/Поглед.инфо/ Официална Анкара създава напрежение сред турците, както в Европа, така и в България, цената на което ще се плати от обикновените хора, казва заместник-главният редактор на двуезичния вестник „Седмичен обзор” в интервю на Десислава Пътева
Господин Хюсеин, дипломатическата криза между Турция и Западна Европа се изостря. Няколко страни блокираха опитите на турските политици да агитират в подкрепа на референдума, който може да даде повече правомощия на президента Ердоган, но с това само си навлякоха гнева на турския държавен глава. Можеше ли нажежаването на напрежението да бъде избегнато?
Първият съществен момент е, че кризата с Европа, в частност с Европейския съюз, Холандия, Германия и останалите засегнати страни, е контролирана. Какво имам предвид? В Турция тече предизборна кампания за предложените конституционни промени. В момента и най-благоприятните проучвания на социологическите агенции не показват, че предложените конституционни реформи ще бъдат приети на референдума 16 април. Самата Партия на справедливостта и развитието (AKP) и Ердоган почти всеки месец по няколко пъти правят социологически сондажи сред избиратели. Съпротивата срещу предложените промени е огромна.
Но има един много съществен момент. Гастербайтерите в Германия, които имат право да гласуват на предстоящия референдум в Турция, са 1,4 млн. души. Не са по-малко и тези в другите страни – в Холандия, в Австрия, във Франция и т.н. Трябва да се има предвид, че голяма част от тях подкрепят управлението на Ердоган и са привърженици на турския президент. Подкрепата за AKP и Ердоган сред гастарбайтерите в Германия и в другите европейски страни е почти 2/3, около 70%. Но проблемът е в това, че голяма част от тях, които имат право да гласуват, не са използвали своето право на глас на предишните избори. Техният глас може да се окаже решаващ, тъй като според някои социологически агенции референдумът може и да е „на кантар”. Ако тези гласоподаватели бъдат консолидирани и голяма част от тях застанат зад Ердоган и предложените от него конституционни реформи, референдумът би бил успешен за управляващите в Турция.
Вторият съществен момент се състои в изграждането на образа на външния враг. Защо е необходимо да се създаде той? Защото никак не е лесно да бъдат консолидирани, както самите гастарбайтери в посочените страни, така и тези избиратели, които се колебаят в Турция, но най-вече от тях, които са националистически настроени. Изграждането на образа на един застъпник за правата на турците, за правата на мюсюлманите, който се бори против тези, които са врагове, а именно – Европейският съюз и европейските държави, е добре дошъл. Така консолидирането на тези избиратели би било успешно.
Има и един друг момент, който убягва от погледа. Винаги, почти без изключение, Ердоган е печелил изборите с това, че се представя за жертва. Това се случва в момента и по отношение на въпросния референдум. В турските медии текат пропагандни материали, че Ердоган е успял да накара Европа да клекне пред Анкара. Турският президент провокира европейските държави като се насочва точно срещу най-болезнените теми за тях– свобода на словото, свобода на изразяване, човешки права. Това са същите теми, които в Турция са табу. Разбира се, като се създава образа на външния враг, който е против „силна Турция”, в страната действа една пропагандна машина, чрез която се внушава, че Турция става все по-силна, че Турция става световна сила. Пропагандира се, че е възможно тя да стане и единствена световна сила, но чрез налагане на президентска република. Точно затова се внушава, че въпросният външен враг – в лицето на европейските държави, се противопоставя на Ердоган и неговите министри да провеждат пропагандна кампания в тези страни.
Ще припомня, че през 2008 г. правителството на тогавашния министър-председател на Турция Реджеп Ердоган, приема закон, който гласи, че извършването на пропагандни действия извън турската територия е забранена.
Тоест той е погазил закона и своите собствени принципи.
Имаше и доста остри критики от тогавашните министри на Ердоган. Мисля, че беше 2012 или 2013 г., когато основният опозиционен лидер Кемал Кълъчдароглу беше правил кампания сред гастарбайтерите – в по-малък мащаб, разбира се, и без да се вдига такъв шум. Но тогава имаше остри критики срещу него – как е възможно лидер на основната опозиционна партия да нарушава турските закони.
На какво отдавате това, че турският държавен глава си позволи да нарече холандците „нацистки останки, фашисти”, а по-рано да коментира отмяната на митинги в Германия в подкрепа на референдума „нацистки практики”? Това не е ли опит да насажда чувство за историческа вина у европейските лидери? И не би ли следвало те да заемат по-категорична позиция спрямо Ердоган, а не само да определят такива изказвания като „нелепи, злобни и неправдоподобни”?
