/Поглед.инфо/ Всяка нация си има силните и слабите страни.

А тъй като Русия има отдавнашни глобални врагове (по тяхно собствено признание), то при анализа и реакцията спрямо тези страни, или качества на руснаците, тези противници могат здравата да ни навредят.

Могат, ако това не влизаше в пряко противоречие с техните стереотипи.

Врагът ни, слава богу, не разбира, че проблемите и бедите само стимулират руснаците.

А ни се струваше, че всичко е прозрачно, че на всекиго е известно, че руснаците не трябва да се натискат, а трябва да се задушават тихичко в лицемерно обятия, и ще се получи.

Или при тях мислещите в реални категории са нисък процент, или тяхната „система“ е устроена така, че адекватни съждения може да се изказват единствено от политици с приставка „екс“.

Или пък след победата ми, както те смятат, в Студената война и разпада на СССР техните сериозни аналитици сами са се оттеглили, някои са умрели, а нови и достойни по равнище не са дошли.

Или пък при тях преобладава стереотипът „съди всички според себе си“.

Един пример за това е безпрецедентната „атака“ на Запада срещу президента на Русия.

В това число щателните им усилия в търсенето на „активите“ на Владимир Путин, видимо, с цел ги използват като лост за влияние върху него.

Логиката на частната собственост така и не може да разбере, че по света няма активи на Путин.

Те може би смятат, че политикът непременно трябва да щипне нещо от държавата за старини и да го скрие за черни дин. И целият проблем се състои в това, че трябва да се потърси хубавичко.

Това е равнището на мислене на чиновник, който направлява строителството на околовръстното. Той прибира бюджетните пари за дебелината на асфалта, а след това цял живот се бои да не дойдат и да не го бутнат на хладно.

Путин не прибира пари и не ги складира в офшорки. Путин има един-единствен актив – това е цяла Русия.

Но това, изглежда, че е отвъд разбиранията им.

Но изведнъж, след речта на Путин в Мюнхен, се разбра, че унищожаването на Съветския съюз е местна, а не окончателна победа над Русия и врагът стана по-внимателен.

Макар и разбира се, мнозина на Запад да приеха заявлението на нашия лидер за необосновано – илюзията за собствените им победи винаги е била приятна.

И за всеки случай решиха да проверят аргументите на Русия за нейните претенции, още повече че в този момент и Мишка Саакашвили бе решил да се размърда.

В резултат се наложи неочаквано последният да се научи да яде вратовръзки на живо в ефир, което никак не зарадва Запада – не му стана жал толкова за скъпата вратовръзка, колкото му стана неприятно да се убеди в провала на собствената си политика.

САЩ и другите страни от НАТО се опитаха след това с помощта на информационното оръжие да превърнат руската победа в поражение, но постепенно всички започнаха да осъзнават, че е настъпила нова реалност.

А някои от враговете дори почти разбраха, че основното във войната не е оръжието, а решимостта да се отстояват своите права и интереси – това Русия го показа напълно.

И тази решимост, заедно с наличието на голям арсенал ядрено оръжие накара нашите противници още повече да се ускорят в изграждането на начини за вътрешно, подривно въздействие. Решиха да го пробват на най-близката страна – и ментално, и географски на Русия, фактически на нейната отломка Украйна.

Но и тук ги очакваше провал.

Опитът показа успеха на въпросното върху бивша Украйна и „неуспеха“ му спрямо Русия – защото се случи съвършено неочаквана реакция от нейното ръководство, под формата на потресаващото „отплаване“ на Крим и невъвеждане на руски войски след началото на войната в Донбас.

Започна нов етап от санкционните войни, заедно с продължаващата постоянно икономическа война.

Получи се такава политическо-икономическа каша:

САЩ се оказват замесени не само в разпада на СССР, което почти унищожава промишлеността на Русия, но и инициира санкциите, които след това възстановяват тази промишленост.

Вече на ново, по-високо ниво. Просто като следваме пътя на по-нататъшните опити да ни се навреди, нашите врагове създадоха ситуация, която принуди Русия да се мобилизира, да произвежда много видове продукти на вътрешния си пазар.

Това означава, че в отговор на санкциите на Запада ние бяхме принудени да въведем контра-санкции, като например хранително ембарго, и да преминем към заместване на вноса, не само в производството на хранителни продукти.

Налице е засилване на селското стопанство и на обработващата промишленост.

Има и ускорено адаптиране на индустрията и науката, за да се произведе всичко, от което зависи нашата сигурност: лекарствата, радиоелектронните устройства за военната промишленост,...

Това са много неща, няма как да си ги спомним всичките.

Ние отново трябва да станем самодостатъчни и тук не става дума за спускане на „желязната завеса“.

Именно продължаването на враждебните санкционни действия, а също така опасността от изземането на нашите пари под формата на американски трежърис, ни карат още повече да променим нашата икономическа политика.

Сега, накрая, повечето от горепосочените пари от се оттеглят вражеската икономика.

И „след“ съобщението:

"Инвестицията на ФНБ в „ЗапСибНефтехим“ се оказа много успешна и този комбинат се изгражда в град Тоболск. Проектът включва изграждането на пиролизна единица с капацитет от 1,5 милиона тона етилен годишно, около 500 000 тона пропилен на година и 100 000 тона годишно бутан-бутиленова фракция (ББФ), установки за производство на различни видове полиетилен и полипропилен с общ капацитет 2 милиона тона годишно.

По време на строителството на комбината изпълнителите, които извършват капиталното строителство, ще получат поръчки за общо 300 милиарда рубли, а при пиковото натоварване на строителната площадка ще се наемат до 16 000 строители едновременно. Изпълненият проект ще даде около 1000 нови работни места в самия комбинат, около 3 000 работни места в обслужващи фирми, нови работни места ще се появят в логистичните компании“.

Разбира се, това не са милиони нови работни места, но милиони се натрупват от много по-малки числа. Но най-важното в проекта е, че руските предприятия, които произвеждат продукти от полиетилен и полипропилен, ще имат възможност да не купуват суровини за валута, а думата „вносозаменяне“ ще бъде изпълнена с конкретен смисъл.

Нали това:

- Ще донесе на бюджета десетки милиони долари допълнителен доход

- Финансирането е структурирано така, че да осигури максимална защита и възвръщаемост на средствата.

- Доходността на вложенията на ФНБ в „ЗапСибНефтехим“ значително повишават средната доходност от американските държавни облигации, в които традиционно влага ФНБ за аналогичен период.

Шансовете за нашата победа в противостоенето срещу Запада растат.

Не без активната „помощ“ на самия Запад. Това е то диалектиката на настоящия момент.

Превод: Поглед.инфо