/Поглед.инфо/ На пазара на въглеводороди сега съвпаднаха няколко фактора. Всички те са удачни от гледна точка на интересите на производителите на петрол. Тук го има и геополитическия фактор, има и производствени фактори. Често те са близки един към друг.

Що се отнася до производството – още в началото на 2017 г. заработи известната сделка „ОПЕК Плюс”. Тя влияе положително на пазара, защото всички очакваха, че участниците в нея ще започнат да се мамят един-друг, а те доста дълго държаха на думата си и премахнаха определен обем предлагане на пазара. След това в играта влезе венецуелският фактор, там започна срив в добива. Изобщо това е един от парадоксите на съвременния свят – страната има най-големите запаси са петрол в света, но пълното разложение на управлението доведе до криза. Сега във Венецуела няма кой да работи, всички нормални инженери и управители да се разбягали един след друг и правителството никак не може да наложи някакъв порядък в отрасъла.

Що се отнася до геополитиката – тук огромна роля играят САЩ. За което голямо им благодаря. Владимир Путин бе прав, когато заяви,че ако Доналд Тръмп търси причините за повишаването на цените на петрола, то той трябва да погледне в огледалото. САЩ разгърнаха цяла кампания по блокиране на иранския износ. Напомням, че на 5 ноември в сила влизат американските санкции срещу Иран. Щатите заплашват с наказания всички купувачи на ирански петрол. Разбира се, това още сега се отразява на цената. Тоест спекулантите реагират на бъдещите събития, знаейки какво ще се случи на 5 ноември, знаейки, че САЩ сега натискат всички клиенти на ирански петрол.

Те разбират, че може да се спори колко петрол ще се изтегли от пазара, по това, че Иран няма да може да запази настоящето си равнище на износ е очевидно. Оказваният натиск е твърде голям. И Южна Корея, и Европа вече се отказват от покупки. Европейските компании бягат от Иран. Единствено Китай говори ясно, че ще продължи да купува ирански петрол. Но Китай не е единственият потребител на ирански петрол и това също влияе на цената му.

Трябва да се каже, че самите САЩ всъщност в не по-малка степен имат интерес от скъпия петрол. Тръмп мами, когато се опитва да сочи с пръст към страните от ОПЕК и че той няма никакво отношение към ръста на цените на петрола. Всичко това се обяснява с това, че в началото на ноември ще се състоят избори за Конгрес, а американският избирател, особено в щатите, където активно се използва личният транспорт, а следователно търсенето на бензин е високо, става много недоволен, че цените на петрола в Америка растат. В САЩ вътрешният пазар е много нестабилен, тоест когато световната цена на петрола расте, цената на бензин в щатите се увеличава.

И избирателят задава въпрос – защо бензинът поскъпва и Тръмп трябва да отговаря. Затова той измисли проста и разбираема конструкция, че за всичко са виновни страните от ОПЕК. Тоест той все някак ще накаже ОПЕК, когато ръцете му стигнат до него.

А защо САЩ имат интерес от високите цени на петрола. Всичко е просто – там продължава т. нар. „шистова революция”. Американските компании за относително кратък срок удвоиха добива благодарение на новите технологии и въвеждането в оборот на новите находища. Но добивът на шистов петрол е по-скъпо удоволствие от добива на петрол, да кажем, в Западен Сибир или дори от традиционния добив в старите находища в Тексас.

Ако световната цена се намира на равнище 50-60 долара на барел, инвеститорите се съмняват дали си струва да влагат в американския шистов петрол. А когато цената му достигне до 80 долара, инвеститорите реагират много бързо. В САЩ вече имаше приток на инвестиции и те вече са ги изразходвали и сега са им нужни нови и бързи вложения, за да се произведе ново оборудване, да се наемат нови работници, да се строят нови петролопроводи.

Действащата инфраструктура не се справя с производството, нужни са нови вложения, а те могат да се получат единствено при високи цени на петрола, затова 80-85 долара за барел е прекрасен сигнал за инвеститорите, че шистовият добив може да даде бърз ефект. А на Тръмп това му е нужно, още повече, че настоящият американски президент е известен като лобист на въглеводородите, което не го крие.

