/Поглед.инфо/ Всички  средства са добри, за да се плаши западът с Русия:  жонглирането с изказвания и факти, пряката лъжа, измислените концепции на руската политика. И фантазията няма предел – вече повече от година продължава безпрецедентната кампания за търсенето на „руска следа“ в американските избори. На фона на толкова грандиозна лъжа, може да ни се струва малко, но симптоматично, че именно сега започнаха да изпадат някои устойчиви тухли на западната русофобия.

„Русия обмисля планове за завоюването на Европа и за това има документални доказателства“ – тази мантра е вече на две столетия. Менят се управниците на Русия, строят и дори нейното име, но руската заплаха остава плашило за западната публика. Петър Първи, Николай Първи, Йосиф Сталин, Владимир Путин – всички те искат да завладеят Европа.

Първо искат да я разложат отвътре, да я разделят, а след това руската армия да премине през нея.

Путин се насочи и срещу САЩ – вече е наложил свой президент на наивните американци.

Смешно и болезнено е да се слушат такива брътвежи, а да се спори е безполезно. Остава единствено да се дочака, кога използването на „руското плашило“ ще престане да отговаря на интересите на западните елити или поне стратегическата вреда от него за тях ще стане по-голяма отколкото тактическите ползи.

При това прелистването на поредната страница от русофобската сага не е толкова лесно за нейните инициатори, нали те сами се оказват в плен на паяжината на собствените си лъжи. Махни едната и ще се скъса цялата нишка. Затова и разчистването на лъжите става постепенно и внимателно. Възможно е, че това, случващо се със западната русофобия през последния месец, свидетелства за началото на такъв процес на чистене.

Преди месец външният министър на Холандия Халбе Зийлстра загуби своето кресло, защото се изясни лъжата му за думите на Владимир Путин. След Крим Зийлстра, не оглавяващ МВнР, но в ролята си на депутат, нееднократно разказваше, как през 2006 г. Путин е заявил на него, докато е работил в голяма международна петролна компания, за плановете за възраждане на велика Русия чрез присъединяването към нея на Украйна, Беларус, Прибалтика и Северен Казахстан. След като бе заловен за лъжа, Зийлстра излезе в оставка.  Не се знае дали този случай е пример за следващата крачка по развенчаването на „руските приказки“, но тази седмица изданието Foreign Policy публикува забележителна статия.

Тя се казва „Извинете за изобретяването на „доктрината Герасимов“ и авторът ѝ е Марк Галеоти, британски аналитик и специалист по Русия и нейните служби. За какво се извинява той?

„Навсякъде могат да се намерят учени, експерти и политици, говорещи за заплахата, която „доктрината Герасимов“, наречена на името на началника на руския генерален щаб, представлява за Запада. Това е нов тип война, „разширена теория на съвременното водене на бойни действия“ или дори „представа за тотална война“.

Но има един малък проблем. Тя не съществува. И колкото повече си даваме вид, че тя съществува, толкова повече не разбираме истинския, но различен характер на предизвикателството, което Русия ни хвърля.

Смятам, че имам право да кажа това, защото, за моя досада, аз изобретих този термин, който оттогава започна да живее свой собствен разрушителен живот“.

Галеоти през пролетта 2013 г. просто дава това название – „Доктрината Герасимов“ в статия в личния си блог, в която обсъжда публикуваната малко преди това статия на началника на руския Генерален щаб. При това Галеоти се вълнува от посещаемостта на блога, затова и дава на статията гръмко заглавие.

„Блогът, както и всичко останало, е място за проява на суета. Разбира се, че искам да се чете. И така измислих термин за заглавие  - „доктрината Герасимов“, макар и тогава да бях отбелязал в текста, че тази фраза не е нищо повече от временно название и че не е точно доктрина“

Но след година се случват събитията в Крим и терминът на Галеоти започва собствен живот – „внезапно се оказа, че Герасимов наистина е описвал бъдещето“. Макар и за това самият английски аналитик и да напомня: в статията на руския генерал изобщо не става дума за руските планове:

„Герасимов говори за това как Кремъл разбира какво се случва по време на настъпването на „Арабската пролет“, „цветните революции“ срещу промосковските режими в съседните на Русия и страни и по-късно по време на украинския Майдан. Ставаше дума за това как да се води борба срещу подобни явления в страната, а не как да се подготвят“.

