/Поглед.инфо/ Владимир Путин вече за 15-ти път се обърна към Федералното събрание. И въпреки че значителна част от речта на президента се отнасяше до вътрешни руски проблеми, чуждестранните журналисти не пропуснаха много по-краткия, но значим пасаж от речта. В изявленията на Путин относно Договора за РСМО и външната политика много медии чуха ехото на „мрачната епоха на надпреварата във въоръжаването“.
На 20 февруари 2019 г., както се казва в The Guardian, се състоя "руската версия" на неотдавнашното обръщение на президента на Съединените щати "За положението в страната" - изказването на президента Владимир Путин към Федералното събрание. Своето обръщение руският лидер отправя за 15-ти път – "малък юбилей", добави германският канал Deutsche Welle.
Поради спада на рейтинга на президента, много наблюдатели този път очакваха от ръководителя на Кремъл нещо необичайно, "по-малко войнствен и повече насочен към нуждите на обикновените руснаци подход", пише британският вестник Independent. До известна степен това се случи - в речта си Путин се появи предимно като „пазител на благосъстоянието на нацията“.
Проблемите и техните решения
Тази година, както обърна внимание CNN, 90-минутното обръщение на Владимир Путин в по-голямата си част беше посветено на въпросите на бюджета и вътрешните проблеми на страната. Президентът говори за необходимостта от повишаване нивото на раждаемостта, борбата с бедността и подобряване на здравната и образователната системи.
Както напомня каналът, всички големи изказвания на руския президент, като годишната пресконференция и пряката линия, са построени така, че да „демонстрират лидер, който знае как да използва фактите, да се справя с икономическите данни и показателите за растеж“. И този път речта на Путин също не беше изключение - като се започне от проблема с липсата на детски градини до валутните резерви, президентът с лекота подкрепяше думите си със статистика. Изглежда затова австрийският вестник Die Presse видя в руския лидер „учител по математика“.
Социалната програма, която президентът представи, с многобройните плащания на семействата с деца, подкрепата за ипотеките и увеличаването на пенсиите, изглежда "най-мащабната" от всички обявени по-рано. Въпреки това, според наблюдателя на Bloomberg Леонид Бершидски, тези обещания могат да се сблъскат с едно "очевидно препятствие" - "деспотичната и корумпирана държавна система", от която Путин не възнамерява да се избави. "По същество той иска да следва пътя на Китай, само без конкурентните предимства на Китай."
Обещанията към хората, според описанията на финландското издание Yle, "нямаха граници". Както характеризира сайта на Polskie Radio, Путин представя страната си "богата, иновационна и модернизираща се".
Както и да е, самият факт, че са започнали да говорят за социалната политика в Русия, е “прогрес”, твърди Neues Deutschland. Вярно е, че по време на речта на президента „стана ясно, че за решаването на проблемите на страната той се доверява само на себе си“, коментира германският вестник Augsburger Allgemeine.
Няколко думи за външната политика
Този път в речта на Путин частта, посветена на външната политика и отбраната, изглеждаше „второстепенна“. Явният уклон към вътрешната политика, според El Periódico, отчасти може да се обясни с факта, че за разлика от миналата година, през 2019 г., не се провеждат президентски избори, така че „няма нужда да се мобилизират избирателите около въпроса за възстановяване на ролята на Русия като световна сила“ , "Във всеки случай, руският лидер не забрави да предостави на чуждестранната преса сочно заглавие."
Според наблюденията на австрийското издание на Der Standard, очите на присъстващите в залата депутати също "светнаха само когато Путин заговори за политиката на сигурност и външната политика". И още как, след като всички тези речи са "главните за ръководителя на Кремъл".
Своята, както се изрази The New York Times, „обичайна външнополитическа тояга“ лидерът беше подготвил в края на речта си. При това, както отбелязаха украинските медии, „за Украйна, украинците, предстоящите избори в Украйна, Петро Порошенко или други украински политици“, колкото и странно да е, руският президент не спомена нито веднъж. Та нали, според журналиста Бершидски, Киев и до сега е "най-големият проблем в отношенията между Русия и Запада".
Също така Путин не каза нищо за президента на САЩ Доналд Тръмп, никаква критика. Но на фона на наскоро потвърденото спиране на изпълнението на задълженията по Договора за РСМО от страна на Вашингтон и Москва, ръководителят на Кремъл накратко се спря на споразумението. Въпреки ограниченото време, тук, както подчерта немският вестник Handelsblatt, на президента "не му досвидяха острите и язвителни критики към САЩ за оттеглянето от договора".
