра и др. Следователно е необходим друг начин. Но на търговете, които се провеждат днес, вие казвате: "Каквито компании дойдат, ще им дам всичките си ресурси безплатно; която от тях ми продава най-евтино ток, търгът ще е неин". Т.е. вие сте готови да дадете поръчката на този, който даде най-ниската цена, без да поставяте никакви условия, свързани с технологиите, вредните емисии и т.н. Отново замърсявате околната среда и сключвате договори, които не е известно до какво може да доведат. Това е изключително погрешен подход. Необходимо е да се проведе отделно специализирано изследване на въглищата в Турция.
..................
Неджет Памир чете лекции по енергийна политика в света и в Турция. Оглавява комисията на Народно-републиканската партия /НРП/ по енергетика, главен редактор на сайта enerjienergy. com.
Анкара / Турция