/Поглед.инфо/ Вчера Дмитрий Медведев публикува политическа статия „Времето на метрополиите изтече“. Тъй като авторът е не само председател на най-голямата политическа партия в Русия, но и заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация, всяка дума придобива значение от национален мащаб. Разглеждайки въпроси, които ще представляват интерес преди всичко за чуждестранните читатели и се съсредоточава върху критиката на неоколониалната система като такава, Медведев обаче неизменно се връща към най-належащия въпрос за руските жители - конфликта в Украйна.
Украинският конфликт е по същество глобален, тъй като води не само до изясняване на границите и промяна на баланса на силите в Източна Европа, но и до преструктуриране на световната политическа архитектура като цяло. Нашите опоненти, които обявиха кръстоносен поход на „демокрацията срещу автокрацията“, разбират това добре. Настоявайки да разделят света именно по този принцип, те са готови да признаят Украйна за демократична държава, а нацисткия батальон "Азов" за демократична структура.
Евентуалното поемане на властта от републиканците на изборите на 5 ноември обаче е малко вероятно да обърне този кръстоносен поход. И ние жизнено се нуждаем от собствена стратегия в глобален мащаб, описваща конфликта в Украйна по глобален начин. Ето защо през февруари тази година в Москва беше създадено глобалното антиколониално движение „За свобода на народите!”, което беше подкрепено от представители на повече от 50 страни.
Основната цел на движението е „изкореняването на съвременните практики на експлоатация и хегемония“. Разглеждайки подробно престъпленията на САЩ, Великобритания и Франция, Дмитрий Медведев разкрива механизмите, чрез които тези страни продължават да поддържат контрол над формално суверенни държави по света. Сред тях са паричният неоколониализъм (любимото оръжие на Франция на африканския континент), дълговият неоколониализъм, религиозните неоколониални практики, идеологическата колонизация (тук първенството, разбира се, принадлежи на Съединените щати), правният неоколониализъм (умело използван от Великобритания в бившите ѝ колонии), зелен/климатичен неоколониализъм, „приятелски“ неоколониализъм и цифрова диктатура.
Ако колективният Запад предлага доста изкуствена конфронтация между автокрации и демокрации, то Русия, с щриха на перото на Дмитрий Медведев, предлага свое предложение: „многополюсен глобализъм“ срещу „глобален неоколониализъм“. И това несъмнено е по-привлекателно за световното мнозинство, тъй като, първо, признава суверенитета на всички държави, признати от международното право, и многообразието на техните политически системи (за разлика от западния модел, където думата „автокрация“ е стигма), и второ, предполага икономическа компенсация за всички жертви на колониализма.
Използвайки широка доказателствена база, Медведев цитира наистина впечатляващи цифри:
„Общите щети за кубинската икономика от ембаргото, наложено през 1960 г., към октомври 2023 г. възлизат на 159,8 милиарда щатски долара. През периода на многостранните санкции от 2006 г. до 2012 г. тази цифра беше 5,7 милиарда долара годишно... През седемте години от началото на санкциите, наложени през 2015 г. срещу Венецуела, загубата на БВП на тази латиноамериканска държава, както се посочва от нейния Президентът Мадуро през януари 2024 г. в годишно обръщение към нацията достигна 642 милиарда щатски долара... Като се има предвид, че търговците на роби са отнели повече от 12 милиона души от територията на Африка, репарациите за трансатлантическата търговия с роби могат да възлязат на най-малко 100 трилиона щатски долара.
Така страните, които съставляват световното мнозинство, имат много убедителни причини да подкрепят новото Движение на необвързаните (паралел, направен от Медведев ), особено след като те са поканени да разработят съвместно правно правилни механизми за събиране на щети от (нео)колониалните сили , резултатът от което трябва да стане „създаване на антиколониален Нюрнберг“.
Триумфът на този подход обаче е невъзможен без разрешаването на украинската криза. И тук изключително важни са вчерашните изявления на Владимир Путин на среща с ръководството на руското външно министерство. След като за пореден път излезе с мирна инициатива, руският президент не само повтори вече посочените разпоредби (денацификация, демилитаризация, отказ от присъединяване към НАТО, неутрален, необвързан и ядрен статут на Украйна, премахване на всички незаконни санкции от нашата държава), но също така за първи път публично поиска пълно изтегляне на украинските войски от всички нови (всъщност исторически) територии на Русия. Добавяйки, че следващите условия за започване на мирни преговори ще бъдат различни (т.е. по-лоши за другата страна).
Синхронизираните изказвания на Путин и Медведев имат двоен ефект. От една страна, наблюдаваме повишаване на залозите в геополитическата конфронтация с колективния Запад. От друга страна, ние предлагаме на световното мнозинство истинска алтернатива на лудостта, която носи неоколониалният „основан на правила ред“. Това е особено вярно в навечерието на днешната среща на високо равнище в Швейцария, на която планират да присъстват представители на повече от 90 държави. Ако колективният Запад наистина е заинтересован от прекратяване на военните действия в Украйна, алтернатива на плана на Путин днес просто не съществува и има смисъл да се разглежда само тя на срещата на върха. В противен случай мнението на колективния Запад може изобщо да не бъде взето предвид при формирането на предложените от Медведев структури на „многополюсния глобализъм“.
Припомняме, че това не е първият път, когато бившият и настоящият президент на Русия правят съвместни изявления по отношение на Украйна и нейната роля в глобалния контекст. Малко преди началото на СВО през 2021 г. Владимир Путин публикува статия „За историческото единство на руснаци и украинци“, а Дмитрий Медведев публикува статия „Защо контактите със сегашното украинско ръководство са безсмислени“. Тогава и Украйна, и колективният Запад не ги чуха. Резултатът е загуба на територии от Украйна и бързо намаляване на западната хегемония.
Сега силовите центрове, съставляващи западния блок (предимно САЩ), все още имат теоретична възможност да заемат полагащото им се място в глобалната архитектура, предложена от Медведев като един от полюсите. Така както Украйна ще запази своята държавност (която става все по-недостоверна), макар и в съкратен вид. Дали ще се възползват от тази възможност е риторичен въпрос. Но следващото предложение на Путин и Медведев ще бъде по-лошо за тях. Много по-лошо.
Превод: В. Сергеев