В този план той се различава радикално от Барак Обама, който в края на своя втори мандат се превърна в „зелен президент” обещавайки да въведе отделен данък върху въглеводородите, да спонсорира зелената енергетика. Обама подписа и ратифицира Парижкото споразумение за климата, от което Тръмп, както помним, излезе. Излезе защото заема пряко противоположната позиция. Той смята, че зелената енергетика е лъжа и измама, че трябва да се залага върху въглеводородите и най-вече САЩ трябва колкото се може по-силно да съкратят зависимостта си от вноса на петрол.

Мнозина забравят, че щатите използват фантастично количество петрол и днес те са най-големия потребител на света. По този показател те се състезават с Китай. Това е огромен пазар. При това не трябва да се забравя, че САЩ са най-големия вносител на петрол в света. Сега задачата на Вашингтон е колкото се може по-скоро да увеличат добива си и да намалят зависимостта от доставчиците, преди всичко от Близкия изток.

Износът на петрол от САЩ не трябва да заблуждава никого, това е свързано с качеството му. Но ние говорим именно за нетото – равнището на доставките. Нали за тях понякога логично е по-изгодно да продават американския петрол в чужбина заради качеството ѝ, а срещу него да купуват допълнителен обем отвън. Ето такъв е американският фактор на влияние на световния петролен пазар.

Сега интересите на САЩ в тази насока са много сходни с руските. И това е огромно преимущество за нас. Може по различен начин да се отнасяме към конспирологията, но ние помним, че падението на цените на петрола, а също така и спада на руската икономика започнаха веднага след връщането на Крим. Затова една от хипотезите се заключва в това, че това бе провокирано от американците, тяхната съзнателна политика по снижаването на стойността на петрола, за да се нанесе съществена вреда върху руската икономика.

САЩ притежават възможността да манипулират цените по причина, че днес пазарът на петрол е много спекулативен, до физическо изпълнение там достигат едва 2-3% от сделките. Разбира се, основните пари се въртят в щатите и в това отношение манипулирането на поведението на спекулантите манипулира и курса на долара.

Но Тръмп вижда ситуацията по друг начин. Още през 2017 г. той спечели от повишаването на цените на петрола. На него, напротив, му е нужен скъп петрол, нали за него приоритет са националните интереси на петролния добив и той прави всичко цената да е удобна за тях. Сега това съвпада с нашите интереси и в това отношение цената от 85 долара за барел ни устройва, и дори както каза Путин, може би е дори височка.

Нали съществува и риска от ръста на цените до 90 и дори до 100 долара. В конюктурен план ние ще спечелим от това, но стратегически тя е проблемна. Тя е свързана с факта, че когато цената приближава 100 долара по света, особено в страните вносители започва истерията на тема: „ох, цената на петрола е отново скъпа, ние плащаме на руснаците, на арабите, не може така, дайте да развиваме зелена енергия, макар и скъпа, нека да плащаме за нея, но поне няма да сме енергозависими, а доставчиците с петролните си пари изграждат авторитарни режими.

Когато цената е окол0 60-70 долара, светът гледа спокойно на това. Когато е 80-90 се появява опасността да се използват тези стереотипи, които запълват медийното пространство. Затова практически всички производители са на мнение, че цената от 65-75 долара е добра, която позволява да се печели без да се изпада в паника.

Що се отнася до най-близките перспективи, то се разбира, че до 5 ноември цената на петрола ще си остане висока, а след това ще зависи какво ще се случи с Иран. Доколко чувствителни ще се окажат санкциите. Затова и сценариите тук могат да бъдат различни. В това число и радикални – например Иран в краен случай, ако се ограничат сериозно неговите доставки, може да нанесе ответен удар и да ограничи корабоплаването в Ормузкия пролив. За петролния пазар това ще бъде истинска катастрофа. Ако Техеран направи това, ситуацията ще стане непредсказуема и цената може да достигне дори до 150 долара.

Тук в цената ще влиза вече и геополитиката, която влияе на логистиката на доставките. Тъй като през Ормузкия пролив преминава колосално количество петрол, не само от Саудитска Арабия, но и от другите страни в залива.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели