/Поглед.инфо/ Повечето хора в почти всички страни по света се сблъскват с едни и същи проблеми: нарастващо неравенство, влошаване на положението на работниците, намаляване на ролята на синдикатите. Все повече и повече хора са принудени да се установяват на нископлатена временна работа. Държавите са обременени с огромни дългове и са принудени да намаляват социалните програми и да повишат възрастта за пенсиониране.

Елитът продължава да богатее, а бъдещето не вещае нищо добро на бедняците, защото все повече роля в икономиката ще играят роботите. Това няма да са само роботите, използвани в заводите, но и програмите, които се използват във всички сфери на дейност. Например, във финансовата сфера програмите заменят счетоводители, служители и дори високо платените търговци, които сключват сделки на валутните, стоковите и фондовите пазари.

От високоплатените сфери хората са притискани в сектора на нископлатените услуги: гледачки, куриери, продавачи, охранители и др. Някога синдикатите се превърнаха в мощна сила благодарение на големите промишлени предприятия, които обединиха на едно място хиляди работници. Сега много промишлени предприятия са преместени в страните от Азия (предимно в Китай), където в тях работят вчерашни селяни. Но в Азия все повече и повече започват да използват роботи. Това важи особено за Япония и Корея. В развитите страни синдикатите са почти напълно смазани. Поради факта, че все повече хора са принудени да работят на основата на временни договори и често у дома, те са разделени. Хората разбират, че финансовото им положение се влошава и те се страхуват все повече за бъдещето си. Тяхното недоволство се проявява в уличните протести и в гласуването за крайно десни, а понякога и за леви популистки партии. Тези партии нямат ясни програми за изменяне на реалността, а залагат на страховете на избирателите.

Поради факта, че хората са разделени, те не могат ясно да формулират своите изисквания. В резултат на това се появява изискването за повсеместен минимален доход. Предлага се да се плаща на всички жители на определена държава фиксирана сума, която би позволила на лицето да не умира. Ако това не е достатъчно за човек, той може да работи и да подобри благосъстоянието си. Въпросът веднага възниква: откъде идват средствата за това? Отговорът е очевиден: богатите трябва да споделят. Предлага се да се повишат данъците върху доходите и имуществото на богатите, както и да се наложи данък върху финансовите спекулации. Въпреки това, опитът за подпомагане на дълго неработещите хора показва, че те губят трудови навици и деградират. В средата им расте броят на наркоманите и алкохолиците. При това те обичат да обвиняват за проблемите си родените на друго място, които уж им крадат работните места.

Струва ми се, че във всяка страна можете да намерите достатъчно работа за безработните. Нека те да боядисват графитите по стените, да чистят паркове, да засаждат дървета, да правят представления за децата, да помагат на старите хора и т.н. Дори и за хора с увреждания може да се намери някаква работа: те могат да правят някакви играчки за деца, да бродират имена на кърпи за подаръци, да пишат съобщения и т.н. За тази работа е необходимо да разпределят около четири часа на ден. В резултат на това хората ще почувстват нуждата си. Те няма да бъдат обвинявани за това, че са готованци и висят на шията на другите. В същото време те ще имат време да се научат и търсят работа. Тези хора ще научат повече за местните проблеми и ще могат да помогнат при решаването им. Това ще увеличи социалната им отговорност и хората ще могат да формулират по-добре своите изисквания. В резултат на това постепенно ще се формира програма за развитие на определени територии. С помощта на интернет хората от различни места ще споделят своя опит и ще формират единна програма за действие. Обаче повечето богати се страхуват от обединяването на бедните. Бедните трябва да бъдат разделени, сплашени и зависими от богатите. На всички ни предстои да станем участници в борбата между програмите за деградация и развитие на човечеството.

Наскоро прочетох книга на руския икономист Александър Петров „Икономика и политика: илюзии и реалност“, която той написа през 1990 г. и беше публикувана в самото начало на 1993 г. Книгата е пророческа. Това е, което авторът пише преди 28 години: „Движението към капитализма под прикриването на лозунгите на прехода към „хуманния социализъм“ в действителност прави този процес антисоциален. При отсъствието на правила на „играта“, малка група от хищнически настроени дейци се стремят към бързо обогатяване за сметката на разпадането на цялата икономика на страната и обедняването на населението. Решавайки проблема с първоначалното натрупване на капитала, необходими за функционирането на пазарната икономика, ние едновременно създаваме нова елитна социална група, на която интересите на обществото и държавата са чужди от самото раждане. След като постига властта, тази група за по-нататъшното си обогатяване ще продаде на безценица природните ресурси на страната, нейния интелект, но при неизбежните в бъдеще социални сътресения тя първа ще напусна разорената страна“. Именно така се случва скоро. Наистина, не целият елит напуска страната. Част продължава благополучно да богатее, опирайки се на репресивния апарат.

Ето какво пише Александър Петров за това което трябва да се направи: „Осигуряването на възможно най-висока социална справедливост по отношение на всички социални групи по време на прехода към модерни форми на капитализъм е също толкова важно, колкото изискването за създаване на ефективна пазарна икономика. Чрез задаването на задачата за преход към съвременните форми на капитализма, не можем обещаваме на хората, че благосъстоянието ще дойде само по себе си. Не, съвременният капитализъм не е рай, не е просперитет, а е трудна работа, борба на всеки член на обществото и групата за себе си, за тяхното благополучие. Нарастването на благосъстоянието на всички е резултат от работата и самоусъвършенстването . Ръководството и хората трябва да имат проста задача: да се стремят към ежегодно увеличаване на ефективността на икономиката, възстановяване и по-нататъшно увеличаване на благосъстоянието на народа". Тези задачи са все още актуални днес. Хората трябва да се борят за правата си, да увеличават производителността на труда, да обединят и да изискват ефективна работа от страна на властите в полза на всички, а не само на управляващото малцинство. Това е много трудно, особено в условията на силен външен натиск върху страната ни, но няма друг начин.

Превод: В.Сергеев