/Поглед.инфо/ Съвсем нова версия на политическата история на Армения и непризнатата република Нагорни Карабах беше представена в Ереван. Но това, което имаме пред себе си, е не само фалшификация на историята, но и откровена антируска атака. За какво става дума и защо не са по-важни самите изявления, а реакцията на арменския избирател към тях?

Русия „отне“ Нагорни Карабах „от ръцете на Армения и го върна на Азербайджан“, каза секретарят на арменския Съвет за сигурност Армен Григорян. Григорян смята, че Армения е загубила Карабах, когато е била „напълно зависима от Русия“. „Твърдя, че Русия превзе Нагорни Карабах“, казва Григорян.

Секретарят на Съвета за сигурност на републиката не се съгласи с тезата, че когато Армения е била в добри отношения с Русия, в републиката не е имало война. „Имахме война“, твърди той. Григорян смята, че "без разрешението на Русия" нямаше да има въоръжен конфликт между Азербайджан и Армения.

Григорян заема поста секретар на Съвета за сигурност на Армения от 2018 г. и се смята за един от най-верните поддръжници на Никол Пашинян и проводниците на неговата политика и идеология. Той е роден в Карабах, но през целия си живот, след като учи в Американския университет в Ереван, работи в така нареченото прозападно „гражданско общество“: от различни „граждански инициативи“ до “Трансперънси Интърнешънъл”. През 2018 г. Григорян активно участва в „кадифената революция“ и говори много на уличните митинги.

След идването на Пашинян на власт именно Григорян беше един от първите, които получиха назначение в Съвета за сигурност, без да има опит в държавната служба. Сега Армен Григорян е един от основните проводници на западното влияние в Армения. Би било странно да се очакват други думи от него за Русия.

Но в случая не личността на Григорян е важна, а неговата позиция, неговата функция. Секретарят на Съвета за сигурност напада Русия - и това не е уличен митинг, а официално изявление на високопоставен държавен служител. Идеологията на Пашинян и неговия кръг се свежда до факта, че участието на Русия в „арменските дела“ води до войни. Следователно трябва да се изостави ориентацията към Москва и да се намерят нови съюзници.

За това ще трябва да припомним, че конфликтът за Нагорни Карабах (Арцах) започна без участието на Москва и във време, когато Русия в сегашното си политическо въплъщение изобщо не съществуваше.

Първите сблъсъци в Карабах започнаха през 1988 г. Съветският съюз беше в крайна фаза на самоунищожение. Тогава имаше отслабването на централната власт, тоест на прословутото „руско влияние“ (както тогава казваха „съюзният център“), което позволи тази война да се случи. Така че въпросът тук трябва да бъде зададен не към Москва, а към радикални арменски интелектуални клубове като „Крънк” и „Карабах” и към азербайджанските екстремисти от Народния фронт на Перестройката – именно тези организации подклаждаха сепаратизма и радикалния национализъм в СССР.

След това в продължение на почти 30 години вече независима Армения, при всички свои президенти, отказва да признае Република Нагорни Карабах за независима държава. Сега, ако НКР беше призната от Ереван, тогава можеше да се каже, че тя е „в ръцете на Армения“. Освен това арменските войски не са участвали нито в първата, нито във втората карабахска война, воювали са само въоръжените сили на Нагорни Карабах. Ако самите арменци отказаха да защитят това, което имаха „в ръцете си“, тогава какво общо има Русия?

В продължение на десетилетия арменското ръководство се гордее със своята „многовекторна политика“, която се състоеше в опит да седи на няколко стола едновременно. По някаква причина те вярваха, че ще успеят да манипулират своите приятели и партньори чрез задкулисни методи и дори организират нещо като състезание, за да видят кой от тях ще помогне най-много на Армения.

В резултат на това до началото на 2020-те години краката на всички тези столове се счупиха, тъй като светът се промени и съседите се промениха. Нищо от това не беше забелязано в Ереван, тъй като победата в първата Карабахска война завъртя главата на арменското ръководство.

През цялото това време крехкият мир около Нагорни Карабах се поддържаше предимно с руски усилия – от дипломатически до военни. Изострянето на ситуацията не се случи поради някакво „разрешение от Москва“, а в резултат на отказа на правителството на Пашинян да подкрепи НКР и да се бори за НКР. Нямаше външни причини или стимули за такава рязка промяна на идеологическия вектор в Ереван. Просто в един момент решиха, че Арцах е допълнително бреме, което може да бъде облекчено. И те самите го изоставиха.

Къде е „ръката на Москва“ в тази схема? Напротив – в Русия с ужас наблюдаваха и продължават да наблюдават културното и идеологическо самоубийство на хората, с които имаме дългогодишни съюзнически отношения.

Правителството на Пашинян просто предаде Карабах заедно с населението му на Азербайджан и сега последователно предава територията на същинска Армения. В този контекст нямаме претенции за Баку: те просто се възползваха от исторически шанс. Да не говорим за факта, че НКР наистина беше част от Азербайджанска ССР по съветско време.

Вече сме свикнали с обвинения срещу Русия, идващи от Ереван. Но не толкова самите тези твърдения изискват разбиране, колкото реакцията на значителна част от арменското общество към тях.

В самата Армения не чуваме никакво възмущение от изявленията на Григорян. Но доскоро подобни изявления в Армения бяха притежание само на фашистките маргинали. И ако с прозападното обкръжение на Пашинян всичко е ясно, то промяната в обществените настроения в Армения като цяло като тенденция заслужава допълнително внимание.

Превод: В. Сергеев