/Поглед.инфо/ Липсата на разбиране във Вашингтон на геополитическото превъзходство на Руския в Европа и в Близкия изток принуждава САЩ да извършват безразсъдни провокационни крачки, неумело маскирани под маската на „своевременната военна помощ“ към ЕК, която, както се оказва, изобщо не е нужна на страните от обединението.
На 7 юни 2018 г за пореден път . в Брюксел страните от НАТО ще започнат обсъждане на увеличаването на числеността на силите за реагиране до 30 хил. души. Освен тази безпрецедентна крачка ще бъдат определени плановете по отделянето на няколко стотин изтребители и съдове за въоръжените сили, създаване и развитие на военната инфраструктура, а също така обозначаване на водещата роля на Германия в тази насока. Всичко това допълнително ще доведе до колосално увеличение на силите на НАТО в Източна Европа с една цел. А именно да се демонстрира готовността на Америка да противостои на уж „агресивното поведение на Русия“ на международната политическа арена.
Ръководството на Алианса напълно изпълнява указанията на Вашингтон и вече е определило Москва като „основен противник“, срещу който е необходимо в съкратени срокове да се осъществи програма по създаване на „военна машина“ на континента, едва ли способна да сдържа военната мощ на Русия. Първите крачки в тази посока са направени: САЩ са предислоцирали бронетанкова бригада от Тексас и са я разположили на територията на Полша в рамките на операция „Атлантическа решимост“. Освен това Варшава ще получи от американците нови ракетни комплекси, радари и систуми за управление на огъня „IBCS“
Командният център на НАТО ще започне да действа в най-стабилната във финансовата политика Германия: строежът му се планира в град Улм. Постоянният натиск на САЩ спрямо Европейския съюз чрез изграждането на образа на „Кървавия Кремъл“, донесе своите плодове. НАТО в наистина започна да се опасява от „стремителна атака“ от страна на Москва, за последните години колосално засилила своя военен потенциал.
Да слезе на игрището с батковците не се стесни дори и скромна Литва, в страната на „русофобията на границата на абсурда“ планират увеличаване на военнослужещите на 7000 души, което ще изисква колосално бюджетно вливане в размер то 36 милиона евро към 2019 г. и около 108 млн. през 2024 г. Съмнително е, че в условия на реален конфликт тази източноевропейска държава ще може да устои дори и няколко дни, но фактът си е факт: стремежът да се засили напрежението в региона е налице.
За това свидетелстват множеството учения на Алианса в непосредствена близост от границите на Русия. Полша и Прибалтика провеждат маневри в рамките на военно-тактическите мероприятия „Саблен удар“, отработват завземането на Калининградска област като най-обособен регион на Русия, а също така с ликуване срещат чуждестранните кораби от 16 страни, провеждащи ежегодните военни учения на НАТО в Балтийско море.
Числеността на военния контингент на Алианса в Европа неуклонно расте въпреки гръмките заявления на САЩ, че желаят да наложат „позитивен и конструктивен“ диалог с Москва. По-рано ръководителя на Пентагона Джеймс Матис нагло излъга, че Вашингтон не се стреми да се конкурира с Русия и предложи край на конфронтацията. Но всъщност се получи точно обратното: САЩ открито демонстрират антируска позиция и нямат намерение да свалят куртката на „световен жандарм“ въпреки невъзможното съществуване на еднополюсния свят като такъв.
Риториката на Белия дом отдавна престана да съвпада с истината и стремежа към плодотворно сътрудничество между самодостатъчни и силни държави. Президентът на Русия Владимир Путин нееднократно заявява, че всеки опит на Вашингтон ще получи своя огледален отговор, а националните интереси на страната винаги ще стоят в основата на руската външна политика. Военният експерт Константин Сивков отбеляза, че Москва е открита за диалог и няма да търпи заплахи срещу собствения си суверенитет.
Напълно е логично да се предположи, че откритата позиция на Русия относно всестранното взаимодействие с предните държави на света отново ще се окаже незабелязано от страна на Вашингтон. САЩ са свикнали да водят политика на двойни стандарти: да говорят едно, а всъщност да извършват колосални стратегически грешки в стратегическите изчисления, които стават причина за още по-голямо неразбиране между Русия и Европа, принудена да играе по свирката на своя „голям брат“.
Превод: Поглед.инфо