Така наречената статия на Валерий Герасимов и публикувана във вестник „Военно-промишлен куриер“ на 26 февруари 2013 г. под заглавие „Ценността на науката и предвиждането“ и с подзаглавие „новите предизвикателства изискват преосмисляне на формата и способността за водене на бойни действия“. Всъщност това дори не е статия, а откъси от речта на началника на генералния щаб на общото събрание на Академията за военни науки, което се провежда през януари същата година. На едно от заседанията Валерий Герасимов изнася доклад на тема „Основните тенденции от развитието на формите и способите за използване на въоръжените сили, актуалните задачи на военната наука по усъвършенстването им“, части от който са публикувани от „Военно-промишлен куриер“, а след това преведени на Запад на английски език и попаднали в полезрението на Галеоти. За какво говори ген. Герасимов?

„През XXI век се наблюдава тенденция да се размива различието между състоянията на война и мир. Войните вече не се обявяват, а започнали вървят не по привичния ни шаблон.

Опитът от военните конфликти, в т.ч. свързани с т.нар. „цветни революции“ в Северна Африка и на Близкия изток, потвърждават, че напълно благополучна държава за броени месеци и дори дни може да се превърне в арена на ожесточена  въоръжена борба, да стане жертва на чуждестранна намеса, да се потопи в хаос, хуманитарна катастрофа и гражданска война.

Разбира се, най-лесно е да се каже, че събитията от „Арабската пролет“ не са война и затова ние, военните, няма какво да изучаваме. А може би е точно обратното: именно тези събития ще бъдат типичната война на XXI век.

В своята реч пред военните Герасимов анализира случващите се събития по света и достига до съвършено справедливия, но още далеч за 2013 г. Банален извод:

„Самите правила на страната са се изменили съществено. Нарасна ролята на невоенните методи за постигане на политически и стратегически цели, които в редица случаи по ефективността си значително превъзхождат силата на оръжието“.

Акцентът на използваните методи на противоборство се смесват към широко използване на политически, икономически, информационни, хуманитарни и други невоенни мерки, реализирани със задействането на протестния потенциал на населението. Всичко това се допълва с военни мерки от скрит характер“.

Герасимов поставя логични въпроси:

„Що е това съвременната война, за какво трябва да се готви армията, с какво да бъде въоръжена тя? Само отговаряйки на това, ние ще успеем да определим направленията на строителството и развитието на въоръжените си сили в дългосрочна перспектива. За това е необходимо ясно да си представим какви форми и способи за използването им ще използваме.

… В последните конфликти се появиха нови способи за водене на военни действия, които не трябва да се разглеждат като изключително военни. Пример за това е операцията в Либия, където се създаде безполетна зона, бе използвана морска блокада, широко се използваха частни военни компании при тясното им взаимодействие с въоръжените части на опозицията“.

И макар и по-нататък в речта си и Герасимов да разсъждава още за много – от високоточните оръжия до „организирането на противодействия срещу диверсионно-разузнавателните и терористичните сили с комплексна употреба на всички силови структури на държавата“, да се говори, че началникът на Генералния щаб да е формирал дори и щрихи за някаква концепция или военна доктрина е невъзможно.

Затова и Галеоти съвършено честно признава:

„Доктрината Герасимов“ никога нищо не е означавала и сега не означава нищо. Време е да я оставим на мира“.

