/Поглед.инфо/ Основният свидетел на обвиненията по адрес на Русия в използването на допинг Григорий Родченков се отказа от част от своите показания и това само по себе си е сензация и скандал. По мита за „държавната система за подкрепа“ на допинга в Русия бе нанесен колосален удар. Но какво значи това за цялата система на демонизиране на Русия, приета днес на Запад?

На сайта на Спортния арбитражен съд в Лозана е публикувана мотивационната част от оправдателното решение на тази инстанция по делото на руския скиор Александър Легков. По-рано той бе лишен от златния медал, завоюван от него на игрите в Сочи на ски-маратона от 50 км., а през януари на заседание в Лозана бе напълно оправдан. И сега стана ясно защо. И се изяснява, че „случаят Легков“ има значение не само за него лично, но и за десетките и стотици други руски спортисти, а и за целия руски спорт като цяло.

По време на разглеждането на делото на Легков бяха получени показанията на Григорий Родченков – бившият директор на Московската антидопингова лаборатория и основен информатор на УАДА, заминал преди няколко години в САЩ. Именно въз основа на неговите показания бяха приети най-скандалните решения на УАДА и МОК. В частност отборът на Русия не бе допуснат на Олимпиадата през 2018 г. И сега стана известно за какво е говорил и за какво не е говорил Родченков в Лозана през януари тази година.

На изслушванията в съда Родченков заяви, че никога не е давал допингови коктейли собствена разработка под условното име „дюшес“ на руските спортисти и не е виждал как го употребяват, а също така не е виждал спортисти или треньори да получават инструкции как да употребяват коктейла. Тези думи пряко противоречат на всичко, което той твърдя досега. Когато го помолиха да съобщи точния състав на „дюшес“, той заяви, че му трябват пет минути обяснение и в крайна сметка се въздържа от отговор.

Също така Родченков съобщи, че нито веднъж не е виждал руски спортист да е предавал предварително подготвена „чиста“ урина или руски спортисти да са манипулирали своите допинг-проби. След Родченков от своите предишни показания се отказа и професор Ричард Макларън – директор на независимата комисия на УАДА и автор на доклада за употребата на допинг в отбора на Русия:„В своя доклад не съм твърдял, че определени руснаци са участвали в допинг-схемата. Само казах, че може и да са участвали. Това не значи, че са нарушили антидопинг правилата“.

Какво може да се каже? Това е първото потвърждение, че допинговият скандал е просто част от антируската истерия, в която Родченков е лъгал преднамерено и преувеличавал? Да, и какво от това? Това, че в руския спорт без съмнение и да се използва допинг (както и във всички останали велики спортни държави), мащабите на употребата му и уникалността на Русия като страна нарушител бяха съзнателно раздути, а това се разбираше от всички нормални хора в страната.

И какво променя това, че Родченков дава заден ход сега, когато Русия няколко дни е била заклеймявана, след като не бе допусната на олимпиадата в Пьончан? Ще ни се извинят ли?

Разбира се, че не. Защото въпросът не е в допинга. Въпросът е в общата линия на демонизиране на Русия, която Западът засили след 2014 г. Да и преди това не оставахме без надзор, но след Крим започна просто вакханалия от обвинения.

В какво е виновна сега Русия. Уж за две химически нападения – собственото в английския град Солсбъри и за това на войските на Асад в предградието на Дамаск. Но и в двата случая няма доказателства. Още повече, по сирийския епизод вече се появяват потвърждения за обратното, тоест, че това е свързана с британските специални служби организация на постановъчна сцена с викове за „химически атаки“. Но кой го вълнува това? Никого. Санкциите срещу Русия във връзка със случая Скрипал са приети, ударът по Сирия е нанесен. По-нататък, след няколко години и месеци, пускай каквито искаш доказателства за невинността на Русия и за участието на западните специални случаи. Влакът е заминал.