Разбира се. Първоначалните реакции на държавите – и на Холандия, и на Германия, бяха доста сдържани. Но след като бяха прекрачени абсолютно всички граници, както беше със социалния министър Фатма Кая, се наложи да бъдат предприети по-драстични мерки – тя беше обявена за персона нон грата. Турция, която преди една година пропагандираше, че всички турски граждани ще пътуват в Европейския съюз без визи, в момента е в такова положение, че нейният министър няма да може да посещава страни от Шенгенската зона. Това е ирония, която е трудно да бъде преглътната от обикновените избиратели, но в Турция за това не става въпрос.
Мерките спрямо вътрешната и международната политика на Ердоган и неговите крайни действия, които прекрачват абсолютно всички човешки права, трябваше да бъдат много по-крайни. Европейските лидери закъсняха в това отношение. Закъсня и реакцията на Германия преди около една седмица. Явно ще се наложи канцлерът Ангела Меркел да плати за непоследователната политика спрямо Турция. Ще платят и холандските политици. Всички те замениха своите ценности за интереси. Спогодбата за бежанците накара европейските лидери много удобно да си затворят очите за някои политики, които се провеждат в Турция – най-вече в сферата на свободата на словото, в свободата на изразяване, защита на човешките права и т.н. Сега Ердоган ги атакува точно в това поле и ги провокира да действат крайно.
Смятате ли, че вълната от протести, които последваха решението на холандските власти да изгонят от страната турския социален министър, беше организирана? На какво е символ свалянето на националното знаме от сградата на холандското посолство в Анкара и издигането на турския флаг на негово място?
Разбира се, протестите бяха организирани, не бива да имаме никакви илюзии за това. Турският външен министър, както и социалният министър, са били помолени от холандска страна да изчакат поне една седмица със своите митинги, защото в Холандия предстоят избори в сряда, на 15 март. Тоест, те са били помолени да изчакат да се уталожи вътрешнополитическата обстановка, след кото е било възможно да им бъде разрешено да агитират на холандска земя. Но явната провокация на Турция е налице, тоест конфликтът с Холандия е предизвестен и целенасочен. Навлизането в чужда територия, каквато винаги е територията на едно посолство, не става просто ей така. Това е крайна мярка и е невъзможно да се случи без знанието на съответните органи. Това е знак за целенасочена провокация. Ако турските власти имаха желание, в никакъв случай нямаше да допуснат провокатор да свали националното знаме на чужда държава.
Но основата цел на президента на Турция Ердоган е предложените конституционни реформи да бъдат приети, за което не се жалят никакви средства. От управляващите в Анкара може да се очаква всичко до 16 април. Действията им не могат да бъдат анализирани рационално, те са в противоречие с установените международни и дипломатически правила. Те ще се опитат всячески да консолидират своите гласоподаватели и да представят президента Ердоган като спасител, който може да направи Турция по-силна и да я обедини. Говоренето за демокрация, говоренето за човешки права, за свобода на словото, са проформа. Турските власти ще се опитат да провокират своите западни партньори и няма да се спрат пред никакви бариери.
Но каквото и да е решението на турските избиратели на референдума, след това изведнъж може да станем свидетели на рязката смяна на външната политика на страната спрямо Запада. Такава в определени моменти беше политиката спрямо Русия, спрямо Израел, които първо бяха обявени за врагове на турската държава, а после изведнъж станаха много близки, приятелски страни. Така че аз не очаквам сегашната ескалация между Турция и западните й партньори да влоши трайно отношенията им. Политиците правят своят политика и вероятно ще постигнат своите цели. Но главните губещи са турските граждани, които живеят в Германия, в Холандия, във Франция, в Австрия... Сегашните събития много трудно ще бъдат възприети от общественото мнение в страните, в които живеят. Те ще са тези, които ще бъдат маргинализирани и изтикани встрани. Защото навсякъде хората по принцип повече се интересуват от вътрешните политики на своята страна, отколкото от външната.
Засилването на религиозния фанатизъм и несъстоятелните териториални претенции към други държави влизат ли в арсенала на средствата, с които Ердоган поддържа духа на своите поддръжници?
Въздействието е според аудиторията, към което е насочено. Понякога се използват националистическите пристрастия, понякога – религиозните. За жалост това, до което се прибягва като средство, винаги е в полза на политиците, но е във вреда на идеите, вкрючително религиозните. При последния случай със западните партньори бяха употребени най-вече националистически мотиви. Но при необходимост Ердоган е в състояние да използва всичко – и националистическите чувства, и религиозните, и всякаква идеология. Не се свени да го прави и няма спирачки, образно казано.
