/Поглед.инфо/ Многомилионният иск на Националния комитет на Демократическата партия на САЩ към Русия, асистентите на Доналд Тръмп и „Уикилийкс“ по повод възможните вреди, нанесени от тях по демократите по време на президентската кампания от 2016 г. на пръв поглед изглежда абсолютно безсмислен. Особено на фона на достигналото до задънена улица разследване на прокурора Мюлер и признанията на бившия директор на ФБР Коми за отсъствие на следи от руска намеса в американските избори. Всъщност този иск говори по-скоро за отсъствие на фантазия у демократите, отколкото за способност за трезва преценка. Демократите се движат по добре отъпкан път, който им носи добри резултати под формата на дискредитиране на президента Тръмп. И в същото време удължава живота на самото разследване, което няма да приключи с нищо.
Пише за политическо-пропагандистките маневри, които, колкото и да е парадоксално, се водят от Белия дом. Без неговото съдействие цялата тази кампания отдавна да бе приключила. По същество Тръмп се оказва в омагьосан кръг, в политически капан. Желаейки да докаже отсъствието в щаба си на каквито и да е отношения с Русия, той постоянно прави курса си по отношение с нея по-рязък и се хвали, че все още никой президент не е бил толкова твърд с Москва. И така фактически потвърждава думите на демократите, че „руснаците вредят на Америка, където могат“ и разбира се, не са можели да пропуснат президентските избори в САЩ. Щом руснаците наказват така, значи всички санкции, свързани с „поведението на Путин“ са оправдани. Въвеждането на новите санкции срещу Русия при тези обстоятелства, според демократите само потвърждава вината на републиканците, които се стремят така да скрият мащабите на своето „сътрудничество“ с Москва. Обкръжението на Тръмп, вместо да му помогне да се измъкне от мрежата, само ускорява тичането му по този порочен кръг. Получава се един вид тръмповски вариант на „Параграф 22“ – логическият парадокс, описан от добре известния едноименен роман на американския писател Джоузеф Хелър. А президентът на САЩ в много отношения сам способства за подобно положение на делата.
Привлича внимание и меркантилния характер на съдебния иск на демократите. В него, в частност, се твърди, че Русия няма право на имунитет от съдебното преследване, защото взломът в сървърите е нарушение на частна собственост, „кражба на търговски тайни и икономически шпионаж“. Навярно зад това се крият сметки за създаване на правна база за конфискации по отношение на руската собственост не само в САЩ, но и в другите страни. Подобен подход е по вкус и на много републиканци, в това число и в Конгреса. Инициаторите на иска са отчели това обстоятелство. Осъществяването на техните планове може да наруши много принципи на международните икономически отношения, но за „изключителната нация“ това, видимо, не е пречка. Руските собственици на американски акции и сметки в контролираните от Вашингтон банки многократно предупреждават за необходимостта от тяхната „евакуация“. Настоящата инициатива на Националния комитет на Демократическата партия на САЩ може би е последен сигнал. А след това наистина ще стане късно.
Възниква и въпросът за морала. Всичко, както и преди, се свежда до взлома на сървърите, а това, че при него са разкрити многочислени нарушения и злоупотреби в кампанията на демократите, се игнорира. При това не е доказано и самото проникване. Мнозина казват, че такова изобщо няма, а се е случило банално изтичане на информация от щаба на демократите. За това нееднократно заявяваше основателят на „Уикилийкс“ Джулиан Асандж. Срещналият се с него в посолството на Еквадор в Лондон конгресмен Дейна Рорабахер твърди, че Асандж има „физически доказателства“, че не е получил от Русия електронните писма на Националния комитет на Демократическата партия. Де да можеше някой да чуе този затворник!
Неслучайно, искайки щателно разследване, демократите не допуснаха никого до своите сървъри, включително и ФБР. Какви ли тайни още крият те? Ако всичко е било според закона, то от какво да се опасяват, нали изборите преминаха отдавна? И никой няма намерение да изследва партийната кухня на демократите, интересни са единствено обстоятелствата, свързани с провеждането на президентската кампания. Бившият представител на долната камара на Конгреса Нют Гингрич зададе напълно правомерния въпрос: защо демократите не дават на никого да прегледа сървърите, които, според тях, и без това са пробити? Самият Гингрич нарича тази ситуация с думата „бардак“.
Искът на демократите съвпадна с още едно събитие. Присъдата на наградата „Пулицър“ на най-известните и влиятелни американски вестници „Ню Йорк Таймс“ и „Вашингтон Поуст“. Тясната връзка между двете събития е очевидна. Поводът е осветяването от страна на изданията на „руската намеса“ в американските избори. И това, разбира се, е сериозен удар по репутацията на престижната награда. Досега тя се връчваше за сериозни, скрити от публиката проблеми от обществения живот на Америка. Но в случая вестниците не са разкрили нищо, те просто са предали без каквато и да е критика съмнителната информация, съставена в интерес на конгресни политически сили, която не е потвърдена. Премията е връчена за публикуване на поръчкови материали, което оскърбява достойнството на много от предишните лауреати, рискуващи в името на истината положение и дори живот. Отчасти ситуацията е сходна с присъждането на Нобеловата награда за мир на Барак Обама – аванс за възможните миролюбиви крачки в бъдеще, които така и не последваха. Както справедливо пише Моника Шоууотър, „изглежда, че сега наградата „Пулицър“ се връчва на тези, които мътят водата, а не на тези, които откриват истината“.;
Но защо китовете на американската журналистика, винаги претендирали за обективност, така откровено и с такива малки основания преминаха в лагера на едната от двете основни политически сили в страната? Отстъплението от собствените традиции не може да се обясни с връзките с демократите или с банални подкупи. Мотивацията на „Ню Йорк Таймс“ и „Вашингтон Поуст“, както и на много други американски медии са продиктувани от техните самостоятелни интереси. Президентската кампания от 2016 г., носеща антисистемен характер, нанесе удар по амбициите не само на Демократическата партия но и по американското медийно пространство. Тези, които бяха свикнали да се смятат за създатели на политически съдби, този път не се оказаха в състояние сериозно да повлияят на общественото мнение на Америка, нито да предскажат резултата от избирателната надпревара. Те може и да не преживеят подобен удар по престижа в условията на нарастващата конкуренция с интернет. Активно включвайки се в лова за Тръмп и неговите фантомни връзки с Путин, тези издания не просто помагат на демократите, но и се оправдават сами-себе си: ето –„мрачните сили“ са се оказали по-силни от „правдивата им дума“. Това не е просто оправдание, а трескав опит да си върнат миналото влияние върху обществото. Може би твърде късно.
Превод: Поглед.инфо