/Поглед.инфо/ Уви, никой не знае какво мисли президентът. Той обвини южнокорейците, че мамят Съединените щати с паразитното си поведение, нарече Ким „умник“, с когото той би имал честта да се срещне, заяви подкрепата си за съюза (с Южна Корея – Бел. Пр.), каза, че Ким бил луд, опита се да прехвърли проблема със Северна Корея на Китай, отхвърли подкрепата си за съюза като безполезна, обеща да действа сам срещу КНДР. Кой чуждестранен лидер би повярвал, че президентът Тръмп би заел някаква позиция, каквато и да било позиция, и би се придържал към нея?

Северна Корея очевидно иска да бъде ядрена силa, която има способността да отблъсне Съединените щати. Държавният секретар Рекс Тилърсън се опита да успокои Пхенян относно намеренията на Америка. За съжаление обаче ще бъде глупаво от страна на Ким Чен Ун да повярва на обещанията, направени от Вашингтон. Вероятно ще го убедят само действия.

През последните дни държавния секретар Тилърсън започна чаровна офанзива, насочена към Корейската народнодемократична република (КНДР). Той каза, че Америка не е враг на КНДР и че Вашингтон не иска промяна на режима. Това означава, че Ким трябва да си отдъхне, да се съгласи да се откаже от своите ядрени оръжия и ракети и да започне едно красиво ново приятелство с Америка - точно както Муамар Кадафи направи през 2003 г. Добре, може би не Кадафи, но със сигурност върховният лидер на Северна Корея разбира какво имам предвид.

Проблемът е, че Ким почти със сигурност наистина разбира. И това не помага на държавния секретар Тилърсън или на администрацията на Тръмп.

Представете си какво означава да се запази династията Ким (понастоящем третото й поколение) в днешно време. КНДР продължава да бъде отчайващо бедна. Лошата реколта застрашава населението в селските райони с недохранване и трудности. Северна Корея е заклещена в дългосрочна конкуренция с Южна Корея, която има около четиридесет пъти по-голям БВП и два пъти повече население. Освен това Сеул е защитен от единствената суперсила в света, която рутинно управлява самолетоносачи край бреговете на Северна Корея и осъществява полети с бомбардировачи над градовете в Северна Корея. Пхенян е в приятелски отношения с Русия и привидно е съюзник на Китай, но вероятно нито един от традиционните му защитници ще спаси КНДР от вътрешен колапс или външна агресия.

Бъдещият напредък със сигурност включва някои икономически реформи, които Пхенян предприема. Но твърде голямата икономическа свобода може да подкопае тоталитарния политически ред. Китайската народна република (КНР) е готова да помогне, но Пекин не прави почти нищо безплатно. Ким иска да управлява независима нация, а не на практика една провинция на КНР. Каквото и да направи Москва, това вероятно ще се отрази на отношенията им с Америка, тъй като отношенията с КНДР са по-скоро средство за предизвикване на неудобство във Вашингтон, отколкото за постигане на положителен резултат. В крайна сметка Северът може да разчита само на себе си.

Ядрените оръжия и ракети очевидно са полезни за тази цел. Те със сигурност представляват едно сравнително евтино средство за защита, като се има предвид, че съвпадане на интересите на Република Корея и Съединените щати в областта на конвенционалните оръжия е невъзможно. Предупрежденията на политиците от Вашингтон, които се опасяват не толкова от нападение, а че ще им се попречи да атакуват КНДР без последствия, потвърждават стратегията на Северна Корея.

Съществуват и други причини, поради които Ким може би иска страната му да бъде ядрена сила - международен статут, възможности за добросъседско изнудване, укрепване на предаността на военните към семейната династия. Ракетите за далечни разстояния обаче имат смисъл само като средство за противопоставяне на Съединените щати. Ако Вашингтон не заплашваше Северна Корея, Пхенян би предпочел да зареже  хипер-силата някъде надалеч. Тъй като това не е така, Северна Корея логично иска да притежава способността да докара войната до прага на американците.

По този начин Тилърсън се надява да убеди лидера на КНДР, че няма от какво да се безпокои. Това е достойно намерение. Ако Ким се почувства в безопасност, той би се разоръжил и би прегърнал Чичо Сам. Или нещо такова.

Трябва ли Ким да вярва на държавния секретар Тилърсън? Нека не хвърляме вината върху секретаря, но дипломатите и подобните им от край време лъжат още от първите преговори. Може ли някой да си представи как държавния секретар вместо това обявява, че КНДР се намира на челно място в целевия списък на Америка за промяна на режими? В каквото и всъщност да вярва държавния секретар Тилърсън, той ще каже, че подкрепя мира.

Дори ако държавният секретар Тилърсън наистина разсъждава в тази посока, защо някой следва да вярва, че президента Доналд Тръмп мисли по същия начин? Двамата не са постигали съгласие по редица въпроси - относно подхода към Европа, значението на ядрената сделка с Иран, вината сред враждуващите държави от Персийския залив. В качеството си на президент Доналд Тръмп може да определи курс на политиката по свой избор. След като вече е заплашил с война и е говорил за изпращане на въоръжени сили в региона, президентът лесно може да преодолее своя държавен секретар и да избере война.

Уви, никой не знае какво мисли президентът. Той обвини южнокорейците, че мамят Съединените щати с паразитното си поведение, нарече Ким „умник“, с когото той би имал честта да се срещне, заяви подкрепата си за съюза (с Южна Корея – Бел. Пр.), каза, че Ким бил луд, опита се да прехвърли проблема със Северна Корея на Китай, отхвърли подкрепата си за съюза като безполезна, обеща да действа сам срещу КНДР. Кой чуждестранен лидер би повярвал, че президентът Тръмп би заел някаква позиция, каквато и да било позиция, и би се придържал към нея?

Освен това севернокорейците със сигурност знаят за силната военна партия във Вашингтон, чиито членове играят маорски бойни танци всеки път, когато се появи възможен конфликт на хоризонта. Сенаторите Джон Маккейн и Линдзи Греъм говорят за вероятността от война. Последният заяви, че очаква от президента Тръмп да действа, ако Пхенян не се предаде. Дори ако КНДР се откажат от своите ядрени оръжия, американските политици може скоро да се върнат към пропагандирането на военни действия. Само няколко години преди свалянето на Кадафи Маккейн и Греъм вечеряха с либийския лидер в Триполи и предложиха чуждестранна помощ като отплата за неговото сътрудничество срещу „Ал Кайда“. Скоро след това те настояха за военни действия за свалянето му от власт.

Не е достатъчно да вярваме, че президентът Тръмп няма да промени позицията си, без значение дали ще направи това под натиск или не. Президентът Джордж Буш сключи сделка с Кадафи, след като свали от власт лидерите на Афганистан и Ирак. Но Буш удържа на думата си и остави Либия на мира.

 nationalinterest.org


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели