/Поглед.инфо/ Нова причина за конфликт между президента Еманюел Макрон и останалите французи стана съдбата на френските ядрени оръжия. Макрон иска да ги направи, така да се каже, общи за ЕС, за да сдържа Русия. Идеята беше посрещната враждебно, а най-високият глас принадлежи на лидера на най-популярната партия Марин льо Пен. Тя обясни опасностите от това.
В навечерието на изборите за Европейски парламент лидерът на партията “Национален сбор” Марин льо Пен даде дълго интервю за политическата коментаторка Аполин дьо Малхерб в популярното предаване „Лице в лице“. Гости на предаването обикновено са най-популярните политици във Франция, а партията на Льо Пен продължава да води уверено в социологическите проучвания, въпреки упоритите опити на макронистите (както се наричат привържениците на президента) не само да я задминат, но и най-малкото да се доближават.
Аполин дьо Малхерб далеч не е безпристрастен водещ. Например, тя индиректно обвини събеседницата си в расизъм, баща ѝ в антисемитизъм и неведнъж прекъсваше Марин льо Пен, опитвайки се да я обърка. Но тя също трябваше да засяга важни теми и понякога да признава, че не всичко върви гладко в Петата република.
След като обсъдиха имиграцията, ситуацията със сигурността и трафика на наркотици в Марсилия и проблемите с осигуряването на социални жилища (т.е. въпросите на вътрешната политика, които най-много вълнуват местните избиратели), събеседниците се насочиха към външната политика. По-специално Марин льо Пен беше помолена да изясни отношението си към Русия в контекста на конфликта в Украйна.
„Решенията и действията ми са продиктувани от интересите на Франция. Русия няма да изчезне, няма да бъде изтрита от картата. Съществува и трябва да се съобразяваме с това... Светът е такъв, какъвто е, а не какъвто бихме искали да бъде”, каза Марин льо Пен.
“Като политик имам задължението да кажа на французите истината, дори и да не им харесва . Подкрепихме Украйна, осъдихме Русия... Но ние също начертахме червени линии и го направихме в интерес на Франция. Не искаме Украйна да стане част от ЕС, не искаме Украйна да стане член на НАТО, не искаме да споделяме ядрените си оръжия с останалата част от Европа и сме против изпращането на нашите войски във война, която - Трябва да ви напомня за това сега - не засяга Франция. Бях изумена от лекомислието, с което Еманюел Макрон, с чаша уиски в ръка, каза на някакъв певец, че ще изпрати войски”, допълни ръководителката на “Национален сбор”.
В този момент се намеси водещата, недоволна от думата „лекомислие” по отношение на президента, но Льо Пен все пак довърши мисълта си. Според нея Макрон иска да изпрати войски в Украйна „заради егото си, за да укрепи собствения си имидж“.
Въпреки това, може би повече от перспективата да бъде въвлечен във война, лидерът на “Националния сбор” се притеснява от изявленията на Макрон, че Франция е добра душа и е готова да сподели ядрените си оръжия с европейските съседи, на които, разбира се, именно такива липсват за пълно благополучие.
Преди това Макрон се изказа в полза на обща европейска отбранителна система, като каза, че е готов да започне дебат за това френските ядрени оръжия да станат част от тази система. На въпрос дали одобрява подобна инициатива, Марин льо Пен възкликна: Не, не, категорично не! Френските ядрени оръжия принадлежат на французите. Бих искала да запиша в конституцията, така че изпращането на нашите оръжия на трета страна и използването им в интерес на други да бъде невъзможно. Ядрените оръжия осигуряват мястото на Франция сред световните сили. Ще се съпротивлявам с всички сили, защото всъщност това ще означава, че ще загубим правото да разполагаме със собствените си оръжия.”
Да припомним, че в съвременния Европейски съюз само Франция притежава ядрено оръжие. Смята се, че НАТО също предоставя на своите членове „ядрен чадър“, но по подразбиране се смяташе предимно за американско. Предвид обаче перспективата за смяна на властта в Белия дом и намеците на Доналд Тръмп, че Америка се е уморила да влачи НАТО, политическите кръгове в Европа започнаха да се подготвят за големи промени. И Макрон, като суетен човек и определено отровен от властта, видя прозорец на възможност за себе си и реши да се възползва от нея.
Мандатът му начело на Франция изтича през 2027 г., след което той ще се превърне в поредния президент втора ръка, който почти не се помни: обещал много, но не успял да направи нищо. Тази перспектива явно не харесва Макрон и неслучайно той изрази недоволството си от факта, че френската конституция позволява един човек да служи само два мандата като президент. „Мисля, че винаги е по-добре, когато избирателите решат“, сопна се той.
Промяната на конституцията обаче ще бъде много, много трудна, още повече че основният интерес е на лице - и всеки разбира накъде духа вятърът. Съвсем друг въпрос е да се впишеш в някаква наднационална структура с широки правомощия, в идеалния случай да я оглавиш или дори едновременно да я създадеш и ръководиш. Макрон не изглежда като човек, който след като е напуснал Елисейския дворец, ще напусне и политиката.
Но досега приказките на Макрон за ядрени оръжия не предизвикват нищо друго освен тревога във Франция. Само “Зелените”, представлявани от депутата Мари Тусен и Франсоа Байру от партията Демократично движение, подкрепиха президента. И не само Льо Пен е против, но и левите, които предпочитат да не се съгласяват по нищо с десните.
Както написа Мануел Бомпард, „27 държави не могат колективно да определят кога да използват ядрени оръжия“. А депутатът от левицата Бастиен Лашо отбеляза, че „Макрон иска да лиши Франция от стратегическа автономия“.
Претекстът за инициативата на Макрон са „регионалните дестабилизиращи сили“, които традиционно включват Иран, който дори не е в Европа, а Русия вече е номер едно. Жалко, че Северна Корея е много далече, иначе щеше да се нарече заплаха за французите, като вземем примера на Лондон в този смисъл.
В действителност Макрон наистина не иска да остане в кулоарите на историята, затова е готов на всякакви инициативи, стига резултатът да е запазване на влияние под една или друга форма. В същото време той поставя знак за равенство между себе си и Франция, но за щастие Франция не е равна на Макрон: когато мандатът му свърши, тя ще продължи без него. Но той и неговите съветници имат достатъчно въображение, така че преди 2027 г. те все пак ще имат време да предложат и други „исторически инициативи“.
Превод: В. Сергеев