Непрестанните дипломатически скандали няма ли да повлияят върху икономиката на Турция? Не си ли дава сметка Ердоган, че опитът на всяка цена да заграби цялата власт може да доведе до загуба на доверието към страната от нейните западни партньори – както политически, така и икономически?
Това е временна политика, до референдума. Разбира се, дотогава ще има определено напрежение. Ескалацията ще се отрази негативно на икономиката и най-същественият губещ ще бъде туризмът. Туристите от Германия и Холандия, които преди посещаваха Турция и бяха сред най-многобройните, вероятно няма да имат голямо желание да посетят страната отново при такова стечение на обстоятелствата.
Турският външен министър Мевлют Чавушоглу отправи заплаха, че действията на Холандия ще доведат до тежки икономически и политически санкции. Впоследствие министърът на икономиката Нихат Зейбекчи коментира, че Турция няма да налага икономически санкции, но стана ясно, че Анкара ще ограничи възможността на холандски военни самолети да прелитат през нейното въздушно пространство. За какво свидетелства това раздвоение в позициите на турските политици? Възможно ли е да се стигне до налагане на такива санкции?
Санкции със сигурност ще има, но смятам, че ще бъдат много ограничени. Турция не е в позиция да налага икономически санкции, нито на Германия, нито на Холандия. Икономическите показатели сочат, че инвестициите са в полза и на двете страни, а не на Турция. Миналата седмица държавна фирма - един от турските петролни гиганти, беше продадена на холандска компания. Това показва какво е съотношението. Дори и Турция да наложи санкции, ефектът ще е минимален. Но ако се стигне дотам – а дано да не се стигне, всичко ще тръгне постарому след 16 април. Според мен това е повече политическо говорене, политическа дипломация, която не смятам, че толкова ще повлияе чак толкова, нито на германските, нито на холандските инвеститори.
Ако Ердоган спечели референдума, той ще бетонира своята власт. Какво бихме могли да очакваме от него, като имаме предвид, че това ще му развърже ръцете още повече?
Ердоган ще стане едноличен лидер на Турция. Той и в момента е такъв и управлява еднолично, но чрез определени механизми, които в бъдеще биха могли да бъдат прекъснати. Но ако бъде приета конституция, която налага президентска република и дава всяка власт в ръцете на Ердоган, той ще бъде по-спокоен. Никой няма да има възможността да го контролира, нито пък да налага други механизми.
Как ще коментирате казуса с предизборната агитация от страна на министърa на труда и социалната сигурност на Турция Мехмет Мюеззиноглу да се гласува за една определена партия на парламентарните избори у нас? Каква е причината толкова демонстративно и провокативно Турция да се меси във вътрешните работи на България?
Преди всичко тази провокация не е от полза на българските турци, нито е от полза на онези български изселници, които живеят в Турция. Напрежението се усеща и в двете страни. Но една определена политическа сила, която има подкрепата и на Анкара и на Ердоган, явно си е поставила целта на всяка цена да влезе в българския парламент.
Предстоящите избори се представят като спасението на етническите турци и мюсюлмани в България, но само за тези, които гласуват за партията, която неофициално е подкрепена от Анкара. Политическите опоненти се демонизират, както и техните гласоподаватели. Това създава излишно напрежение сред българските турци и мюсюлмани, както у нас, така и в Турция. Не е допустимо една политическа формация да изгражда своята политика върху противопоставянето срещу ДПС. Тоест, тези, които не застават зад ДОСТ, не са турци едва ли не. Жалко е, че официална Анкара – в лицето на Ердоган и неговите министри, налага възгледа кои са „по-праведните”. Проблемът е, че в Турция се поставя под въпрос самоличността на тези, които не застават зад ДОСТ. Винаги, когато има подобно напрежение, цената се плаща от избирателите, от етническите турци в България.
Има ли опасност българската демокрация да бъде заплашена, щом у нас има партия, която е в близка връзка с друга държава?
Не мисля, че има такава заплаха, но не е приемливо друга страна да налага свои политики чрез формации, зад които застава официално или неофициално. Това е вмешателство във вътрешната политика на съседна държава. Отново ще подчертая, че това е за сметка на българските турци в страната, които са поставени под напрежение и които ще платят цената на всичко, което се случва.
Ще успее ли въпросната политическа сила, подкрепена от Анкара, да убеди победителите в парламентарните избори да я включват в управлението на страната?
И на президентските избори тази формация ясно посочи, че застава зад кандидата на ГЕРБ, така че не са изключени претенции и за участие във властта. Но основният въпрос е дали ще успеят да прескочат 4-процентовата бариера. Ако това се случи, желанията на официална Турция биха били много по-големи. На български има един израз - „Апетитът идва с яденето”. Но ако не успеят да влязат в парламента, това ще е краят на въпросната формация.