/Поглед.инфо/ В икономиката на Турция с създаде поразителна ситуация. От една страна тя показва двузначни темпове на ръст, не на последно място благдарение на възстановяването на търговията с Русия и завръщането на руските туристи. Но редица други важни показатели говорят за това, че Турция не е излязла от кризата, а напротив, потъва в нея. Какво се случва в действителност и от какво е предизивикан този парадокс?

През третото тримесечие икономиката на Турция показа ръст с 11,1%. Това значително превишава средните световни темпове (според лятната оценка на МВФ през 2017 година глобалната икономика нараства с 3,5%) и поставя страната на първо място в G20X по този показател.

Действително, растежът на турската икономика носи възстановителен характер като се има предвид тази дълбочина на спад, в която се беше оказала през 2014-2015 години. За тези две години БВП се съкрати почти с 15%, но вече в края на миналата година се получи отскок – икономиката прибави 2,9%, което даже е повече, отколкото прогнозираха аналитиците. В началото на 2017 година ръстът се ускори и в края на първото тримесечие беше 5%, а средногодишното нарастване на БВП, според оценката на икономистите от Bloomberg ще излезе по показателя към 8,5%.

Основни източници на нарастването станаха износа, стимулиран от значителното отслабване на лирата (той добави 17,2%) и вътрешното потребление, частта на което в националната икономика се оценява на две трети (11,7%). През сегашната година се прибави още един важен фактор – връщането на руските туристи, които осигуриха сериозна валутна инжекция.

Както заяви президентът на страната Реджеп Таип Ердоган в реч в Анкара, доходите от туристите от Русия през 2017 година достигнаха 4,5 млрд. долара. Тръгвайки от текущата статистика, съгласно която руския туристически поток се доближава до 5 милиона души в годината, средно всеки гражданин на РФ е оставил в Турция по хиляда долара. При това Анкара разчита, че през 2018 година ще има 15-20% повече туристи.

Но цялата тази впечатляваща динамика предизвиква маса въпроси, ако погледнем другите ключови показатели. В края на ноември в Турция беше зафиксирано най-високото от 2003 година насам ниво на инфлация – почти 13% в годишно изражение. Един месец по-рано тя беше 11,9%, което също е значително по-високо от прогнозата от 9,8%, която турската Централна банка даваше за тази година. Нейните очаквания за инфлация от 7% в края на 2018 година на този фон изобщо изглеждат нереалистични.

Основни фактори за засилване на инфлацията е повишаването на цените на нефта (Турция в голяма степен зависи от вноса на енергоносителите, горивото в страната е много скъпо) и поредната девалвация на лирата. Предидущото рязко падане на националната валута стана в средата на миналата година – скоро след неуспелия опит за държавен преврат. За няколко месеца курсът падна от 3 до 3,5 лири за долар, в началото на тази година финансовите власти успяха в известен смисъл да стабилизират ситуацията, но през септември лирата пак започна да пада едновременно с повишаването на цените на нефта. Сега за долар дават 3,9 лири, което обнови историческия минимум, ако се смята от деноминацията през 2005 година.

Такова поведение на националната валута обикновено способства за нарастването на туристическия поток. Малко преди да падне курса на рублата в края на 2014 година за една лира в бюрата за смяна на валута в Истамбул искаха около 20 рубли, а сега курсът е вече около 16 рубли като че ли самата рубла през това време изобщо не е падала, а обратно – повишавала се е.

Но за гражданите на страната падащият курс на лирата не предвещава нищо добро – сега те ежедневно чувстват върху себе си какво предствалява реалността на икономическия термин “инфалционно-девалвационна спирала” Поскъпват даже онези стоки на местното производство, които в Турция винаги са били в излишък: например експертите от банка Goldman Sachs отбелязват скок в цените на плодовете почти с 13%. Има ги и първите неоспорими признаци на стремежа на турците да прехвърлят наличните си средства в по-ликвидни активи, отколкото лирата. През ноември Световният съвет по златото отбеляза значително нарастване на турските влогове в златни слитъци – 47 метрични тона за такущата година срещу 14,8 тона една година по-рано.

(рус.ез.)

«Обычно в экономике, где происходит активный рост, национальная валюта не падает, потому что рост экономики вызывает повышение занятости, потребления и устойчивого, реально обеспеченного спроса. В Турции этих признаков не наблюдается. Страна находится в состоянии не бурного экономического развития, а очень сложного переходного периода, – заявил газете ВЗГЛЯД руководитель Центра экономических исследований Института глобализации и социальных движений Василий Колташов. – Концентрация власти в руках Эрдоганавызвала мощнейшие протесты в городах Турции, но не дала решений для экономики, которые удовлетворили бы общество. Остаются большие проблемы с занятостью, люди по-прежнему ощущают падение своих доходов и не понимают, когда начнется их рост. Поэтому турецкая экономика все равно остается в кризисе. Некоторая активизация все же имеет место, но не носит переломного характера, как пытаются показать власти».