Да, но вече пет години Западът се занимава с доктрина, която я няма. Но какво не може да се направи с добра сензация. По-лошото за Запада е другото: терминът се използва не само при изготвянето на пропагандни плашила, но и за реална, сериозна аналитика за специалните служби и за ръководството на западните страни. Т.е. сами си измислиха за съществуването при руснаците на „разширена теория за съвременното воедене на бойни действия“, сами повярваха в нея и сами градят политика в съотвествие да отговарят на нея? Преувеличение? Не, но целият шум в статията на Галеоти не е в това, че той разказва за измислената от него глупост, а в това, че руснаците, оказва се, се занимават със съвсем други неща и опасността се крие в това. А Западът не знае това, а „невярното възприятие на действията на Русия ще доведе до неразбиране на заплахата и преценяването как да се разработи отговор спрямо нея“.

„Не трябва да се отрича, че Западът се сблъсква с многовекторна кампания на подривна дейност, внасяне на раздор и тайни политически „активни мерки“ от страна на Русия. Но думите оказват влияние. Привързаността към неточния етикет също ограничава и задава невярно направление на нашия опит да разберем и да противодействаме.

Преди всичко, не съществува единна руска доктрина. При всеки случай руската кампания е опасна именно защото в нея отсъства единен организационен принцип, да не говорим за контролиращ орган. Целта ѝ остава разделянето и деморализацията, но при това тя е опортюнистична, фрагментирана и понякога дори противоречива. В повечето случаи тя се осъществява от „политически предприемачи“, които се надяват да се докажат пред Кремъл“

Т.е. Галеоти описва нещо безформено, нямащо единен център, но страшно. Каква е страшната руска секретна машина за завземането на Запада, хибридът на ФСБ, Червената армия и парите на Кремъл. Това не се разбира, но не е военната заплаха.

„Не трябва да разглеждаме това преимуществено с военни термини… Герасимов говори за използването на подривни действия за подготовката на мястото на бойните действия пред нахлуване, а не за войната. Това са методи, които Русия използва в Украйна и които едва ли могат да се нарекат нови…

За Русия не може да става и дума за водене на война с НАТО, което представлява само по себе си коалиция на най-богатите демокрации, докато Русия може да се похвали единствено с икономика, сравнима с канадската и неприключила, доста скъпоструваща модернизация на армията, която вече участва в две войни“

На такава страна ѝ остава единствено да прибягва към това, което Джордж Кенън нарича „политическа война“, а именно да използва всички средства, с които държавата разполага с изключение на военните за да постига своите национални цели.

Така, ако подривната дейност, не е прелюдия към войната, а самата война, това сменя нашето разбиране на заплахата и нашия най-добър отговор за нея“.

Получава се, че няма военна заплаха от страна на Русия, а има заплаха от подривна дейност, за отговор на която Галеоти препоръчва на САЩ „да се съсредоточат на действия по контраразузнаването, осигуряването на медийна грамотност, борба срещу корупцията и отстраняване на разделенията в американското общество, създадени от Русия“.

Прекрасен съвет: да се отстрани разкола в американското общество. Как ще се отстрани, ако, според друга теория на конспирацията, именно руснаците са избрали Тръмп за американците? За тази измислица Галеоти вече не е никак отговорен – нейният автор, т.е. създателят на концепцията за „руското влияние над Тръмп“ е колективно целият американски либерален естаблишмънт начело с Хилари Клинтън. Има, впрочем, и изпълнител: бившият сътрудник на британските специални служби Кристофър Стийл, подготвил за Клинтън „доклад за Тръмп“, в който се съдържат множество всевъзможни слухове за това, какви компромат уж са събрани от Кремъл за милиардера.

Но Стийл не се разкайва за своята измислица, а и кой би му позволил това? Историята с „руското досие на Тръмп“ вече не просто е заела своето ключово място в арсенала на борбата на американския естаблишмънт с неизгодния му президент, но и става част от русофобската митология.  В нея съседи са и и „доктрината на Герасимов“, както и такива вечни ценности на русофобията като „Завещанието на Петър Велики“ или „писмата на Зиновиев“.

