/Поглед.инфо/ “Оплакват господството, което тегне над плещите на експлоатираните от предградията и последствията от нашата войнствена политика в Африка и арабския свят. Фактите обаче опровергават всичко това. Ударена е Швеция, която никога не е колонизирала и приема стотици хиляди бежанци. Повечето атентати са в мюсюлманските страни, където етническото и верско прочистване (като язидите) се извършва в голям мащаб, без да е свързано със западния империализъм”.

От 11 септември 2001 г. мюсюлманските и западните страни живеят под влиянието на тероризма. Смята се, че извън войните в Ирак и Сирия,

над 190 хил. загинали и 200 хил. ранени са жертвите на международния ислямски тероризъм.

От 16 г. насам шест атентата се извършват всекидневно в света, или 31 500. Тези числа са огромни (жертви на атентати, организатори, съучастници, кандидати за самоубийство…), но за една толкова дълга глобална война, числата са относителни.

В гражданските войни в Ливан, Алжир, Ирак, Сирия, Йемен, Судан, Афганистан, Югославия, Чечения и т.н., равносметката никога не е по-малка от 200 хил. убити. Понякога дори е по-голяма: повече от 400 хил. загинали в Сирия за пет години. Според този аршин, международният тероризъм е много печеливша война за спонсорите си в термините на терор, известност, медийно и идеологическо влияние, политическа комуникация… 

Изправени пред атентатите, арабските и западните държави инвестират огромни суми: преконфигуриране на транспортните средства и на отбраната, наемане на милиони агенти в сигурността (охрана, летища, транспорт, полиция, разузнавателни служби, армия). Тероризмът заема първа страница в медиите след големите атенатите и променя начините на живот на нашите общества. Всичко това впрочем, се постига с ограничени, дори нищожни финансови и човешки средства, за богатите с милиарди петродолари спонсори и от гледна точка на милионите мъже, които са на разположение да действат, поради липсата на по-добри перспективи. 

Съжаляваме, че психично болни и други уязвими лица (затворници, имигранти, аутсайдери, престъпници, наркомани и т.н.) предоставят работна ръка за атаките.

Но кои бяха Щурмовите отряди на нацизма?

Аусайдери, бивши бойци, жертви на войната и на масовата безработица, престъпници, луди. Нищо ново.

Освен това този тероризъм функционира много добре, тъй като постига военните си цели. Разбира се, знамето на “Ал Кайда” или “Ислямска държава” не се развява нито над Лондон, нито над Дамаск, Израел не е изчезнал и Франция или Саудитска Арабия не са превърнати в прах и пепел. Но френският случай след атентатите на Мерах през март 2012 г. илюстрира

печелившата стратегия на терористите:

религиозна радикализация и пристъпване към действие, ислямизация, банализиране на престъплението и на ужаса, лекомислие на медийните елити и на видните личности, състрадание и култура на прошката на социолозите в медиите, обикновена подлост на политическите елити, всичко е там. 

Само шепа алжирски интелектуалци, често в изгнание, тъй като са осъдени на смърт от ислямистите, водени от спомена за личния си и национален опит през 90-те г., предупреждават европейските елити за слабостта, политиката на щрауса, слепотата, добрите чувства и накрая духа на Мюнхен, чийто единствен изход е сътрудничеството.

След атентатите в Мадрид (март 2004 г.), Лондон (юли 2005 г.) и Тулуза (2012 г.) впрочем, радикализацията не отслабва, а се засилва.

Франция изпрати в Сирия най-големия контингент от джихадистки чираци от Западна Европа;

за три години броят на “радикализираните” се утрои (19 хил. души). Затворът, като инкубатор на салафитската радикализация, е само един от векторите. “Дерадикализацията”, провеждана в импровизация, непознаване на исляма и на религията от предполагаемите експерти, бързо показа нейните граници, дори безполезността й. По-добре би било да се помисли за режимите на историчност, изяснени от историка Франсоа Артог, и за хоризонтите на очакване на нашите терористи и другите радикализирани, които се подиграват на дребнобуржоазните стремежи на осигуреното и хигиенистко общество.

Никога не е имало толкова забулени жени във Франция или Англия, както през 2017 г.,

и има взрив на фереджето от 2015 г. насам, във версиите на салафитите или на “Мюсюлманските братя”. Толкова пазари, търговски центрове, предградия, дори университети свидетелстват за това. Големите организации в сферата на влияние на “Мюсюлманските братя” и техните говорители се представят дори като умиротворители на мюсюлманите и на френското общество, а Колективът срещу ислямофобията във Франция (CCIF) се намесва в училищата и ректоратите! Вместо да отдалечи мюсюлманите от фундаментализма,

тероризмът разширява обръча си.

Във Франция отпреди 20 г., когато оръжията напуснаха градовете, само сценариите на Ал Пачино или на Копола представяха немислими военни сцени. Днес, насред Париж, един престъпник може да пререже гърлото на двойка полицаи в дома им пред детето им, или мъж на зряла възраст да обстрелва с “Калашников” полицейски автобус на Шанз-Елизе. А на 17 август микробус смаза туристи в туристическия квартал на Барселона! Тези образи са толкова поразителни, че единственият начин да ги скрием, е да ги превърнем в сценарий, да ги омаловажим, да ги релативизираме. Гледайки ги право в лицето, техните последствия са прекалено ангажиращи. Така че

престъплението е оправдано с бедността, експлоатацията, умствената изостаналост, наркотиците, господството и т.н.

По време на гражданската война в Алжир Париж беше столица на “кой кого убива?”. Поради омраза към алжирския режим (каквито и да са причините за това), “експерти” постановиха, че тази война (кланета, атентати, масови престъпления и т.н.) е била планирана от алжирските тайни служби и терористите са техни жертви. Днес потомците на тази странна школа оплакват господството, което тегне над плещите на експлоатираните от предградията и последствията от нашата войнствена политика в Африка и арабския свят. 

Фактите обаче опровергават всичко това.

Ударена е Швеция, която никога не е колонизирала и приема стотици хиляди бежанци.

Повечето атентати са в мюсюлманските страни, където етническото и верско прочистване (като язидите) се извършва в голям мащаб, без да е свързано със западния империализъм. Но нищо, старите пригласяния се засилват. Те превръщат тероризма във Франция във френско-френска афера, докато тя е световна. Същото нещо е в чужбина.

Проблемът е, че тероризмът работи. Той дори може да промени резултата от изборите, както показа атентатът в Мадрид през 2004 г., дори този в Манчестър през май 2017 г. Той може да промени дори резултата на футболен мач, както в Дортмунд. И докато чакаме, се натрупват нови опасности.

Пиер Вермеран е професор по съвременна история на Магреба в Сорбоната. Неотдавна той публикува “Шокът на деколонизациите. От войната в Алжир до Арабската пролет” (Le Choc des décolonisations. De la guerre d'Algérie aux printemps arabes, 2015).

Превод от френски: Галя Дачкова