Както разказа на своите зрители Fox News, Путин увери, че Русия няма първа да разположи нови ракети със среден обсег в Европа, но предупреди, че Москва ще предприеме ответни мерки, ако Съединените щати разположат такива ракети на континента. Според ръководителя на Кремъл, Русия не само ще насочи оръжията си срещу страните, където ще бъдат инсталирани тези ракети, но и срещу "американските центрове за вземане на решения". Отново, подправяйки описанията си с цифри и названия на конкретни оръжейни системи, Путин, според испанския вестник El País, предложи на Белия дом сам "да пресметне рисковете от нападение срещу Москва или заплахата срещу нея".
„Не протегна ръка, а заплаши с юмрук“
На Bloomberg му се е сторило, че тонът на обръщението тази година е "по-малко войнствен", отколкото миналата година, когато руският лидер демонстрира зрелищна презентация посветена на новите въоръжения, за които имаше усещането, че бяха насочени към Съединените щати. Изобщо, както коментира The Washington Post, "дрънкането на ядрено оръжие" се превърна в ключов начин за разпространение на влиянието на Кремъл както в къщи, така и в чужбина и "е могло да бъде опит да сложи Вашингтон на масата за преговори". Но, Augsburger Allgemeine напротив, твърди, че Путин, в своето обръщение, очевидно „не е протегнал ръка на Запада, а по-скоро го е заплашил с юмрук“.
"От 90-те минути на посланието, той остави само 15 минути за ракетите, но тези 15 минути бяха страховити", се съгласи Вацлав Радзивинович от полската Gazeta Wyborcza. А на външнополитическият експерт на ORF Андреас Пфайфър, в думите на руския президент, изобщо му се счу ехото на „мрачните времена на надпреварата във въоръжаването”. Заявленията на двете страни за разполагането на всички нови оръжия във всички сфери, дори и в космоса, само „стимулират конкуренцията между страните“.
Само че "руски ракети, включително ядрени, насочени срещу Съединените щати, отдавна не са новина", както и "дрънкането на оръжие" от Путин, припомни The New York Times. Но този път в призива на руския президент заплахата се проследява "най-ясно". Както отбеляза ръководителят на американската Асоциация за контрол над въоръженията Даръл Кимбъл, речта на руския лидер е логично продължение на „негативната тенденция“ в сферата на руско-американските отношения по въпросите на контрола над въоръженията. И всичко започна стремително да се влошава от момента на назначаването на милитариста Джон Болтън на поста съветник на Тръмп за националната сигурност.
„За всеки лидер е неприемливо да се заплашва с ядрен геноцид друга държава. Но като цяло сега наблюдаваме плодовете на неспособността на Русия и САЩ, по-специално администрацията на Тръмп, да водят продуктивен диалог”, каза Кимбъл. Според него, Путин се опита да напомни на руснаците: "Аз съм силен президент и няма да позволя на американците да се разпореждат с нас."
Светът не се ограничава само до Запада
„Ние сме мирни хора, но бронираният ни влак е на резервната ни линия! Този припев на съветската песен, който се отнася до победата на болшевиките над белогвардейците по време на гражданската война, е написан през 1935 година. Но той веднага се появява в главата на всички съвременни руснаци, когато става въпрос да бъде предупреден врага за отговора на най-малкото му нападение. Именно такова предупреждение отправи Владимир Путин към Съединените щати, в случай че се решат на надпревара във въоръжаването”, коментира иронично Le Figaro.
Освен Америка, получиха си го и западните съседи на Русия. Както припомня Bloomberg, Путин ги нарича „сателити“ на Вашингтон, които „погрухтяват“ на политическите му решения. Според германската радиокомпания Deutschlandfunk "това е именно онази смесица от високомерие, надменност и агресивност, която е присъща на стила на общуване на този президент със Запада." Според кореспондента на Welt Кристоф Ванер, се забелязва колко силно руският лидер е "разгневен от политиката на Запада през последните години". ЕС и Съединените щати следват строга политика на санкции след "анексирането" от Кремъл на украинския полуостров Крим през 2014 г. И сега Русия трябваше да се изправи пред сериозни икономически проблеми, което означава, че „санкциите работят“.
Въпреки това, както отбеляза бившата сътрудничка на университета в Упсала Елена Намли, обичайният твърд тон на Путин по отношение на западния свят на някои места се сменя с ехидно-снизходителна реторика. Но най-интересното беше, когато президентът говори за Китай, Индия и Япония. Аналитикът заключава: "Прилича на това, че Русия цени взаимността и прагматизма, а също така, че Русия смята, че светът е много по-голям от САЩ и Европа." А със Запада, както знаете, Путин няма намерение да "чука на затворени врати".
* Крим влезе в състава на Русия, след като огромното мнозинство от жителите на полуострова гласуваха за него на референдум на 16 март 2014 г. (бел. ИноТВ).
Превод: М.Желязкова