/Поглед.инфо/ Джордж Фридман редовно напомня без намек за ирония и със студена увереност: в сферата на геополитиката и прогнозирането трябва да можеш да поставиш всичко в ясни времеви граници. Няколко месеца преди излизането на неговата книга „Следващите 100 години: прогнозите за XXI век“ през декември 2009 г. банката "Лемън Брадърс" обяви фалит, слагайки началото на криза, която разтърси основите на цялата световна финансова система.

Т.е., априори това беше напълно неподходящ момент за работа по защитата на идеята, че САЩ ще съхранят доминиращото си положение през XXI век благодарение на икономическата и военната си мощ. „Някои оцениха моята прогноза за мъртвородена, доколкото американската икономика се рушеше и не успя да се оправи“, припомня Фридман.

Месеци след тази публикация американската икономика все още се държеше, а книгата на основателя на Стратфор се оказа на пето място в списъка с бестселъри на „Ню Йорк таймс“.

Център на тежестта в световната система

САЩ преживяха най-тежката финансова криза, която прерасна в рецесия, но съвсем не достигна до същото ниво като по време на великата рецесия през 1930-те години. Освен това според политолога тази рецесия съвсем не стана по-лоша с края на Втората световна война. В най-добрия случай тя отново показа, че Америка е центърът на тежестта в световната система: ако тя преживява криза, под заплаха се оказва целия свят.

При това кризата се развихри къде по-свирепо извън САЩ, отколкото на тяхна територия. От всичко това Фридман прави следния извод: мирът може да се оправи, само след като Америка се изправи на крака. Той отбелязва и други променливи: скорошната катастрофална намеса в Ирак оказа по-малко въздействие, отколкото можеше да си представим.

САЩ изпратиха там около 200 000 души и загубиха по-малко от 5000, което съставлява 5-6% от загубите във Виетнам и само 1% от загубите по време на Втората световна война.

Безпрецедентни събития

Още един аргумент в негова полза се заключава в запазването на структурна геополитическа черта на САЩ: те все още държат под контрол морето. Този контрол е основа не само на сигурността на Америка, но и е нейна способност да влияе на международната система.

В допълнение към вторичната симптоматика на финансовата криза Джордж Фридман подчертава нейното въздействие върху възприемането на геополитиката: по неговите думи, той демонстрира, че при почти при всички събития вече е имало прецеденти, и че възможностите за повторно раздаване на картите на практика не съществуват.

Така че геополитиката от негова гледна точка, се заключава в това, да си спомним за подобни типове поведение и да разберем защо те се повтарят. Неговите прогнози в книгата „Следващите 100 години: прогнози за XXI век“ се оказаха достатъчно смели. Те се базират на ясно определеният от автора хоризонт: един век. Този хоризонт му позволява да избегне отговорност за своите пророчества.

Два блока, две коалиции

Политологът заявява, че развиващите се държави начело с Русия и Китай ги очаква скорошен упадък. Освен това той предрича към 2050 г. трета световна война между два блока. Първият ще бъде сформиран от САЩ, Полша (тя ще стане лидер на Централна Европа), Великобритания, Индия и Китай. Вторият ще бъде под формата на алианс между Турция и Япония.

Начало на конфликта ще даде координирана атака на турци и японци. Те ще се стремят не към окупация или унищожаване на САЩ, а към споразумение, което би им гарантирало сфери на влияние: северозападния тихоокеански регион за Япония и Близкия изток за Турция.

В по-далечна перспектива (някъде около 2080 г.) Джордж Фридман си представя конфликт между САЩ и Мексико. Макар сега САЩ да затварят границите за мексикански мигранти, след 20 г. тази динамика може да се измени поради демографски причини: в стремеж да компенсират застаряващата работна сила САЩ могат да въведат облекчен режим за издаване на работни визи и дори финансови стимули за всички, които ще бъдат готови да работят при тях (на първо място за мексиканците, с които те имат дълга съвместна граница).

Американоцентризъм

Към 2080 г. тази страна ще стане мощна икономически страна с голяма диаспора в САЩ. Тя може да се превърне в заплаха за националните интереси на Америка. Което ще доведе със себе си конфронтация между двете страни.

В момента на излизането на книгата се получиха редица положителни отзиви. В. „Вашингтон пост“ сметна, че прогнозите за запазване на доминиращата свръхдържавност на САЩ през XXI в. Са оправдани, макар че останалата аргументация да се стори по-съмнителна на вестника. На свой ред „Ню Йорк таймс“ също се съгласи, че САЩ ще останат държавата, чиито сили само ще нарастват.

