/Поглед.инфо/ Москва е готова за диалог с неприятелски настроените държави. Но има едно условие. Ако бъде пренебрегната, Европейският съюз може да се окаже встрани от глобалното развитие. Каква ще бъде новата международна общност?

Задънената улица за Запада

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг наскоро заяви, че конфликтът в Украйна най-вероятно ще приключи с преговори, но първо е необходимо да се осигури на Киев възможно най-силната позиция. Заместник-ръководителят на Държавния департамент на САЩ Кърт Кембъл на свой ред заяви, че намаляването на помощта за Киев би било провал за сигурността както на Европа, така и на Индийско-тихоокеанския регион.

„Приятелите и враговете на Вашингтон ще видят това като доказателство за американската политическа парализа, подкопаващо доверието в САК като гарант за сигурността“, обясни той. И отбеляза, че Китай, Русия, Северна Корея и Иран засилват координацията и сътрудничеството.

Тоест НАТО е съгласен, че руско-украинският конфликт е свързан с преустройството на системата на международните отношения.

Руският външен министър Сергей Лавров, говорейки на редовните Примаковски четения, проведени на 25-26 юни, подчерта: Москва иска само едно - от Запада да не идват заплахи.

„Нашите съседи от западния край на Евразия могат да се превърнат в един от центровете на възникващия многополюсен световен ред, някой ден те ще се опомнят и ще разберат пълната задънена улица и контрапродуктивността за себе си на курса, който следват под диктовката на Вашингтон“, каза той.

И призова за реформа на ООН. Съотношението на силите в света се промени значително, доминирането на западните страни в Съвета за сигурност изглежда несправедливо. Там трябва да бъдат поканени представители на Азия, Африка и Латинска Америка.

Лавров припомни, че Русия дълго време е изграждала външната си политика в европейската система за сигурност, но това не е довело до нищо.

БРИКС може да се превърне в локомотив на нова евразийска интеграция, смята министърът. И този процес трябва да бъде изчистен от „интриги и авантюри на външни играчи“. Например НАТО се стреми да развие своята инфраструктура в Азиатско-тихоокеанския регион под прикритието на АУКУС и привлича там страните от АСЕАН, Япония и Южна Корея. Това е неприемливо.

"Една трета от БВП"

Участниците в Примаковските четения се съгласиха, че БРИКС е важен елемент в преформатирането на международните отношения. Тази организация вече обединява половината човечество. Наскоро се присъединиха Египет, Иран, ОАЕ и Етиопия. А желаещите са много повече.

Задачата на БРИКС е да формира справедлив многополюсен свят. Но тук са възможни различни подходи.

Така първият заместник-председател на комисията по международни отношения на Държавната дума Вячеслав Никонов предложи отказ от разделението на развити и развиващи се страни. Западът, каза той, отдавна е спрял да се развива. „В края на XVIII век Китай представляваше една трета от световния БВП, Индия малко по-малко <. Това не са развиващи се икономики, а връщащи се на мястото си“, поясни той.

Индийският експерт Нандан Уникришнан възрази: Индия е в сложна икономическа ситуация и не може без западна помощ.

Никонов отговори: Индийските колеги скоро ще „преминат периода на илюзиите“ и ще разберат, че „Западът още не е помогнал на никого, а е ограбил много хора“.

На този фон бившият посланик на Египет в Германия, Австрия, Бразилия, бившият помощник на генералния секретар на ООН Рамзи Езелдин Рамзи предложи да се работи за укрепване на взаимното разбирателство в рамките на БРИКС.

Освен това според него организацията трябва да развива зелена енергия, тъй като тя е бъдещето, и търговски отношения, за да разклати монопола на долара и да минимизира заплахата от международни санкции. Това може да бъде улеснено от проекта „Един пояс, един път“, Северния морски път, коридора “Север-Юг” и други маршрути.

„Конкуренцията е полезна, но съперничеството е опасно и трябва да бъде избягвано, за да играе ролята на мост между Изтока и Запада“, заключи Рамзи.

Голямото евразийско партньорство

Сегашната международна ситуация изисква „широка консолидация“, каза генералният секретар на ОНД Сергей Лебедев. Това може да се постигне чрез развитието на ЕАИС, ОНД, АСЕАН, както и „стълбовете“ на евразийската интеграция - БРИКС и ШОС.

С него се съгласи вицепрезидентът на Националната академия на науките на Казахстан Зарема Шаукенова. „Трябва да развием многостранно сътрудничество. Да премахнем търговските бариери, да създадем нови търговски пътища.“ Трябва да участваме и в съвместни научни, образователни и културни проекти“, подчерта тя.

Вицепрезидентът на Руския съюз на индустриалците и предприемачите Елена Панина също смята, че проектът за голямо евразийско партньорство, представен от Москва през 2015 г., е по-актуален от всякога.

„Принципите, които колективният Запад се опитва да диктува на света, днес едва ли са приемливи Над 40 държави са под санкции, тоест всяка пета в света“, отбеляза той.

Заместник-ръководителят на ИМЕМО на РАН Сергей Афонцев смята, че проектът за голямо евразийско партньорство ще осигури хармонично сътрудничество, основано на собствените национални интереси. Сега най-независими са страните от Азия, в Близкия изток има значително повече проблеми.

„Не трябва да забравяме, че в Сирия има американски окупационни войски. От друга страна, има Египет, който може да служи като пример за уважение към националните интереси“, каза Афонцев.

А най-лошо е положението в Европа, където, с редки изключения, никой дори не си дава сметка за собствените си приоритети. Особено в Германия.

Както и да е, въпреки различните оценки на перспективите за развитие на евразийската интеграция, всички експерти изразиха увереност, че няма алтернатива на това.

Превод: В. Сергеев