/Поглед.инфо/ В момента всякакви „политически експерти“ дават прогнози за преговорите между Путин и Тръмп. При това, когато стане въпрос за какво им е да говорят в настоящите реалности, убеденото въртене на очи се сменя с нечленоразделно блеене. Нека пробваме да разберем какво ще се обсъжда на закрити врати по същество, а какво пред публиката.

Общият фон, на който ще се състои срещата е добре известен. И на двамата лидери се оказва натиск, взаимодействията между държавите се намират на по-ниско равнище дори в сравнение с пика на студената война. Експертите и от двете страни достатъчно лошо си представят актуалния дневен ред на противоположната страна.

Икономическите връзки между нашите страни, строго казано, почти не са останали. Има отделни проекти, които са инициирани много отдавна. Те оттогава вървят по инерция, съгласно подписаните някога договори, но нищо ново не е предвидено на хоризонта.

Връзките във финансовия свят са значително по-крепки, отколкото изглежда на пръв поглед. Но те са опосредствани, нечетливи и разпилени то цялата глобална финансова паяжина. При това ударът, нанесен по една нейна точка, мигновено се усеща по целия свят. Пример са санкциите, наложени по „Русал“ незнайно защо. Струваше ни се, къде е „Русал“ и къде са САЩ. Но всички борси реагираха мигновено. Инвеститорите, в частност американските, понесоха загуби, цената на метала хвръкна, където се срещна с прелитащия наблизо „Бойнг“, който се оплака, че не е ясно откъде за колко да купува сега суровината за производство на летящи обекти.

В някакъв момент мазнината в главите на американските експерти започна да се топи, отстъпвайки място на мозък. Те осъзнаха, че удряйки по руснаците просто така, без подготовка, може да рикошира по собствената промишленост и финансова система. Както знаем, известно време след присъдата срещу „Русал“, Министерството на финансите на САЩ отсрочи до края на октомври прекъсването на договорите с компаниите. За това молеше преди всичко американският бизнес – молбите на нашия дори и в родината не ги слушат. Оказва се, че Русия не е толкова изолирана.

Разговорът обаче въпреки това няма да се получи - такива точкови връзки не са достатъчни. Техническите въпроси не са предмет на разговор между двама световни лидери. Невъзможно е да си представим Тръмп и Путин по някакъв начин да решават съдбата на Дерипаска или на Мъск.

Така че защо е всичко това? Каква е целта? Жужащите ни подсказват - Тръмп се нуждае от успех във външната политика. Той седна на масата за преговори с упорития човек-ракета (какво всъщност се случи е голям въпрос) и сега Путин поема щафетата. А там се провеждат промеждутъчни избори, на които Тръмп ще се добере с кошница бисквити и буркан със сладко, извини ме, с успехи в икономиката и външната политика.

На Путин му е нужна самата среща с Тръмп на равни начала, за да покаже, че той не е сам, не е изолиран и дори, о чудо, може да не влезе в Хага (Имам предвид съда).

Жужащите са обяснили всичко. С изключение на едно - защо трябва да вярваме в този остарял продукт на възпаления им светоглед.

Какво, според моето скромно мнение, се случва наистина? Всеки знае, че съществува хипотеза, че световната доларова система вече няма ресурси да запази господството си на планетата. И така, САЩ, като хегемон, са издухани. Някой смята, че тази хипотеза работи, някой се усмихва тихо. Взимам я като работна хипотеза.

Тръмп, изолационист в същността си, не може просто да вземе и ограничи влиянието на Америка на световната сцена. Той се страхува да не предизвика хаос. В САЩ искрено вярват, че без тяхна грижа всички мишки ще започнат да танцуват и да отнесат всичко на света. И най-важното е, че ще навредят на Америка. Това не може да бъде позволено – тя отново трябва да бъде направена велика. Много хора ще искат да забият нож в гърба на тръгващия си хегемон с условия на хаоса. Нека си спомним Ирак, Либия, Сирия. Американският режим унищожи жизнеспособните държави там. А унищожавайки ги, рязко съкрати своето пряко влияние, оставяйки след себе си руини, десетки хиляди трупове и политически вакуум, който днес се запълва от „Ислямска държава“.

Следователно хегемонът трябва да подготви оттеглянето си, като избере регионални лидери, между които могат да се разделят сферите на икономическо, политическо и военно влияние на планетата. На САЩ е нужно изтеглянето им да бъде предсказуемо и безопасно. Но не винаги нещата се получават така. Спомнете си бруталното убийство на американския посланик в Либия Кристофър Стивънс, който преди смъртта си беше изнасилен като Кадафи. Сега длъжностните лица в САЩ предпочитат да не си спомнят това - хегемонът се оказа толкова бездарен и слаб, че не успя да изведе представителя си.

Така че, зад затворени врати между Путин и Тръмп може да започне разговор за това, какъв регион може да се формира около руския център на сила. Или може би Русия ще бъде побутната да влезе в сферата на влияние на Китай, която, искаме или не, сега изглежда по-силна от нашата страна. Къде ще дадат Европа, изцяло или частично, лично мун не ме интересува много. Може да я оставят сама и на себе си. Кой ще бъде капитанът, все още не е ясно; от действащите актьори – със сигурност никой, въпреки че Макрон има минимални шансове. В крайна сметка това няма значение. В момента има много схеми за бъдещата регионализация на света и мнения кой ще бъде неформалният лидер на този или онзи регион. Ясно е, че Путин има опит и характер, за да стане такъв лидер и да поеме отговорност, точно както и Си Дзинпин. Не защото са толкова брилянтни, а защото другите „лидери“ са абсолютно безвкусни, несигурни и най-много на света боящи се от отговорност.

Тази хипотеза ще има голям брой отрицатели и ругатели. Но как тогава да обясни наскоро приключилата закрита среща на Болтън с английските депутати, подкрепящи Брекзит? Предполага се, че на тази среща Болтън е разказал, че Тръмп се отнася позитивно към излизането на Великобритания от Европейския съюз.

Също така, американският президент подготвя „сделката на века“ в Близкия изток. Основните участници ще бъдат Израел и Саудитска Арабия. Първоначално тези държави се планират да бъдат икономически свързани чрез осъществяването на големи инфраструктурни проекти. Като център на силата в Близкия изток вече неофициално е назначен Израел - неговата символична коронация се осъществява чрез прехвърлянето на посолството на САЩ в Йерусалим. Съдбата на Иран в този случай е тъжна, но това е отделен въпрос.

Оказва се, че Тръмп събира клуб от „изолационисти“ по целия свят. Защо ли? Предположението е изложено по-горе.

Както и да е, в близко бъдеще няма да знаем подробности. Най-важното ще остане зад затворени врати. Ще се подготвим за официална програма - обсъждане на световния тероризъм и регионалните конфликти, глобалното затопляне (или охлаждане - не помня какво е модерно този сезон), киберсигурността и намаляването на въоръжението.

Официалният дневен ред ще доведе до окончателно комюнике, което не обвързва никого с нищо. Видяхме такъв шедьовър на дипломатическата бюрокрация скоро след срещата между Тръмп и Ким. И съобщението за резултатите от преговорите между Путин и Тръмп няма да бъде нищо повече от димна завеса за началото на процеса на разработване на решения, които в бъдеще ще засегнат съдбите на света.

Превод: Поглед.инфо