/Поглед.инфо/ Френски интелектуалец от български произход и със запазено българско самосъзнание – това е Цветан Тодоров. Мислител, в онова старо и благородно значение на думата.

По силата на щастливи обстоятелства, той напуска интелектуално унилата България през шейсетте години на миналия век, за да се озове в Париж. По онова време Париж е интелектуалният център на света – средоточие на радикални идеологии и авангардни методологии. Да си създадеш име и да оставиш своя следа в историята на мисълта, точно в такова възвишено място и сред толкова забележителни личности, е истински интелектуален подвиг.

Пътят му върви от стриктните ранни занимания с литературна теория, семиотика, реторика... към все по-обхватна културологична и антропологична проблематика. Цветан Тодоров е не просто дълбок мислител, той е ангажиран интелектуалец, пристрастен изследовател на човека – това странно и дълбоко противоречиво същество.

Да бъдеш човек е „крехко щастие”, високо нравствено призвание, които лесно могат да бъдат провалени от мрака на историята, от силите на злото вътре в нас самите, от стереотипите, от конформизма... Затова Цветан Тодоров се връща към традициите на просвещенската хуманитаристика, към надеждите, които тя възлага на прогреса и към провалите и бездните, в които човеците ще се озоват.

Двадесети век е лист от биографията на човечеството. Това е векът на един жесток опит, век-предупреждeние. Цветан Тодоров се опита да прочете максимално задълбочено раните и поуките, който той остави по снагата на човечеството. Да завладяваш чужди земи е изпитание, да живееш с другите е предизвикателство, да оцеляваш в пределното е уникална съдба... Тодоров се опита да ни помогне да вникнем в колективните слепоти на вековете и в индивидуалните прозрения на миговете.

Рискът, жестокостта, вината, присъдата, самооправданието, отмъщението...

На кръстопътя на морала и историята, Цветан Тодоров ни завеща да бъдем мъдри.

Да се съпротивляваме на баналността на злото, да обуздаваме бесовете в нас, да построим света не сред „лоното на мрака”, а върху надеждите на хуманизма и принципите на хуманността.

Човекът е същество, което трудно и бавно разбира себе си.

Но не се отказва да го прави.

-----------

Проф. Валери Стефанов е доктор на филологическите науки, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", професор е по история на българската литература. Автор е на книгите "Имената на времето" (1988), "Разказвачът на "модерните времена" (1990), "Творбата - безкраен диалог" (1992), "Лабиринтите на смисъла" (1993), "Литературната институция" (1995) и др.

Информационна агенция БГНЕС изразява своя поклон пред личността на Цветан Тодоров, пред огромния принос на големия хуманист, мислител и творец. Поднасяме съболезнования за загубата на неговите близки.

София  / България