Всички тези обвинения възникват на фона на общата линия по демонизирането на нашата страна.  Години наред се устройват фалшиви обвинения, натрупващи се едно след друго и заради тази планина лъжи обикновеният жител на Запада не може да види нищо истинско. Помните ли? Путин взривяваше къщи, разруши Чечения, затвори изтъкнатия предприемач Ходорковски, уби Политиковска, изнесе милиарди на запад, задуши свободата на словото, завзе Крим, помага на Асад да избива мюсюлмани в Сирия.

Всичко това са чудовищни лъжи. Но нали именно за това говорят вече години на Запад, учат ги да мислят, че варварска Русия се управлява от кървав тиранин. При това в последните години театърът на абсурда се е надминал сам себе си– Путин и Русия сега се обвиняват в намеса във вътрешните дела на западните страни. Всичко започна със САЩ, където ние уж сме повлияли на избора на Тръмп и продължихме с Великобритания, където Русия заложи на Брекзит. И след това последваха вече съвсем абсурдни „руски следи“ по цяла Европа, при това така, че дори и нямаше какво да се предяви.

Впрочем, да се чуди от подобни безпочвени обвинения може единствено този, които зле познава историята. Имаме работа с повторение на това, което Западът говори за Русия от векове. През XIX век царете са обвинявани в деспотизъм в страната и че унижават свободолюбивите поляци, че се месят във вътрешните дела на Европа. В съветски времена комунистическа Москва изцяло е обявявана за изчадие адово – приписвайки в резултат на нейната „ръка“ всички вътрешни противоречия.

Наистина в Европа целият ХХ век се води сериозна борба между левите и десните. И ако левите като правило се ориентират към Москва, то десните след 1945 г. към Вашингтон. Но никой не обвинява американците, че се месят във вътрешните дела на Запада. Напротив, пропагандата тръби как коварните руснаци подкопават отвътре демократичните страни.

В началото на 90-те години, когато СССР се разпадна, бяха разкрити много тайни. В частност, че американците са устройвали терористични актове, обвинявайки за това крайнолеви организации като „Червените бригади“. И какво, когато след няколко десетилетия изплува истината за операция „Гладио“ (в чиито рамки действат западните специални служби), това по някакъв начин повлия ли на възприятието на европейците на собствената им история в периода на Студената война? Какво, сега знаят ли, че с терор са се занимавали САЩ, а не СССР? Не, както преди са убедени в обратното – нали така ги учат в училищата и за това снимат филми в Холивуд.

Лъжите за Русия се трупат на Запад от векове. Не става дума за властите и още по-малко за народите – става дума за тези сили, които насочват идеологическият и геополитически дневен ред на Запад и за които Русия е неприемлива, опасна и вредна структура. Вследствие на своята невъзможност за контролиране, мощ и амбиции нашата страна винаги ще пречи на тези, които искат да управляват света и затова с нас ще се борят с всички достъпни средства. Сдържайки и обкръжавайки, изолирайки и демонизирайки. Независимо какъв строй и кой ръководител ще имаме. Иван Грозни, Николай Втори, Сталин, Брежнев, Путин – всички са изобразявани като заплаха срещу Запада като цяло или отделните му народи, срещу правата на човека и мира по целия свят.

Защо? Защото руснаците в представите на Запада съвсем не са хора.

Струва ни е странно, но обезчовечаването ни в САЩ вече е достигнало до такива дълбочини, че знаменитите думи от песента на Стинг, че „руснаците също обичат своите деца“ не са казани просто така.

Можем ли да накараме Запада да прекрати демонизирането ни? Можем ли да поискаме от Запада да бъде поне честен с нас – да не клевети, да не измисля откровени лъжи, да не изкарва черното бяло? Разбира се, че не. За тях ние сме чужди, а не е грях да измамиш чуждия, още повече, че „всички знаят колко са опасни и безпринципни тези руснаци“.

Но това не значи, че в отговор трябва да се учим на цинизъм и двойни стандарти от Запада, защото в такъв случай ще престанем да бъдем руснаци и себе си. Ние можем само едно, да не бъдем отново доверчиви идиоти в отношенията си със запада, тоест да се избавим от комплекса на низкопоклонство и подражание. И да наричаме нещата с имената им – лъжците-лъжци, а враговете-врагове.

Превод: Поглед.инфо