Колташов признает, что благодаря девальвации лиры Турция получила в сфере туризма значительное преимущество перед своим главным соседом-конкурентом – Грецией, которая находится в еврозоне. Но в действительности страна лишь начинает возвращение в нишу дешевого туризма, где она находилась в 1980–1990-е годы, пока отдых там не начал существенно дорожать. «К тому же уменьшение издержек происходит за счет снижения цены местной рабочей силы, – подчеркивает экономист. – Все это, конечно, повышает конкурентоспособность экономики и дает некий эффект, но рождает депрессию в обществе: Турция не движется вперед, а пытается удержаться на плаву».

Примечательную позицию в этой ситуации занял турецкий ЦБ, который сохранял редкостную выдержку, удерживая учетную ставку на уровне 12,25% на протяжении нескольких последних месяцев. Классическим монетаристским рецептом при ускорении инфляции и падении курса национальной валюты является повышение ставки. Например, по этому непопулярному пути в конце 2014 года пошел Банк России. Сейчас к подобным мерам прибегает и Нацбанк Украины, чтобы справиться с очередным всплеском инфляции и новым циклом девальвации гривны.

Но турецкому ЦБ в его политике управления ставками приходится оглядываться на президента Эрдогана, который является принципиальным сторонником насыщения экономики сравнительно недорогими кредитами. «Главной и прямой причиной инфляции является изменение процентных ставок. Мы потребовали снизить процентные ставки, и, как результат, инфляция опустилась до однозначных значений. Как только проценты начали расти, инфляция вновь стала двузначной. Говорят, что Центробанк является независимой структурой и туда нельзя вмешиваться. Так вот – невмешательство и привело к такому развитию событий», – заявил он в середине ноября, вновь потребовав от ЦБ снизить ставки.

Западные эксперты, напротив, рекомендуют турецкому ЦБ сыграть на повышение вопреки «неортодоксальной» позиции Эрдогана. Вскоре после попытки переворота под угрозой обвала ставка уже повышалась с 10 до 12,25%, что на время сдержало девальвацию. Но одновременно правительство приняло решение расширить государственные гарантии для бизнеса, и в экономику поступило порядка 50 млрд лир новых кредитов. В то же время у турецких компаний накопился немалый объем валютных займов, оцениваемый в 300 млрд долларов, так что очередной виток девальвации создал новую серию проблем не только для населения, но и для бизнеса.

В конечном итоге Банк Турции на заседании в четверг принял решение повысить учетную ставку на символические полпроцента, сославшись на повышение уровня инфляции. Однако позиция турецких властей по накачке экономики кредитами от этого, конечно, никуда не денется. «Деньги должны быть дешевыми, они должны быть в избытке и легкодоступными», – заявил в интервью Bloomberg министр экономики страны Нихат Зейбекчи.

Параллельно Эрдоган, несмотря на новый этап падения лиры, продолжает продвигать свою давнюю идею – переход на торговлю в национальных валютах с главными союзниками Турции. В конце прошлого года он обратился с таким предложением к руководству России, а в нынешнем октябре – к девятому саммиту организации «Исламская восьмерка» (помимо Турции в нее входят Бангладеш, Египет, Индонезия, Иран, Малайзия, Нигерия и Пакистан). «Нашей целью должно стать увеличение уровня торгового оборота со 100 млрд до 500 млрд долларов. Для этого мы должны перейти на расчеты в национальных валютах. Нет никакой необходимости подвергать наши экономики давлению со стороны доллара и евро», – заявил тогда он.

«Торговать в национальных валютах сейчас не очень рационально: их все равно придется сбрасывать и уходить в резервные валюты, чтобы фиксировать прибыль и чтобы ее не съела инфляция, – возражает Эрдогану Василий Колташов. – Турецкая лира нуждается в международной поддержке, чтобы кто-то продавал доллары, закупал турецкие товары за лиры и даже держал какую-то часть средств в лирах. В этом президенту Турции видится средство стабилизации национальной валюты, поскольку он понимает, что внутренние ресурсы стабилизации исчерпаны. Но это лишь желания – реальность совершенно иная, поэтому лира будет, видимо, падать и дальше, что может привести к обострению социальной напряженности».

Вторая волна глобального кризиса 2014–2016 годов показала, что Турция – это маленькая и поэтому неустойчивая экономика, которой нужно искать внешнюю опору. «Именно поэтому Эрдоган был вынужден помириться с Россией и активно искать теплых отношений с Китаем, несмотря на весь свой паноттоманский пафос», – резюмировал эксперт.