„Сан Франсиско кроникъл“ зае много по-твърда позиция и излезе с критики към „американоцентризма“ на книгата, сравнявайки нейната теория с логиката на „изплашен и страдащ от безсъние човек, който не може да се отърве от „Епохата на империите“, защото отчаяно иска да победи, докато не е изгряло слънцето“. Във Франция книгата беше преведена през 2011 г. от неголямото издателство Zdl editions.

Европейски национализъм

Джордж Фридман смята, че неговия подход се основава на здравия разум: „При прогнозирането е много важно да се отделят очевидните неща. Нашият свят работи, опирайки се не на тайни, а на добре познати неща. Да разберем тези неща на нас ни пречи само инертността. Много е трудно да се повярва, че съществуващите днес значими институции някога няма да ги има, или че светът го очакват радикални промени. Каквото и да се говори, но радикални промени се случват на всеки 20 години.“

Казано по друг начин необходимо е внимателно да се следи каква може да бъде следващата промяна. Той припомня, че през 1900 г. европейските държави доминираха в света, а през 1920 г., след Първата световна война, бяха в руини. „Всички смятаха, че с Германия е свършено, но 20 г. по-късно тя окупира Франция и стана първата континентална държава“, смята той.“След падането на Берлинската стена геополитиката свърши, не би трябвало да има войни“. Но се случи 11 септември.

“Какво ни се струва очевидно след 20 г.?“, продължава той. „В книгата си пиша за неизбежността от подем на национализма в Европа. Тогава бяхме в 2009 г. и подобно нещо изглеждаше просто немислимо, доколкото Европейският съюз се основава на омаловажаване на границите, на идеята за противодействие на национализма. Днес не виждам нищо, което да би могло да спре упадъка на Евросъюза“.

Упадък на Русия и Китай

Що се отнася до краткосрочните прогнози (за 2010-те години), Джордж Фридман е недоволен само от това, че е пресметнал, че упадъкът на Русия и Китай ще започне по-късно. Стоящият пред Китай проблем е в пренасянето на богатствата от крайбрежните региони във вътрешността на страната. А това е непосилна задача.

Някога демонстриращата небивало високи показатели на растеж китайска икономика се забавя до обичайното ниво, както в миналото японската. Само в страната има един милиард бедни. Според политолога на Китай му пречи неговата география: той напомня остров, който е ограден не от вода, а от диви племена. Те го изолират от останалия свят и ограничават хегемонията му в Югоизточна Азия. Русия пък живее основно за сметка на износа на въглеводороди. След като цените им паднаха и продължават да падат, руската държава я очаква само спад.

Така или иначе, но Фридман си признава за сериозна грешка: той не успя да предвиди изостряне на близкоизточните конфликти. В същото време той все още не вижда особено сериозна заплаха от страна на исляма, както за Запада, така и за арабските страни: „Проблемът с исляма е в това, че той е разделен на религиозни и етнически групи. Целта на „Ислямска държава“ (ИД) е в това да бъде възстановен халифатът. За това е необходимо придобиването на единство на територията от Мароко до Филипините, което няма да се случи през този век.“

Страстна убеденост

Най-смелата и подробна прогноза се отнася до Третата световна война. По този въпрос Фридман страстно отстоява своята гледна точка: „През всички векове е имало техни си системни войни. До тях се стига, тъй като едни държави набират сила, а други преживяват упадък. По време на Втората световна война на преден план излязоха три държави: Германия, САЩ и Япония. Франция и Британската империя отстъпваха позиции. Би било странно, ако през XXI век не се случат системни изменения.“

На него му възразяват, че нов световен конфликт на практика е немислим заради съвременните оръжия. Той отговаря: „Войните винаги са невъзможни... до деня, в който започнат.“ „Нарекох Япония и Турция набиращи сили страни. Япония отново ще стане регионална държава, чиито въздушни и военноморски сили ще изискват укрепване. Това ще означава сблъсък с американската държава, която се стреми да доминира над океаните.“

Турция представлява друг показателен случай. През последните сто години се стигна до аномалии в страната, като се имат предвид бившите Византийска и Отоманска империи. „По силата на логиката тази силна страна трябва да утвърди своята хегемония в нестабилен регион“, който ще престане да бъде такъв при доминиращата позиция на Турция.

Правейки анализа на XXI век политологът отбелязва, колко лесно е било да допусне, че обединилите се през 1930-те години Германия и Италия, а също и тръгналата по пътя на индустриализацията Япония ще поискат да променят международната система. Същото се отнася и до доминиращото положение на САЩ и СССР през втората половина на века.

-----------------------------

Самуел Блуменфелд, в. „Монд“.

Париж / Франция