/Поглед.инфо/ И докато християните по цял свят са в очакване на възкресението Христово, турците стоят от двете страни на барикадата „референдум“ и отброяват последните часове преди да решат окончателно дали ще одобрят промените в конституцията на страната, които ще позволят въвеждането на президентска система на управление или твърдо ще отстоят своето „не“, за да не позволят допълнително бетониране на едноличната власт на своя президент Ердоган.
Седмици наред сериозни наблюдатели по цял свят бяха убедени, че резултатите от гласуването на 16 април в Турция ще са „на кантар“ и се опитваха да коментират по-скоро бъдещето на страната след тази дата и то в зависимост от получените гласове за „еvet“ /да/ или hayer/не/. Турският народ на връх Великден няма да отговаря на въпроси, а само ще слага печат върху бяло или кафяво квадратче. Управляващата вече 15 години в Турция партия ПСР /партия на справедливостта и развитието/ всъщност на турски се произнася като Ак Pаrty т.е. бяла партия. Сигурно затова „да“-то е поставено в бяло квадратче, а за противниците на разширяване на пълномощията на президента остава някак символично кафявото квадратче. Зад „да“ стоят главно президентът Ердоган и неговата управляваща ПСР, както и част от ПНД, партия на националистическото движение, с лидер Бахчели. Зад „не“ са опозиционната НРП /народно-републиканска партия/, кемалисти, с лидер Калъчдароолу, прокюрдската ДПН /демократична партия на народите/ с намиращите се в затвори лидери Селахатин Демирташ и Фиген Юксекдаг, както и някои малки леви формации.Странна кампания имаше в Турция за този референдум. Много спекулации имаше във връзка с мнения, че турците не са разбрали за какво трябва да гласуват. Защото на референдума няма да се гласува за личност или партия, но на практика той се превърна в гласуване „за“ или против Ердоган, „за“ или против неговата партия, „за“ или против неговите политики и амбиции. Призивите за „да“ се мотивираха като „последна възможност за спасяване бъдещето на Турция“, за стабилност, просперитет, справяне с тероризма и „разрешаване на всички проблеми на страната“. „Не“-то обедини хора, които смятат, че ако се гласува за промяната в системата на управление на страната, това ще бъде “последна стъпка в укрепване едноличната власт на Ердоган за сметка на постигнатите в миналото демократични постижения на Турция“ т.е. ще се удовлетворят личните амбиции на президента за неконтролируема власт. На практика цялата кампания на управляващата ПСР за „да“ бе осъществена главно от Ердоган, който обиколи цялата страна и не се умори да говори с часове на митинги, срещи, събития с „рязане на ленти“, сбирки с поддръжници и симпатизанти. Без притеснения за гласни струни и винаги в разкопчани карирани ризи. Понякога изобретателността на подкрепящите управляващата ПСР предизвикваше усмивки сред следящите кампанията, защото да се сложи печат на ушите с „evet“ на малки агънца, които участват в ежегоден конкурс в Малатия за „най-красиво агне“ някак не изглежда много цивилизовано. Затова пък нараснаха опасенията, че чрез „използване на безкрайните възможности на медиите и държавните органи бяха изречени невероятни лъжи и се промиваха мозъци“, което може да осигури превез за „да“-то. Без да се пропускат възможностите за манипулиране на резултатите. Поне така твърдят от опозицията. Никой не е сигурен в публикувани до последния възможен момент социологически проучвания, които дават преднина на „да“, но те се контрират от представители на НРП чрез осъществена от финансовата групировка „Голдмън /Сакс“, която е извършена сред 46 хил турци и посочва за „да“ 44% и 56% за „не“ като резултат на референдума. Всъщност кампанията на привържениците на „не“-то също бе нестандартна. Явно липсата на достатъчно финанси ги е насочила предимно към социалните мрежи и използването на музикални послания, осъществени от млади хора, жени без покрити коси или студенти, които с китара в ръка призовават за отпор на „едноличната власт“. В социалните мрежи се разпространява клип на малко момиче, което отговаря на въпрос на баща си за „да“ или „не“ с песен с думите „Да живее Мустафа Кемал паша, да живее. Името ти ще се пише 1000 пъти“. „Разбра ли, татко“, пита детето. Само след 24 часа ще се разбере кой какво е разбрал, но че Турция ще е различна след тази дата, няма спор. Лидерът на опозиционната НРП Калъчдароолу в последните часове преди законовото приключване на кампанията казва в Полатлъ, град близо до Анкара, където е бил щабът на Ататюрк по време на Освободителната за Турция война, че „ние сме на кръстопът и утре трябва да вземем решение. Това не е обикновен избор. Няма да избираме някаква личност, а бъдещето на Турция. Обръщам се към жените в залата- вие бихте ли качили децата си на автобус, който няма спирачки?“ Типично образно и сигнално, както се изразяват турците.
Известно е, че медиите в Турция, в по-голямата си част, са под контрола на управляващите, а в затворите на страната има още десетки журналисти, които са си позволили да бъдат критични към политиките на ПСР и президента на страната. Но все пак се намират коментари, които дават гласност на информации за „страшната пропагандна сила“ и „изричането на лъжи, които даже в главата на дявола няма“, за използването на „държавни пари за собствени интереси“, за „невероятната религиозна търговия“, „малки и по-големи подаръчни пакети за привличане на гражданите, за „скрити и явни подкупвания, криещи се зад исляма“, за „намалените данъци, пари за бабите, безплатните въглища, раздадените макарони и нахут“ и т.н. Следва предупреждението, че „това, което днес ви се дава с лъжичка, утре ще си го вземат с кофа“ т.е. какъвто и резултат да излезе от референдума, това положение няма да се промени.
Остава 55 млн турци, които имат право на глас, да са наясно какво искат и дали са разбрали призивите. Ако резултатите наистина се окажат „на кантар“ конфронтацията няма да се уталожи. Ако разликата е малка, също. И с просто непредубедено око е видно, че турското общество е разделено. Един референдум дали ще реши проблемите и ще запълни пропастта между светски настроените и консервативните мюсюлмани? Къде ще се позиционират кюрдите? При положение, че безработицата е вече 12.9%, инфлацията не спира да расте, а Турция наистина „затъва в сирийското блато и Близкия изток“ кой ще е в състояние да спре разпадни процеси, които се привиждат на редица западни анализатори? Въпрос на часове е да се видят резултатите от турския референдум. Доста повече време ще трябва, за да се отговори на въпросите, които си задават мислещите турци. Пък и не само те. Защото каквото и да се говори, Турция си остава регионален играч с амбиции на Балканите, Кавказ, Близкия изток. Какво ли си казаха всъщност Бойко Борисов и Йълдъръм преди ден в телефонен разговор? Кой да ни каже? А трябва. Общите приказки си ги знаем. Другото е сигурност, интереси и чувство за съхранение като народ. Защото не е приемливо да се казва, че нашите съграждани, които имат право на глас в този турски референдум, нещо не разбирали какво им се предлага, защото не им го поднасяли на „майчин език“ и това е проблем за тях. Сякаш техните бащи, деди и прадеди не са родени тук и не са живели, учили и общували с българите, та не могат да говорят и се разбират на български, който е конституционния ни език. Поне ние да не се разделяме като в Турция, защото от практика си знаем, че само с референдуми няма как да си решаваме проблемите. Въпреки „глас народен, глас Божи“.