Най-знаменито е фалшивото „завещание на Петър Първи“ – то изплува във Франция преди 200 години. В него се цитира заветът на краля към своите потомци, как да постигнат световно господство. Да се завладеят не само Изтокът и Индия, но и постепенно цяла Европа. Ето два от заключителните пункта от него:

„Когато Швеция бъде раздробена, Персия победена, Полша погребана, Турция завоювана, армиите съединени, Черно и Балтийско море охранявани от нашите кораби, тогава предстои, под строга тайна да се предложи първо Версайски договор, а след това с Виенски да се подели властта над вселената. Ако някой от тях, обладан с честолюбие и самолюбие, приеме това предложение, което неминуемо и ще се случи, то ще го използваме за гибелта на другия, а след това ще унищожим и оцелелия, започвайки борба с него, в края на която не трябва да се съмняваме, защото Русия тогава мече ще притежава целия Изток и голяма част от Европа.

14.Ако и двамата откажат предложението на Русия е необходимо изкусно да се подпали между тях разпра и да ги изтощите във взаимна борба. Тогава Русия, възползвайки се от решителната минута, трябва да устреми своите отрано събрани войски срещу Германия и едновременно с това да изпрати два значителни флота, един от Азовско море, другото от Архангелск и със своите азиатски орди под прикритието на въоръжените Черноморски и балтийски флот. Излизайки в Средиземно море и в океана, те ще наводнят от една страна Франция, от друга Германия и тогава и двете страни ще бъдат победени, а останала Европа вече лесно и без съпротива ще падне.

Така може и трябва да се покори Европа“.

Този „документ“ е особено популярен в навечерието и в хода на Кримската война – трябва да се обоснове защо английските и френските войски се изпращат в Южна Русия. За да възпрепятстват вечния стремеж на руснаците да превземат целия свят.

Но, ако „завещанието“ е изобретение от началото на XIXвек, то за първи път е публикувано във Франция в края на 1812 г., когато Наполеон вече бяга от Русия, то „писмото на Зиновиев“ се появява през ХХ век.

Заради него се проваля уреждането на отношенията между СССР и Великобритания. В началото на 1924 г. за първи път дошлите на власт английски лейбъристи установяват дипломатически отношения със съветската власт, лятото е сключен търговски договор, но през есента в британската песен се появява писмо от Григорий Зиновиев към английските комунисти.

Григорий Зиновиев през 1924 г. е не само един от най-висшите ръководители на СССР, но и ръководи изпълнителния комитет на Коминтерна – щабът на световната комунистическа революция. Западът се плаши от плановете за завладяването на света от болшевиките, макар че всъщност тогавашните лидери на Съветската Русия вече почти и напълно да са изоставили надеждите си за продължаване на световната революция в европейските държави и основно са загрижени за укрепването на СССР.

Писмото съдържа призив към комунистите да засилят подривната работа в армията и флота, да обучат свои кадри за предстоящата гражданска война и поемането на властта.

Писмото е публикувано на 24 октомври, а четири дни по-късно на парламентарните избори управляващите лейбъристи губят от консерваторите. "Писмото на Зиновиев" изиграва важна роля в това. И как иначе – те, левицата, идеологически близо до комунистите, са приятели със страната, които планира преврат в Англия. Лейбъристката партия губи властта и договорите, сключени от правителството с Москва, никога не са ратифицирани.

Фактът, че писмото е подправен, е ясно от самото начало, така казват в Москва и в Британската комунистическа партия, но в Лондон още няколко години твърдят, че е автентично. В действителност, авторът на фалшификацията е белият емигрант Сергей Дружиловски в сътрудничество с известния разузнавач Сидни Рейли.

„Завещанията“, „писмата“ и „доктрините“ са само най-известните оръжия на борбата срещу Русия. И в идните години ще видим разобличаването на още неедин фалшификат.

Превод: Поглед.инфо