/Поглед.инфо/ Швеция разработва план за тотална мобилизация в случай на военен конфликт с Русия. В Стокхолм планират да удържат положението най-малко три месеца до пристигането на подкрепления – видимо, от НАТО, което се намира от другата страна на шведската граница (Норвегия, Дания и Германия). Доколко е реалистичен подобен план и защо ѝ е на Русия да завоюва Швеция?

Швеция възнамерява сериозно да обнови отбранителната си инфраструктура, готви се на преживее потенциалното настъпление на „неизвестен противник“. Планът за тоталната мобилизация на цялата шведска държава се разработва още по времето на Студената война но след разпада на СССР е замразен.

Според председателя на парламентарната комисия по отбрана Бьорн фон Сидов и началника на секретариата на комисията Томи Акесон, мобилизацията трябва да позволи на кралството да устои в случай на нахлуване най-малко три месеца, пише Defensenews.

„Ако сте член на НАТО и ви нападнат, другите членове ще ви дойдат на помощ. Това не се отнася до Швеция, затова и тя планира да мобилизира цялата страна, ако бъде нападната от Русия“, отбелязва изданието и добавя:

„Положението на Швеция от гледна точка на отбраната на страната изглежда непросто. От една страна, Швеция, редом с Финландия, остават единствените държави на Балтийско море, които и досега не са влезли в НАТО. От друга, географската форма на Швеция я прави силно уязвима за въздушни атаки“.

Впрочем, комисията е формирана миналата година и целта ѝ е полагането на основите за възраждането на т.нар. концепция за „тотална отбрана“. Концепция за това, че страната трябва да издържи три месеца, действа в годините на Студената война, а след това отива в историята. И сега тя се възражда. „Гражданската отбрана включва към себе си медицинска помощ, приюти, частни компании – всичко. Това е тотална мобилизация на страната и планиране на това как да се отправят всички сили на обществото за отразяване на потенциална военна атака“, заяви Акесон.

Главният редактор на военно-историческото списание „Балтфорт“ Юрий Мелконов от Рига не изключва, че шведският генерален щаб разглежда всички варианти на руското нахлуване: по въздух, през Финландия по море или дори пак през Финландия, но по леда на Ботническия залив в зимно време. Експертът напомня, че още по времето на Петър Първи преди 300 години руски десант акостира на територията на днешна Швеция.

„Руската войска под командването на Апраксин тогава достига на 150 км. от Стокхолм, до град Норчепинг, който е опожарен“, напомня Мелконов.

Сто години по-късно, в годините на управление на Александър Първи, руската войска също достига до шведския бряг, но вече пеша по леда през пролива Кваркен и Ботническия залив. Това става по време на Руско-шведската война от 1808-1809 г., която приключва с победата на Русия и в резултат на която Финландия преминава към нея.

Мелконов недоумява защо в Стокхолм сериозно обсъждат срока от три месеца. Той напомня, че съвременните конфликти се измерват не с месеци, а с денонощия. При това експертът е убеден, че сред шведите ще се намерят достатъчно, които при нужда ще са готови да защитят родината, да станат партизани, да живеят в пещери, да бягат по горите с автомати. „Шведските доброволци участват във Съветско-финската война. Шведите могат да се бият“, отбеляза той.

Първият вицепрезидент на Академията по геополитически проблеми и доктор на военните науки Константин Сивков е уверен, че шведският генералитет сериозно разчита с помощта на редовни войски да удържи територията си в течение на три месеца. Но той предполага, че хипотетичното нахлуване в най-населената южна част на Швеция ще отнеме броени дни.

Въпреки това в планинските райони шведските войници наистина ще успеят да устоят дълго време. Русия няма общи граници с Швеция. Като начало ще трябва да превземе Финландия. Т.е. влизането в Швеция ще се предшества от достатъчно дълъг етап – фронтова операция от 5-10 дни“, смята Сивков. Според него за пет дни Швеция ще успее да проведе пълна мобилизация, което ще ѝ позволи да създаде в планинските райони дълбока ешалонирана отбрана и да осигури сдържане на настъпващите войски.

Що се отнася до защитата от въздушни атаки, то кралското може да разчита само на своите малобройни ПВФ, затова и ефективността на тази защита може да е ниска.

Откъде всъщност у Швеция се е появила тази полубезумна идея – да се брани от Русия? Работата е в това, че антируските настроения в кралското са разпространени като цяло. Швеция традиционно остава в групата страни, най-негативно настроени към Русия. Ето данни от допитване на Transatlantic Trends от 2016 г.: 79% от поданиците на Швеция се отнасят лошо към Русия и този процент е по-висок, отколкото в Балтийските републики, които се намират по-близо до Русия.

Шведският публицист Матиас Йорансон, автор на книгата Bjornen kommer („Мечката идва“), по-рано разказа пред руски журналисти, че в страната се е наложил нещо като култ: жителите на страната от детство постоянно издирват руски подводници. Според него между 1980 и 1995 г. властите регистрират почти 6500 съобщения за руски подводници. Новият пик на „лова“ е отбелязан през 2014 г. Властите регистрират 300 сигнала от обикновените шведи за това, че „са видели подводница“. Наистина, в крайна сметка нито един такъв съд не е открит.

Мелконов признава, че в съветско време руските подводници наистина активно минават край шведската граница. „Но на съвременна Русия това съвсем не ѝ трябва, нали Швеция не се разглежда от нея като възможен агресор“, смята Мелконов. Още повече, че нито една страна няма повод да напада кралството.

Експертът от Рига преписва военната риторика на стокхолмските политици с ежедневната дейност на министерството на отбраната, което се нуждае от нов бюджет. „Защо получават тези пари? За да защитават родината. Да водят учения, да плашат местните“, напомня експертът.

Сивков смята, че в Стокхолм като цяло разработват „нелеп сценарий“, който дори и далечна връзка си няма с реалността.

„Русия дори и теоретично не е способна на това. Бойният състав на Балтийския флот е толкова малък, че най-много да прехвърли три батальона, което за нападение над Швеция е просто смешно“, отбеляза той.

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели