/Поглед.инфо/ Малка разходка в историята. Както е известно КНР за исторически стеснени срокове през периода от края на 70-те години на 20 век до сегашния момент от изостанала бедна страна се превърна във водеща държава в света. В момента тя отправи предизвикателство към предишния хегемон – САЩ.

През 80-те години на 20 век в Китай се създадоха крайно изгодни условия за чуждестранен (преди всичко американски капитал):

1. изобилие от евтина и послушна работна сила, липса на всякакви професионални съюзи, възможност за експлоатиране на работниците практически неограничено.

2. данъчни и всякакви други намаления от страна на китайското правителство.

3. липса на екологични ограничения

4. евтини енергоресурси на базата на местните въглища и хидроенергията

5. добър климат

6. удобни пристанища на Тихия океан

7. липса на политически противоречия със САЩ, обратно, САЩ бяха заинтересовани от развитието на Китай срещу СССР.

В момента от тези фактори останаха сам пристанищата и климата. Наистина, беше добавен важен фактор: обемно вътрешно търсене. Във връзка с нарастването на доходите на редовите китайци възникна обширен потребителски пазар.

Важно е да разберем, че скока в развитието на Китай се случи за сметка на чуждестранни пари, чуждестранни технологии и възможности да продават продукцията си на пазарите в САЩ и Западна Европа. Тоест за сметка на външни фактори по отношение на Китай.

С идването на власт на Тръмп отношението на САЩ към Китай рязко се влоши. Започна търговска война. Тоест Китай повече няма приоритетен достъп до пазара на САЩ. Съответно американските и другите компании на развитите страни повече няма да разполагат на територията на Китай нови производства с цел износ на продукция в САЩ. Нещо повече, те по-скоро постепенно ще закрият наличните предприятия и ще ги пренесат в други страни. Ако няма нови производства, то и притокът на технологии ще се прекрати. Сами китайците за сега малко са способни да самостоятелна разработка на напреднали технологии и не е известно дали ще бъдат способни в бъдеще. Така че в Китай в близките буквално година-две ще се прекрати бурния икономически ръст, нещо повече, вероятен е спад.

В потвърждение на дадените съображения по-надолу провеждам превод на откъси от статия на Bloomberg за внезапния (кой би могъл да си помисли) спад на продажбите на леките автомобили на вътрешния пазар в Китай. След автомобилите ще тръгнат и другите отрасли, но това ще стане по-късно. Най-вероятно всичко това ще видим още в началото на 2019 година.

Закупуването на пътнически автомобили от дилъри спаднаха в течение на трети месец по ред, съобщи в петък отрасловата група. Във връзка с търговските връзки със САЩ, влошаващи се с всеки изминал ден и продажбите на автомобили не растат вече почти година, отрасълът сега се сблъсква с перспективата на своето първо съкращение от 1990-те години насам.

Забавянето на Китай е вече факт – къде автопроизводителите са вложили милиарди в течение на последните 20 години за да построят заводи? Търговската война със САЩ вече е мотивирала производителите на автомобили лукс класа BMW AG и Daimler AG да предупредят за намаляване на печалбата, докато китайските потребители принудиха Jaguar Land Rover временно да закрият завода.

Китайската асоциация на автомобилните производители заяви, че покупките на пътнически автомобили в автосалоните на страната през септември са намалели с 12 процента в сравнение с миналата година до 2.06 милиона единици. За сега пазарът демонстрира ръст с 0,6% в края на първите 9 месеца от година на година. Прогнозата за 4-тото тримесечие е абсолютно неясна. Но асоциацията за сега все още се надява, че няма да има годишен спад (според мен тя напразно така се надява – бел. авт.)

Спадът може да стане най-големият за производителите на автомобили, който някога се е случвал в Китай, най-големия в света на автомобилните пазари, каза Стив Мен, старши аналитик на Bloomberg Intelligence в Хонконг. По-слабите брандове могат да пострадат непропорционално и тези компании ще трябва да намалят цените за да увеличат продажбите, каза Ман. По неговите думи някои автопроизводители може да бъдат принудени да затворят заводите за да съкратят запасите и да намалят разходите.

Превод: М.Желязкова